Европа преди новините: Ще има ли процедура на ЕК заради принудителното изпълнение срещу длъжници в България?

Чуйте разговора с адвокат Десислава Филипова и евродепутата Ангел Джамбазки

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Член 417 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) е спорен от няколко години. Той гласи, че изпълнителна заповед срещу длъжник се издава само при представен „документ или извлечение от счетоводни книги, които установяват вземания на държавата, общините и банките”. Банките са добавени през август 2007 година и оттогава споровете за „банково робство“, липса на справедлив процес и лобизъм не стихват. Правото на кредиторите да се снабдяват с изпълнителен лист, преди да е разгледано от съд делото на длъжника, в рамките на което, той да се защити, дава повод на омбусмана Константин Пенчев да сезира Конституционния съд през 2012 г. Съдиите, обаче единодушно отхвърлят искането му. Следват петиции на граждански организации за отмяна и мораториум. И така, до месец юни 2015 г., когато на първо четене мнозинството в парламента уж постигна съгласие скандалния член да отпадне, но на второ четене отново потвърди, че един кредитор може да поиска и да вземе имущество на длъжник, след бърз процес, в негово отсъствие и без да бъде проверено има ли неравноправни клаузи в договора му.

На 1 август, адвокат Десислава Филипова, председател на фондация „Център за европейска интеграция на България и за защита правата на човека“ съобщи, че в отговор на нейна жалба Европейската комисия започва наказателна процедура срещу страната. Ден по-късно обаче, говорителят на Еврокомисията Мина Андреева отрече да е задействана процедура.
В практиката си се сблъсквам с безкрайно много несправедливости, свързани с начина, по който банките и други правни субекти се снабдяват с изпълнителни листа в едно производство, в което реално присъства само силната страна – така адвокат Филипова мотивира решението си да сигнализира Европейската комисия за феодалния чл. 417 от ГПК.
Основните проблеми с него, тя вижда в бързата процедура и в това, че в рамките на заповедното производство не е решен въпроса за наличието на неравноправни клаузи в договора на длъжника. Адвокат Десислава Филипова напомня, че съгласно преюдициалните заключения на Съда в Люксембург съдът е длъжен, още на ниво заповедно производство, да разгледа въпроса за наличието на такива неравноправни клаузи, а също и че Директива 9313 на Европейския съюз (ЕС) защитава потребителите срещу неравноправните и нищожни клаузи в техните договори.
С писмо от 28 юли, тази година, Европейската комисия (ЕК) уведомява адвокат Филипова, че ще се обърне с официално запитване до властите в България по повод нейния сигнал. В отговор на наше запитване за подробности относно бъдещите действия на ЕК, г-жа Тове Ернст отговори: До момента Европейската комисия не е писала до българските власти по тази тема, но възнамерява да се свърже с тях, по установените канали за диалог и обмен със страните-членки. Досега комисията не се е свързвала с властите в България и не може да обсъжда следващите си стъпки. Целта на диалога е да се намерят решения за правилното тълкуване, изпълнение и прилагане на правото на ЕС. Този обмен ще позволи на службите на Комисията да получат разяснения относно правната система на страната-членка, за да формира мнение по въпроса.
И така, наказателна процедура все още няма. Но предстои изискване на информация, както пише самата Комисия, по казус, по който са получили цитирам: „и други сигнали“.
За позиция потърсихме и евродепутата Ангел Джамбазки. Патриотичният фронт беше най-яростния защитник на тезата за отпадане на чл. 417, при гласуването на промени в Гражданския процесуалния кодекс преди лятната ваканция на парламента. Той съобщи, че още в началото на септември, също ще постави казуса пред Еврокомисията чрез процедурата на „писмен въпрос“.