Лиляна Павлова в навечерието на Срещата на върха "ЕС - Западни Балкани" в София: "Разговорите продължават, за да бъде осигурено максимално широко присъствие."

15 години след последната Балканска среща в Солун България извежда на преден план европейската интеграция на региона като гаранция за сигурността и стабилността на цяла Европа, а надеждите са София да събере на форума 28-те  държавните и правителствените ръководители на държавите членки от Европейския съюз и техните колеги от държавите от региона на Западните Балкани: Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, република Македония и Косово, за да "инжектира" нова енергия в отношенията между ЕС и Западните Балкани.

Срещата се смята за ключова, тъй като през юни Европейският съвет ще обсъжда препоръката на ЕК за започването на преговори за присъединяването на Македония и Албания към ЕС, а в същото време Скопие и Атина са близо до постигането на споразумение за името на бившата югославска република, което би било пробив за евроатлантическата интеграция на Македония.

Ресорният министър за европредседателството Лиляна Павлова: "Темата не само е високо в дневния ред, но тя вече става необратима, а това беше наша основна цел."

Темата на срещата ще бъде „Свързаност“ в различните й аспекти: транспорт, енергетика и цифрова инфраструктура, като към този момент е приключила съгласувателната процедура по бъдещата декларация отг София, по която българското правителство работи като заключителен документ от срещата, допълва министър Павлова:

"Тук в НДК заседанието ще бъде насочено в няколко направления. Чисто политическата част - обсъждането и приемането на политическата декларация. Във втората част е практическото измерение в панелите, в които ще обсъждаме анекса, който е разделен в три компонента: институционален, вторият - сигурност и миграция, и третият и най-важният с най-много проекти, които очакваме да бъдат приети, е този за транспортната, енергийната и дигиталната свързаност."

Срещата  на върха в София ще бъде ръководена от председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който преди месец осъществи ключова Балканска обиколка:

"Посетих Западните Балкани с ясното послание,  че стоим твърдо зад предложението си за европейска перспектива на регина. Продължаваме дискусиите за свързаността в Европа на предстоящата среща в София. По време на обиколката ми в региона, столица по столица, отново съм предпазлив оптимист. Възможно е историята на Балканите, която е безкраен филм на ужасите, да се превърна в продукция, отличена с Оскар, при това с щастлив край."

Едно от големите предизвикателства, пред които се оказва обаче София, е дали ще се стигне до провеждане на срещата в планирания формат, след като няколко държави, сред които Испания, вече изразиха  резервите си заради участието на Косово.
Министър Лиляна Павлова допълва:

"В тези случаи трябва да знаем, че докато всичко не е договорено, по-добре да не казваме докъде са стигнали разговорите. Аз съм оптимист, че срещата ще се проведе с максимално широка подкрепа и това е много важно. Разговорите продължават на всички нива, за да осигурим максимално широко присъствие."

Преди Срещата на върха в София държавните и правителствените ръководители от ЕС ще присъстват на неформална вечеря, на която като извънредна точка ще бъде бъдещето на ядреното споразумение с Иран след решението на САЩ да излязат от сделката.