Франс Тимерманс: Газът е само преходът към зелена икономика

Като за начало, има предложения енергийната ефективност да е приоритет. В Директива за възобновяемата енергия се предвижда използването на ток от ВЕИ да достигне 32% след 9 години. Промяната трябва да се случи. Но дали ще е справедлива за всички. Зам.-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс обяснява, че това е задачата и на европейските институции, и на националните правителства. Да направят така, че преходът към въглеродната неутралност да бъде „платен еднакво от всички“.

"Важни са стъпките в този преход. Имаме вече инициативи за изолации на сгради. Да, в държави като България преходът от въглища към възобновяеми източници минава през използването на природния газ. Това е междинната стъпка, защото има държави, които ще трябва да извървят повече път. Но трябва този преход да го направим по начин, който да не се превръща в проблем на енергийната бедност. И тук вярвам, че близката работа със страните-членки би помогнало. Но това е основен преход. И е нормално да има вълнение от това дали ще бъда част от част от позитивната трансформация, която ще се случи или няма да бъда. Затова подходът ни е базиран на справедливост. Всички трябва да се уверим, че този преход ще помогне на хората да плащат по-малко за енергийните си разходи. Че няма да плащат повече и че е направен по-честен справедлив начин."

Европейската комисия вече предложи вариант през април по време на срещата на върха на световните лидери по въпросите на климата. Схемата за търговия с емисии на вредни газове ще бъде приложена към сградите и транспорта. Ако бъде приета идеята, тези два сектора ще трябва да купуват или продават количества въглероден диоксид, както сега го правят големите индустриалните производства и енергетиката. Чуват се гласове за включване и на корабоплаването. Чуват се и гласове новата система да е отделна от съществуващата за промишлените производства. При лансирането на идеята отговарящият за климата в ЕС Франс Тимерманс се произнесе против включването на автомобилния транспорт. Заради риска от по-скъпи горива за по- бедните. Но месеци след това Тимерманс обяснява, че е възможно част от парите да отиват във фонд, който да „изравнява“ случаи на появила се енергийна бедност.

"Подобна система за търговия на вредни емисии за сгради и транспорт води до приходи. Така като и при индустрията. Но пък точно тогава е възможно част от приходите да ги събираме в социален фонд. И този фонд да се занимава със случаи с енергийната бедност, недостиг от придвижване. Това е възможно да се решава от страните – членки при възникване на подобни ситуации. Затова вярвам, че това е правилният начин - приходите от тази система за търговия с вредни емисии да отиват през този социален фонд към хората, които биха имали най- голяма нужда."

Но към момента всичко това са планове. Иначе статистиката, поне за България, досещате се, не е в полза. Данните на Обсерваторията за енергийна бедност показват, че страната ни държи най-високия в ЕС дял от население, което не може да държи домовете си достатъчно топли - 33,7%.

31,7% от българите имат просрочени задължения по сметките за енергия

Другият проблем, който се нуждае от справедливо решаване, според отговарящия за климата в ЕС Франс Тимерманс, е свързан с районите на добив на въглища. Статистиката показва, че 231 хил. граждани от 96 региона на ЕС имат отношение към въгледобива и минната индустрия. Заради "Зелената сделка" прогнозите са, че до 2030 г. общо 160 хил. от заетите ще загубят работата си. Но отговарящият за климата в ЕС Франс Тимерманс повтаря, че производството на чиста енергия може да донесе и нови работни места. 

"В Европейския съюз има около 30 региона, които са обвързани с добива на въглища. Тези региони знаят, че нямат много голямо бъдеще в това поприще. И с право тези региони настояват за правилен преход, който да им предложи възможности за бъдещето. Затова трябва да сме сигурни, че имаме такива планове в съответните с европейските механизми, структурните фондове, за да има инвестиции. Аз съм относително оптимистично настроен заради това, че ще имаме нужда от хората от тези региони. Защото очакваме зелената икономика да създаде близо 2 милиона нови работни места. Поради тази причина трябва да се уверим, че хората от точно тези региони имат подходящите умения и знания. Дори имаме нужда от подходяща инфраструктура, за да може да сме сигурни че тези нови бизнеси ще инвестират в тези региони. Например за Испания. Това което ме тревожи най-много, е младежката безработица. Трябва да сме сигурни, че в държави с много висока младежка безработица, младежите имат опита имат инструментариума за да се заемат с новите работни места."

