"Ина и сребърната вълчица" от Силвена Железова

Имало едно време едно индианче на име Ина. То живеело в племе, разположено на брега на голяма река. По цял ден си играело с другите деца, яздило коне и ходило на лов с баща си – вождът на племето.

Но веднъж голямо зло сполетяло индианците. Животните започнали да изчезват, реките – да пресъхват, растенията – да увяхват. Стара индианска легенда гласяла, че когато племето бъде сполетяно от неизбежна беда, може да го спаси само Златният пръстен. Макар че войните от племето на Ина чули легендата, никой от тях не се осмелил да тръгне да търси Пръстена.

Една нощ, докато малката Ина си играела до реката, видяла странна сребриста светлина, идваща от гората. Въпреки че баща и я бил предупредил да не се отдалечава, тя решила да последва мистериозното сияние. Вървяла дълги и стигнала до голяма  златна порта. Тя се отворила, светлинката минала през нея и отново се затворила. Ина не успяла да премине, седнала до едно изсъхнало дърво и загледала вратата. Тогава от гората се задал стар индианец. Момиченцето го попитало дали знае как се отваря портата, а той и отговорил:

– Недалеч от тук расте едно много специално цвете, което все още не е увяхнало. Донеси ми го, а аз ще отворя вратата.

Веднага щом чула това, Ина хукнала да намери чудното цвете. Вървяла малко и стигнала до голямо блато, което било невъзможно до преплува. На остров в средата на блатото растяло малко сребърно цветенце. Ина взела няколко изсъхнали пръчки, вързала ги с увехнали лиани и стигнала до островчето върху малкия сал, който направила. Откъснала сияещото цвете, върнала се до брега, а после и до златната порта. Дала го на индианеца, а той отворил вратата. Ина преминала и зърнала сребристата светлина.  Продължила да я следва и най–накрая зърнала малка златна кутийка. Отишла до нея, опитала се да я отвори, но не успяла. Видяла, че на мястото на ключалката има издълбана лапа. Тъкмо когато била загубила надежда, пред Ина отново се появила сребристата светлина. Тя се приближила към момичето и се превърнала в сребърна вълчица. Но тази вълчица не била като другите. Тя била направена сякаш от светлина. Приближила се до Ина и и заговорила с човешки глас:

– Ина, ти си единствената, която успя да стигне чак до тук. Ти си смела и умна и си заслужи това, което е вътре – вълчицата посочила с лапа малката кутийка в скута на индианчето и довършила– Подай ми кутията. 

Сребристото животно поставило лапа на ключалката и тя мигом се отключила. Вътре Ина намерила малък златен пръстен. Благодарила на вълчицата от светлина и се върнала обратно при племето си. Дала Златния пръстен на шамана, той го хвърлил в празното корито на реката и всичко мигом се върнало към предишния си облик – растенията разцъфнали, реката се напълнила и в далечната гора запели птички. 

От тогава вече никой не разказвал легендата за Златния пръстен. Всички вече разправяли приказката за смелата Ина

➡️ http://bnr.bg/burgas