Маргрете Вестагер: Изкуственият интелект е инструмент в борбата срещу дискриминацията

Обобщение на Добромир Видев, Програма ''Хоризонт''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Полза за секторите здравеопазване, образование, социалните услуги вижда зам.-председателят на ЕК Маргрете Вестагер, ако бъдат подпомогнати от изкуствения интелект. Тя отчете ролята му при разбиране на КОВИД вируса и борбата с него. В образованието може да помогне по-добре на младите при обучението. Може да направи достъпа до публични услуги по- равен. В онлайн разговор тя каза, че дебатът около прилагането на изкуствения интелект е шанс да се изпълнят обещанията за по-ангажирано общество. Както и да подобри разбирането за демокрация, сравнението с общества, подлежащи на наблюдение.

Виждала съм лекари, които искат да използват изкуствен интелект, за да им помогнат да разгледат някои от резултатите от кръвните тестове, за да могат да открият рак. Ако е добре разработена, технология може да бъде и по-неутрална, отколкото понякога сме ние като хора. Защото като хора сме предубедени. Ако можем да бъдем по-неутрални, обучавайки машината какъв би бил светът без дискриминация, това може да бъде тласък за нас като хора. Искаме употребата на технологиите да е повсеместна. Но единственият начин е ако и имаме доверие. Затова маркирахме някои случаи, в които ценностите биха били поставени на риск. Например държавата да използва вид „социално оценяване“, базирано на наблюдение на гражданите.

"В Европейския съюз трябва да има „места на вдъхновение за науката“, казва зам.-председателят на ЕК Маргрете Вестагер. Така супер талантливи специалисти ще привличат още повече такива хора, които да работят с изкуствения интелект. Вестагер обяснява, че подходящото е да се използват европейските и националните фондове.

Инвестираме много пари, но също така инвестираме себе си. Трябват ни повече млади хора, образовани, които да инвестират в тяхното знание, за да се знае как да бъдат опазени данните. Не само да създават нов изкуствен интелект. А и да преосмислят нашите бизнес модели за използването му. Липсата на човешки интелект за употребата на изкуствения може би е една от основните бариери, пред растежа в тази област. Когато имаш доверие в технологията, тогава се създава и пазар за нея. Смятам, че самообразоването в тази област също е важно. Защото, както кацах, ние ще финансираме в развитието на иновациите. Но истинският успех би дошъл, ако хората решат да инвестират себе си в развитието на тези технологии. Не всеки има желание да се занимава с програмиране или да разработва технологии. Но ако сте запалени по биологичното земеделие, тогава е добре да се мисли как дигиталните умения да бъдат приложени в образованието. Или ако искате да работите в сектора на възобновяемата енергия, тогава нека да има образование за инженери в тази област. В бизнес образованието също. Може би имаме нужда от интеграция на тази област в неща, които ни вълнуват. Защото и всеки има различна представа за професионалното си развитие. Ако чисто образователно можем да интегрираме технологиите, имаме значителен шанс да заинтересоваме повече хора.

По време на дискусията председателят на групата „Обнови Европа" Дачиан Чолош отбеляза, че дори и малките и средни предприятия трябва да имат достъп до наличните резултати от разработките в областта на изкуствения интелект.

До малките и среди предприятия, до стартъпите, защото стартъпите също са част от това много важно производство на нови технологии. Смятам, че от държавите-членки зависи как ще се справят с парите от фонда „NextGenerationEU“. Мога да ви уверя, че Европейският парламент ще наблюдава ситуацията как се прилага програмата. Дори помолихме това да бъде съпроводено с по-малко бюрокрация, когато се стигне до инвестирането.