Европейски политики за храната на бъдещето

Думите са на  Петер Верстрате, главен оперативен директор на нидерландска компания за хранителни технологии, създаваща методи за производство на култивирано месо:

"Процесът все още е в сравнително ранен етап, което означава, че можем да направим мускулни и мастни тъкани в лаборатория, но все още са нужни подобрения. Това ще отнеме три-четири години", допълва Верстрате:

"Компанията със седалище в Маастрихт, Нидерландия, се конкурира с израелски и американски компании за разработването на продукт, подходящ за всекидневна. При месото все още се сблъскваме с предизвикателства, най-важното от които е намаляването на производствените разходи. Друг проблем е идентифицирането на заместител на фетален говежди серум -  серумна добавка, използвана за тази клетъчна култура, тъй като не отговаря на стандартите за хуманно отношение към животните и противоречи на целта на компанията за устойчивост."

През 2050 г. с около десет милиарда човека на Земята се очаква търсенето на храна да нарасне с 60 процента - предизвикателство,над което Европейският съюз вече работи от няколко години.

Програмата „Храна 2030“ на Европейската комисия финансира иновативни изследователски програми. Една от тях  проучва пет вида по-рядко култивирани зърнени култури, за да се гарантира разнообразието на храните. През 2016 г. вътрешната научна служба на Комисията -  Съвместният изследователски център публикува доклад за безопасността и храненето на храните през 2050 г., който проучва различни сценарии.

Франс Улберт, един от авторите на доклада пред "Евранет плюс" :

"Много трудно да се каже как ще изглежда храната в бъдеще. Можем да имаме препоръки за това каква посока се движи хранително-вкусовата промишленост, за да сме в крак с изменението на климата, с недостига на ресурси и, разбира се, с голямото предизвикателство, с което трябва да се срещнем в бъдеще, а именно изхранването на  десет милиарда души. Със сигурност ще са ни необходими иновации, но това не означава автоматично, че това ще е само нова храна. Трябва да сме интелигентни в проектирането на хранителна система, която да е устойчива."

Много са  сценариите за бъдещето. Според един от тях, търговията и съвременните хранителни технологии могат да бъдат отговора на недостига на ресурси. Друг сценарий би довел до ядене на повече местна и сезонна храна.

Според  Питър Верстрат, учен по храните, решението е в производството на месо, произведено с медицински технологии, наречени „тъканно инженерство".

За Кристоф Дериен, генерален секретар на Международната платформа за насекоми за храни и фуражи, насекомите, сред които има 2000 ядливи вида, също могат да бъдат част от бъдещите нови храни за европейците.

"Това включка както цели и дехидратирани насекоми, които трябва да се ядат като предястие до насекоми на прах, включени в производството на протеинов бар, хранителна добавка и спортна храна. Премуществото е , че насекомите и продуктите на базата на насекоми, са богати на протеини и високо смилаеми. Съдържат микроелементи и имат  високо съдържание на витамини, което ги прави много интересни за консумация.", казва Дериен.

Наскоро ЕС актуализира правилата си относно новите храни, а именно храни, които не са били използвани за консумация от човека в значителна степен в рамките на Европейския съюз преди 15 май 1997 г.

Преди да издаде разрешението, ЕС преценява  дали продуктът е  безопасен, колкото други от съпоставима категория храни. Този преглед обхваща насекоми, както и клетъчно култивирано месо.

Продуктите с насекоми, които отговарят на новите правила на ЕС, се очакват на пазара до 2020 г. За култивираното месо вероятно комерсиализацията в малки мащаби ще започне от 2021-2022 г., а широкомащабното разпространение от 2030 г.

Камил Перин, старши служител по хранителна политика.потребителската организация:

"Смятаме, че настоящата правна рамка, включително и регламентът за новите храни , е стабилна: ЕС е единственият регион в световен мащаб, където тези иновации не могат да бъдат пуснати в продажба, без да са минали предварителна оценка".