Христо Калфов
(16.5.1941 – 23.8.1944)
запис от 1943 г.
Реч по повод смъртта
на Цар Борис III
140 години Народно събрание на България
Звукова картина на политическата памет у нас и по света
Историята на българския парламентаризъм всъщност е история на Народното събрание в следосвобожденска България - Третото българско царство до 9 септември 1944 г., Народна Република България до 10 ноември 1989 г. и Република България до ден днешен. Строителите на съвременна България са имали пълното разбиране за значението на Парламента, за устройството на държавността, защото свикват Учредително, а веднага след него и Велико народно събрание, непосредствено след освобождението на страната от турско владичество през 1878 г., а именно на 10 февруари 1879 г.
Първи предстоятел и на Учредителното, и на Великото народно събрание е екзарх Антим
I. Под неговото вещо и уравновесено председателство 231 народни избраници тогава, на 16 април 1879 г., приемат Търновската конституция, според която участието на народа в управлението на държавата се проявява чрез Народно събрание, което бива Велико и Обикновено. Задачите на Великото народно събрание тогава са били да избира държавен глава, да прави изменения на Конституцията и да разглежда териториални въпроси.
Председателите на Народното събрание винаги са били (с някои изключения от времето на социализма, белязани от казионната роля на партията) видни личности и изявени деятели от всички сфери на обществения живот.
В Златния фонд на БНР се пазят изказвания на някои от председателите на Народното събрание.
Президентската институция в България има сравнително кратка история, свързана с прехода на страната към демокрация и пазарна икономика, започнал през 90-те години на миналия век, и с новото структуриране на институциите в контекста на този преход.
След демократичните промени в страната през 1989 г. изборът на държавен глава като самостоятелна институция в системата на държавните органи, неговите правомощия и функции са регламентирани в новата Конституция, приета от Седмото Велико народно събрание на 12 юли 1991 г.
Чуйте гласовете на петимата президенти на Република България при полагане на клетвата пред Народното събрание:
Желю Желев (1.08.1990 – 22.01.1992; 22.01.1992 – 22.01.1997) – първият демократично избран държавен глава на преките президентски избори през януари 1992 г.
Петър Стоянов (22.01.1997 – 22.01.2002)
Георги Първанов (22.01.2002 – 22.01.2007; 22.01.2007 – 22.01.2012) – единственият президент, който има два пълни мандата
Росен Плевнелиев (22.01.2012 – 22.01.2017)
Румен Радев (22.01.2017 – )
Георги Първановзапис от 19.01.2002 г. Реч пред НС след избирането му за президент на Република България
д-р Желю Желевзапис от 1990 г. Програмна реч пред 7 ВНС при избора му за председател (президент) на Република България
Петър Стоянов запис от 19.01.1997 г. Реч пред НС след избирането му за президент на Република България
Георги Първановзапис от 19.01.2002 г. Реч пред НС след избирането му за президент на Република България
Росен Плевнелиев19 януари 2012 г.Реч пред НС след избирането му за президент на Република България
Румен Радев19 януари 2017 г.Реч пред НС след избирането му за президент на Република България
Министър-председател на България (неофициално: премиер-министър или само премиер) е най- високата длъжност в изпълнителната власт от 1879 г. до днес. В най-новата си история – от Освобождението от османско владичество през 1878 г. до наши дни, страната има 54 министър-председатели, включително служебните премиери, начело на 96 правителства. Интересен факт е единственото българско правителство без министър-председател. Това е шестото правителство – на Княжество България, което е назначено с Указ № 565 от 1 юли 1881 г. на княз Александър I Батенберг и е под неговото пряко ръководство. Управлява до 23 юни 1882 г. в условията на т.нар. Режим на пълномощията, след което на власт идва правителството на Леонид Соболев.
Предлагаме Ви части от речи и изявления пред Народното събрание и излъчени по БНР на министър-председатели на Царство България (1908 – 1946), Народна република България (1946 – 1990) и Република България (от 1990 г.).
