За да привлече общественото внимание към тютюневата епидемия и нейните здравни и социални последици, през 1987 година Световната здравна организация обяви 31 май за Световен ден без тютюнев дим. Всяка година денят има специален акцент, тази е „Да говорим открито за последствията от тютюна!“, като вниманието е насочено най-вече към младите хора.
В интервю за Радио Благоевград д-р Александър Симидчиев – пулмолог, началник отделение по неинвазивна диагностика в Медицинския институт на МВР, председател на сдружението „Въздух за здраве“, коментира липсата на дългосрочна стратегия за здравето на нацията. Според него това води до липсата на ефективни мерки за намаляване на тютюнопушенето у нас. Доказва го тъжната и тревожна статистика, според която България е на първо място в ЕС по най-млади пушачи, най-голям брой пушещи ученици, заедно с Гърция – по най-много пушачи – у нас те са над 3 милиона души, и най-кратка продължителност на живота.„Изчисленията сочат, че здравните ефекти струват около 4 до 5 пъти повече отколкото похарченото за самите цигари, т.с ако ние харчим по 4 милиарда лева на година за тютюневи изделия, здравните ефекти биха били между 12 и 16 милиарда годишно“, посочи още д-р Симидчиев и призова хората да бъдат добре информирани, като този процес трябва да започва от най-ранна детска възраст.
„Белите дробове са органът, който се среща на първа линия с всичко, което идва от околната среда и работи цял живот, за да може да ни осигури нормален живот“, подчерта ролята на белите дробове за нашето здраве д-р Симидчиев. Той е убеден, че вече знаем много повече за COVID-19, можем да бъдем много по-спокойни и прогнозира, че вирусът „ще остане с нас, ще припламва на малки огнища, но ще бъде много по-малко драматичен и все повече ще преминава като обикновена настинка“.
Цялото интервю на Росинка Проданова с д-р Александър Симидчиев можете да чуете в звуковия файл.
„Хората имат право на чиста вода и прозрачна информация“ е призивът на Сдружение за достъпна и качествена храна във връзка с ново изследване на Greenpeace и PAN Europe, което разкри тревожни нива на трифлуороцетна киселина (TFA) – „вечен химикал“, който се натрупва в питейната вода в Европа. TFA е изключително устойчиво и..
Биографичната история с много драматични обрати и живот, посветен на борбата за Свобода описва в книгата „Разложката Райна княгиня“ авторът д-р Елена Чалгънова. Това е първата и единствена книга, представяща ролята на една будна и закърмена с патриотизъм и човеколюбие жена – Райна Каназирева. Тя е учителка и активен деятел и участник в..
В интервю за „Събития и личности“ бившият член на ЕП от ВМРО Ангел Джамбазки коментира действията на управляващите по казуса „Лукойл“ и въведения механизъм за особен управител. Джамбазки постави акцент върху разликите между българския подход и германския модел, към който често се правят препратки в публичния дебат. Според бившия евродепутат германската..
В интервю за предаването „Събития и личности“ по Радио Благоевград, лидерът на ПП „Републиканци за България“ Цветан Цветанов коментира законодателните промени, свързани с „Лукойл Нефтохим Бургас“ и въвеждането на механизма за особен управител. Според него подходът на държавата показва сериозен дефицит на предварителна координация, експертен анализ и..
Политологът и член на „Непокорна България“ Калоян Методиев коментира в ефира на Радио Благоевград данни, свързани с командировките и разходите на министри и заместник министър-председатели през последните месеци. По думите му, докато страната е преживявала едни от най-тежките си кризи – воден режим, пожари, наводнения и проблеми в социалните домове..
Как изглежда страната на справедливостта? С този въпроси Окръжен съд-Кюстендил провокира учениците от цялата област да мечтаят и да пресъздадат своите идеи и виждания в рисунка, литературна творба или фотография. Оказа се, че темата изобщо не е чужда на децата и в тазгодишния конкурс под мотото „В страната на справедливостта“ се включиха рекорден брой..
Програма Творческа Европа е класическа програма на ЕС в подкрепа на културния, творческия и аудиовизуалния сектор, а отскоро и на сектора, свързан с журналистиката и медиите. От 2021 до 2027 година програмата разполага с над 2,4 милиарда евро за подкрепа на проекти с цел достигане на нови публики, насърчаване на обмена на умения и знания и укрепване..