Изправен пред закриване, въглищният сектор у нас започна да предлага идеи. От технологията за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, до вариант от въглищата да се синтезира газ, който да бъде изгарян, или от тях да се получава водород за изгаряне, да се гори смет...идеи, които биха имали вероятна висока стойност в крайната цена на битовия ток. И надали биха били финансирани от ЕК. През април по-плахо, но сега по-ясно тази позиция се изразява от европейските представители. От думите на отговарящия за климата в ЕС Франс Тимерманс става ясно, че нито инвестициите в ядрената енергия, нито природният газ ще попаднат в класификатора за „зелени инвестиции“. С други думи ЕС не би финансирала подобни преустройства на българските въглищни централи.

"Ясно е какво е източник на възобновяема енергия и какво не е. Природният газ не е възобновяем източник на енергия. Да той е значително по-чиста енергия, отколкото въглищата. Затова може да ни помогне при прехода към възобновяемите източници. Обаче – трябва да внимаваме да не станем завинаги зависими от природния газ. В същото време ядрената енергетика има изключително голямо преимущество. Тъй като не отделя вредни емисии. Но не попада към възобновяемите източници, защото просто все още имате нужда от горивото за ядрената енергия. А после трябва отработеното гориво да се погрижим за нето. А това е НЕВЕРОЯТНО скъпо. Затова в Европейската комисия се надяваме държавите все пак да вземат някакви рационални решения, за да може в края да имаме по-ниски въглеродни емисии. И накрая те да са нула. От държавите зависи изборът. Но - ядрената енергетика и газът не са възобновяеми източници. Цената на тока от слънцето и вятъра пада. Въглищата изчезват от енергийния микс. Те излизат доста скъпо, защото цапат. Можем да правим водород дори и с държави от изтока и Африка."

България има цели три въглищни региона

Край Стара Загора, Кюстендил и Перник. Надежда, но не в посока създаване на нови мощности там, има. Към момента за подкрепа на справедливия преход ЕС е одобрил 17.5 млрд. евро. По него за България има средства в размер на 1 милиард и 178 милиона евро - 505 млн. евро по Многогодишната финансова рамка до 2027 г. и 673 млн. евро по плана за възстановяване NextGenerationEU. Но парите не могат да се харчат за проекти, свързани с изкопаемите горива, изгарянето на отпадъци. Парите не могат да се ползват за ядрени мощности. А само за нови технологии, преквалификация на работещи….Между 25 – 30 процента от финансирането ще е за сметка на националния бюджет. Затова пътят на България към 2030-та година с 55-те процента намаляване на емисиите парникови газове и пътят до 2050-та за нулевите емисии няма да е лесен. Защото и разбивката ви в сметката за ток показва големите дялове на енергията от ТЕЦ и АЕЦ. Съответно 67 процента и 20 процента. А енергията от ВЕИ- е грубо сметнато – 14 процента.

"И сега голяма част от цената на тези източници се генерира от индустрията. Обаче всеки знае че крайният потребител е човекът, който плаща тази цена. Въпросът е как да го направим така, че плащането бъде честно разпределено.  Аз да не смятам, че самият въпрос за прехода е поставен под съмнение. Хората поставят точно тази справедливост под съмнение. Ние  няма да има подкрепата на хората ако не успеем да направим да докажем, че този преход е честен."

Затова ЕК гледа и към възможността да бъдат наложени разходи за емисии на въглерод върху вноса на стоки

Зам.-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс споделя притеснението си, че индустриите, които не харесат новите регулации, могат да изнесат извън ЕС производството. Затова, за сега неофициално, се говори, че „механизмът за регулиране на въглеродните граници“ ще засегне стомана, желязо, цимент, торове, алуминий и електроенергия. Той ще бъде въвеждан постепенно от 2023 г. с опция да бъде  напълно въведен през 2026-та. Очакванията са окончателният вид на предложението да е ясен в средата на юли. За да може „фирмите от ЕС да са наравно“ с другите фирми, които работят в страни с „по-слаби въглеродни политики“. Но зам.-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс се надява, че до сериозни рестрикции няма да се стигне. Защото разчита, че и другите големи икономически блокове ще приемат ограничаващи вредните емисии мерки.