Radio Slovenija 1900 г. Франц Йозеф, император на Австро-Унгария
БНР началото на ХХ в. Смяна на караула в двореца. Изпълнява музиката на Лейбгвардейския на Н.В. ескадрон (фрагмент)
Cesky Rozhlas 1928 г. Реч на президента Томаш Гариг Масарик по случай 10-ата годишнина на Чехословакия
Magyar Rádió 1929 г. Първи сигнал от устройство за морзова азбука
Sveriges Radio Ab 1931 г. Предаване на двустранна среща по лека атлетика между Швеция и Норвегия
ВВС 1932 г. Writtle Testing
ВВС 1935 г. Гулиелмо Маркони – италиански физик и изобретател, известен като „баща“ на радиопредавателите на дълги разстояния, за първото презатлантическо радиопредаване
ВВС 1939 г. Невил Чембърлейн (премиер на Великобритания от 1937 до 1940 г.) съобщава за избухването на Втората световна война
Polskie Radio SA 1939 г. Съобщение за началото на Втората световна война
RAI 1940 г. Бенито Мусолини се обръща към нацията и армията с призив за мобилизация поради започналата Втора световна война
БНР септември 1940 г. Тържества в Силистра по повод присъединяването на Южна Добруджа към Царство България
БНР октомври 1940 г. Тронно слово на цар Борис III при откриването на Втората сесия на XXV-ото НС по повод Крайовския мирен договор (част)
Radio France 1944 г. Пиер Шафер за освобождението на Париж, 25 август 1944 г.
Polskie Radio 1945 г. Съобщение за капитулацията на германците и освобождението на Варшава през 1945 г.
RSR 1945 г. Новини, край на Втората световна война
ВВС 1945 г. Съобщение за смъртта на Адолф Хитлер
NOS (Nederlandse Omroep Stichting) 1945 г. Кралица Вилхелмина Нидерландска – реч по повод капитулацията на Германия във Втората световна война
RSR 1945 г. За или против правото на жените да гласуват
ARD 1949 г. Бундесканцлерът Конрад Аденауер за основаването на Федерална република Германия
Societe Radio Canada 1952 г. Репортаж за първото телевизионно предаване в Канада
Radio France 1956 г. Морис Биро (Maurrice Biraud) – френски актьор и радиоводещ, говори за рокендрола
БНР 1957 г. Акад. Александър Теодоров-Балан (1859-1959). Първи ректор на СУ. Изказване за българското езикознание
Радио Москва 1961 г. Съобщение на английски език за първия полет на човек в Космоса, осъществен от Юрий Гагарин
ARD 1963 г. Реч на президента на САЩ Дж. Ф. Кенеди на Берлинската стена
ВВС 1966 г. Световно първенство по футбол в Англия през 1966 г. – предаване на финала между Англия и ФРГ
Societe Radio Canada 1970 г. Репортаж за действията на Фронта за освобождение на Квебек
RAI 1970 г. Световно първенство по футбол в Мексико, 1970 г. – финал между Италия и ФРГ
RNE (Radio Nacional de España) 1975 г. Траурно съобщение за смъртта на испанския диктатор Франсиско Франко
ORF 1978 г. Световно първенство по футбол в Аржентина, 1978 г. – предаване на срещата между Австрия и ФРГ
БНР 1979 г. Рапорт на първия български космонавт Георги Иванов при посрещането му в България, запис от 14 май
БНР 1980 г. Сигнал на рубриката „България – дела и документи“
Polskie Radio SA 1981 г. Ген. Войчех Ярузелски обявява военно положение в Полша на 13 декември 1981 г.
ВВС/Radio Folklands 1982 г. Репортаж за превземането на радиото на Фолклендските острови от аржентинската армия
ORF 1987 г. Камбаната Pummerin (най-голямата в Австрия) и Donauwalzer – („На хубавия син Дунав“), диригент Herbert von Karajan
ARD 1989 г. Репортаж за падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г.
БНР 1989 г. Гиньо Ганев чете декларация на митинг след закриването на 9 НС - 1989 г.
БНР 1990 г. Ефекти от митинги на БСП и СДС
ВВС 1991 г. Борис Елцин призовава гражданството да бойкотира опита за преврат в Русия през август 1991 г.
Слово на негово светейшество папа Йоан Павел Втори при посрещането му в София – запис от 23.05.2002 г.
Връчване на ратификационните документи във Вашингтон по повод приемането на България в НАТО и слово на държавния секретар на САЩ Колин Пауъл – запис от 29.03.2004 г.
Приветствено слово на президента на САЩ Джордж Буш – запис от 29.03.2004 г.
Изказване на Соломон Паси на пресконференция в Брюксел на министрите на външните работи на 7-те новоприсъединяващи се страни – запис от 02.04.2004 г.
Тържество на площад „Независимост“ в София по повод приемането на България в НАТО – запис от 2.04.2004 г.
Приветствено слово на министър-председателя Симеон Сакскобургготски – запис от 2.04.2004 г.
Симеон Сакскобургготски на подписването на Договора за членство на България в ЕС – запис от 2007 г.
Интервю с алпиниста Боян Петров след покоряването на връх К2 – запис от 1.08.2014 г.
Поздравително слово на председателя на Европейския съвет Доналд Туск на официалната церемония по откриването на първото българско председателство на Съвета на ЕС – запис от 11.01.2018 г.