ЕС готви по-леки правила за издаване на "синя карта"

Обобщение на Добромир Видев, Програма ''Хоризонт''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

По-облекчените правила за издаването на документа за работа на висококвалифицирани специалисти – т.нар. „синя карта“ минаха през Европейския парламент. Новите промени предвиждат 6, а не 12-месечен срок на трудовите договори, които кандидатстващите трябва да представят, за да получат документ. А заплатата на кандидатстващите ще трябва да бъде между 1 и 1,6 пъти средната брутна годишна заплата, което е по-ниско от действащия до момента праг. Новите правила предвиждат и притежателите на сини карти да могат да пътуват по-лесно от една страна на ЕС в друга заедно със семейството. Една от най- новите актуализации е насочена към висококвалифицираните бежанци. Ако те търсят убежище и кандидатстват за синя карта, ще могат да го правят в други страни от ЕС, не само в онази, в която са получили международна закрила. Евродепутатът, отговарящ за Директивата за синята карта Хавиер Санчес обяснява:

"И в момента имаме нужда от висококвалифицираните чуждестранни работници. Затова трябва да развием всички измерения на този регламент. Трябва да направим всичко възможно, за да подобрим законната миграция към Европа. Да улесним пристигането на квалифицирани работници, които допринасят за развитието на нашия континент. Освен това, по-атрактивна и жизнеспособна схема добавя реална стойност към съществуващите национални схеми. В бъдеще възнамеряваме да отидем по-далеч, така че работниците на средно и ниско платени работни места да могат да допринесат за нашето общество по същия благоприятен начин, както притежателите на „синя карта“ сега може".

IT, медицина, инженери - това са сферите, които биха привлекли т.нар. висококвалифицирани специалисти на фона на демографската криза. ЕС очаква населението й в работоспособна възраст да намалее от 333 млн. души през 2016 г. на 292 млн. души през 2070 г. Франция, Италия, Германия, Испания и Полша заедно са издали 75% от всички разрешителни, регистрирани през 2019 г., сочат данните на ЕК. В България, по различни данни, само през 2019-та са издадени 706 карти. Статистиката на Евростат показва между – 115 и 268 в периода 2016-та- 2019-та година. Адаптирането на българското законодателство към европейското би било стъпка в правилната посока, казва и Ивайло Къцарков. Той отговаря за човешките ресурси в голяма българска ИТ компания.

"Вливането на едни хора, които са от чужбина, които включително са и с различно мислене, с различна култура, те допринасят за това компанията да се развива по-добре. Така че „синята карта“ е от полза."

И успокоява, че новопривлечените няма да оставят без работа местните знаещи.

"Софтуерният сектор, като цяло е прегрят пазар. Недостигът в България е поне на 30 хиляди човека. 200 човека да дойдат в България или 500, или 1000 те не могат да повлияят драстично на българския трудов пазар. Те нито могат да му навредят, тоест да застрашат български работни места, нито могат така да направят разликата, така че ние да станем по-конкурентно способни. В Щатите или Западна Европа буквално притокът на хора от трети страни е десетки хиляди. Тези хора наистина носят добавена стойност за държавата и е редно да го осъзнаем това нещо."

Адвокатът по трудово право Симона Белчева, казва, че промените в директивата могат да улеснят приемането на работа на граждани от трети страни. Но регламентът трябва да извърви още път.

"Бяха приети промени, които касаят „сините карти“, самата директива. Какво следва сега. Те трябва да бъдат одобрени от Съвета. И трябва да бъдат публикувани в официалния вестник на ЕС. От този момент за държавите- членки ще има две години да инкорпорират и новостите в националното законодателство."