"Твърде възможно е индустрии, които не харесват европейските мерки, да се изнесат на друго място. И просто да продължат да се произвеждат, без да се съобразяват с еконормите. И да внасят конкурентно в ЕС. Затова казвам, че ако и съдите на ЕС предприемат същите или подобни мерки – да сложат цена на въглерода, без значение дали ще го правят по начина по който ние го правим – чрез търговия с въглерод, през се данъци или през регулации, ще имаме равенство. Но като се замислите, ако всички ние, които сме подписали Парижкото споразумение за климата, приемем мерки за декарбонизиране на икономиката, тогава няма да имате нужда от така наречения граничен на механизъм за контрол на въглерода. Не съм сигурен дали американците биха харесали подобна идея. Но биха намерили друг начин да изравнят играта. Вярвам, че те разбират логиката. Като гледам намеренията на администрацията на Джо Байдън, със САЩ може би няма да се наложи изобщо да използваме този механизъм. Помислете си, кой ще бъде жертвата на подобна ситуация, ако се провалим в този преход към по зелена икономика. Кой ще пострада, ако имаме изключително много пожари, засушавания или наводнения. Бизнесите могат да изчезнат заради климатичните промени. Човешки и финансово цената на бездействието е неприемлива. Затова говоря за равното поемане на отговорността. Най-голямата илюзия, от която трябва да се отървем, е че ако вярваме, че нищо не правим,  всичко ще си стои така както си е към днешен ден. Но не е така. Пред Европейска комисия и местните власти стои задачата да разпределим тази отговорност по честен начин."

Разговорите за Зелената сделка вече са започнали. Действията за създаването на нови правила също. След Европейския закон за климата, Европейски пакт за климата, Целевия план и Нова стратегия на ЕС за адаптиране към климата, Европейската комисия обещава до юли да прегледа и предложи при нужда всички политически инструменти, за да „осигури допълнително намаляване на емисиите на парникови газове“. На европейско ниво разговорите са трудни. Наскоро Германия разкритикува зам.-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс, че "многократно са обременявали" заключителната фаза на преговорите за реформите в агросектора, които също са част от Зелената сделка. Държави като Франция, Унгария, Словакия, Словения, Полша, Чехия и Румъния пък написаха писмо за признаване на ядрената енергетика за зелена. В подкрепа на ядрените си мощности, наскоро Франция даже даде право на право на общините да налагат вето върху проект за вятърна турбини. Германия от друга страна планира спирането на оставащите си 6 реактори до края на 2022-ра година. И гледа към нови източници на възобновяеми горива. Наскоро Германия и Австралия подписаха споразумение за търговия с водород. Според което ще бъдат осигурени 50 милиона евро за сътрудничество за период от три години. Парите ще бъдат използвани за изследвания и подобряване на водородните технологии.

България за сега търси начини да спаси въглищните си мощности. Защото проблемът на национално ниво е формулиран като социален- опасността от безработица в три региона.

България има значителни нужди от инвестиции в областта на енергетиката и изменението на климата, които са тясно свързани с постигането на целите, пише в един от документите по плана на България до 2030-та година. Трябва да се инвестира повече във вятърни и фотоволтаични централи, да се увеличи използването на биомаса. В транспортния сектор се очакват алтернативните горива, хибридните и електрически автомобили. Отбелязва се, че е нужно да има инвестиции в транспортната мрежа и на инфраструктурата. Докладът посочва, че от голямо значение е България да разработи обществено достъпни станции за зареждане на електрически превозни средства, станции за зареждане с природен газ и инфраструктура за зареждане с водород. Но това са също планове.

Иначе за сега ЕК може да бъде сигурна, че и в България има подкрепа за зеления преход. Проучване на от началото на март по поръчка на Европейския съвет за външна политика показа, че между 64 и 88 процента подкрепят европейските цели по „Зелената сделка“. Но и 76 процента от анкетираните не знаят за нея. Хората са готови да поематлични ангажименти за намаляване на замърсяването на природата. И разбират, че приносът им би могъл да бъде в разделното събиране на боклука, инвестирането в топлоизолация. Значителна е подкрепата за залесяването, облагородяването на междублоковите пространства, намаляване на употребата на пластмасови опаковки. 37% от запитаните обаче смятат, че ползите от Европейската зелена сделка ще са само за определен кръг избрани хора. Обществото чака откритият разговор по тази тема, обобщиха тогава социолозите.