Присъединяване на Хърватия и България към еврозоната
-
Материал на Марта Младенова
Влизането в "чакалнята" на еврозоната е една от основните цели на правителството, въпреки че по време на бюджетните дебати в края на миналата година финансовият министър Владислав Горанов заяви, че страната ни ще намалява нивото на държавен дълг и ще топи дефицита. "Това ще ни помогне да се приближим до по-близките интеграционни кръгове на европейските институции, където все още не сме заслужили да бъдем", коментира Горанов.
Номинално - България покрива всички критерии от Маастрихт, например за нивото на дълг и дефицит, а ситуацията е от няколко години. След преодоляването на кризата с Корпоративна търговска банка, правителството системно цели допълнително подобряване на макроикономическите показатели. По този начин така желаната покана за присъединяване към механизма, предхождащ еврозоната, изглежда по-вероятна. Между другото, експертите обръщат внимание, че възприетата метафора, че Обменно-валутният механизъм е "чакалня", не е точна. Това е период от минимум две години, в които трябва да бъде осъществено реално икономическо сближаване между икономиката на страната, която иска да въвъде еврото и средното икономическо ниво на държавите от еврозоната.
Тъй като от политическа гледна точка моментът за разширяване на еврозоната или поне за обещание за такова е много добър, еврокомисарят по въпросите на бюджета Гюнтер Йотингер обяви, че ще бъдат разработени специални инструменти за подпомагане на държавите, които искат да се присъединят към валутния съюз. Поименно бяха назовани Хърватия и България.
Думите на Гюнтер Йотингер бяха казани в момента, когато всички погледи бяха насочени към пакета от реформи за еврозоната. Все още не е ясно каква ще бъде формата на тези инструменти и как ще бъдат подпомогнати държавите, за да сближат икономиките си със средноевропейските нива. Това може би ще стане ясно по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Комисарят по въпросите на еврото Пиер Московиси допълни, че сега е моментът за честен и демократичен дебат за реформите в еврозоната. Бъдещето на Европа е в еврото, допълни Московиси.
Само за сравнение - Хърватия, която бе спомената от Йотингер преди България, се присъеди към Европейския съюз през 2013-та година, а едва две години по-късно икономическите й показатели станаха положителни след сериозна рецесия.
И още един факт - в момента в ЕРМ 2 - т.е. Обменно-валутния механизъм, има само една държава. Това е Дания и тя не иска да се присъедини към еврозоната. Датската крона има плаващ курс спрямо еврото за разлика от българския лев, който е фиксиран с единната европейска валута заради валутния борд. Извън политическите аргументи, икономистите са разделени в становището си сега ли е моментът България да се стреми към покана за предверието на еврозоната. От една страна - икономиката ни сега е добра кондиция и политическият момент не трябва се пропуска, от друга - след няколко години, горе-долу когато би приключил задължителният двугодишен престой в обменно-валутния механизъм, най-вероятно отново ще е криза.
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!