Европейските санкции срещу Русия: могат ли да променят хода на войната в Украйна

Силвия Петрова за ефективността на ограничителните мерки и възможностите за тяхното избягване в рубриката „Евранет плюс“.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Европейският съюз одобри десети санкционен пакет срещу Русия заради войната й в Украйна. Това стана на първата годишнина от нахлуването – 24 февруари. Малко преди това Москва беше добавена и в черния списък на данъчните убежища.

Най-новите мерки отново вземат под прицел руската икономика и банков сектор, както и ирански компании, които подкрепят Москва. Въвеждат се ограничения за износа на технологии и стоки с възможно двойно предназначение, налагат се санкции върху физически и юридически лица, които разпространяват пропаганда или доставят дронове, използвани от Русия във войната. Предвидени са и мерки срещу руската дезинформация. Първоначално се обсъждаха и санкции срещу руската ядрена енергетика, но няколко страни, сред които и България, заплашиха с вето и тази идея отпадна. Въпреки това се очаква търговията между Евросъюза и Русия да бъде намалена с над 10 милиарда евро.

Говорейки за новите, десети ограничения срещу Русия и поглеждайки назад – това прави по един приеман санкционен пакет почти през всеки месец от началото на конфликта преди година. Безспорно това е един от най-важните и основни лостове за отговор на Запада на руската инвазия.

Проучване на „Евробарометър“ от миналата седмица показа, че 74% от европейците подкрепят налагането на санкциите.

А данните за България отклоняват ли се от средните?

Да, нашата страна всъщност е на последно място от страните в блока в одобрението си – малко под половината запитани – 47 на сто от българите подкрепят санкциите срещу Русия. Като цяло отговорът на Европейския съюз на руското нахлуване в Украйна удовлетворява по-голямата част от европейските граждани – 56 процента. А доволни от отговора на Брюксел са 48 на сто от българите.

Снимката е на агенция Ройтерс.

Експертните мнения за санкционните мерки са различни. Че те дават резултат са категорични от Еврокомисията. Нейният председател Урсула фон дер Лайен:

„Русия върви назад към икономическата система на автаркията, отдалечена от останалия свят. Нашите санкции уронват рязко икономическата й основа и намаляват перспективите за нейното осъвременяване. Ще продължим да оказваме натиск върху Русия и върху онези, които я подкрепят на бойното поле.“

Заместник-председателят на Европейската комисия с ресор Икономика Валдис Домбровскис също подчерта:

„Санкциите работят. Ако погледнете факта, че миналата година, въпреки рекордно високите цени на енергията, икономиката на Русия изпадна в рецесия и повечето прогнози сочат, че ще остане в рецесия и през тази година – това е пряко последствие от санкциите. Ефектът от тях се натрупва постепенно. Фискалната позиция на Русия бързо се влошава, проблеми има и в руската индустрия. С всеки изминал месец ефектът от санкциите ще се усеща все по-осезаемо.“

Критики има относно надзора в прилагането на санкциите. Според анализатори в някои страни членки се използват законодателни „вратички“ за избягването на пълното въвеждане на мерките. Еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони призна:

„Проблемът не е само в това да се приемат допълнителни санкционни пакети, но и да има по-силно прилагане, да се избегнат рисковете със заобикалянето им.“

След заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси по-рано този месец заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис и министърът на финансите на Швеция, която председателства Евросъюза, Елизабет Свантесон, увериха, че се работи за справянето с този проблем:

„Ефективността на санкциите зависи от това колко добре се прилагат. Следим този проблем отблизо и сме подготвени да действаме срещу онези, които умишлено заобикалят санкциите, защото е важно с тях да постигнем успех. Обсъждаме как да подобрим отчетността и координирането при прилагането им. Виждаме, че Русия се опитва да намери алтернативи за износа си – в страни като Китай и Индия и до определена степен това се случва, но се налага да продава петрола и другите си продукти със значителна отстъпка.“

„Мисля, че трябва да сме честни. Разбира се, че санкциите имат ефект, но от друга страна не знаем с каква точност, защото това е много трудно да се измери. Последната прогноза на Международния валутен фонд показа скромен спад на брутния вътрешен продукт на Русия през миналата година и слабо повишение през тази година. Не знаем точният ефект на санкциите, защото говорим за военна икономика.“

Това е една от критиките към ограничителните мерки – дали всъщност те наистина оказват желания ефект, а именно – да отслабят възможностите на Русия да води войната. Последният санкционен пакет беше разкритикуван от премиера на Полша Матеуш Моравецки:

„Колкото до десетия санкционен пакет – не сме доволни от него, защото е твърде мек, твърде слаб. Предложихме да бъдат включени още хора. От дълго време предлагаме и допълнителни руски продукти да бъдат добавени.“

Варшава искаше още по-категорично затягане на мерките.

Интересен, но отново спорен, е и моментът с включването на Русия в черния списък на данъчните убежища на Европейския съюз. Според някои мярката е твърде закъсняла, а според други критици този списък е твърде ограничен в действието си. Ето какво е мнението по въпроса на д-р Елина Кърпачева – адвокат с научен опит, преподавател във Великобритания, с интереси в проблематиката на предотвратяването на финансовите престъпления и транснационалното регулиране на икономическата дейност. Тя също така е основател на Европейски център, занимаващ се с нормативното съответствие, в който участват експерти от Централна и Източна Европа:

“Може би е малко известно, че в момента в Русия съществуват две офшорни зони, които се наричат специални административни региони. Те създадоха данъчни стимули, за да привлекат обратно руските компании и руските олигарси, които бяха базирани в други юрисдикции. И те успешно направиха това, тъй като данните посочват, че много холдингови структури, които бяха регистрирани преди това в Кипър - една много любима юрисдикция за руските олигарси, се завърнаха, бяха репатрирани в Руската федерация. Пример е един от по-известните олигарси - Олег Дерипаска, премести своята компания и я върна в Русия. Така че, да, можем да кажем, че Русия е данъчен рай, защото има офшорни зони и те бяха създадени изрично с целта заобикаляне на международните санкционни режими. Списъкът на неоказващите съдействие юрисдикции е свързан с добрите принципи на данъчното облагане, справедливо данъчно облагане и неговата прозрачност. Но в същото време помага и за разкриването на действителните собственици, следователно е свързан с разкриване на схеми за заобикаляне на международните санкционни режими и на схеми, свързани с изпирането на пари.

Как действа този черен списък?

Черният списък е едно указание, насочено към органите на държавите членки, които са задължени да предприемат необходимите административни мерки спрямо юрисдикциите, включени в списъка. Тоест данъчните органи на държавите членки трябва да имат засилено наблюдение на трансакции и на бизнеси, които оперират или имат някаква връзка с тези некоопериращи юрисдикции, включени в списъка. Иначе казано, ако дадено дружество е учредено в данъчен рай, то ще бъде вероятно предмет на засилени проверки и допълнителни одити от страна на данъчните органи на държавите членки. Но определено има много сиви зони, които могат да бъдат използвани за заобикаляне на санкционните режими или за определени данъчни практики, които не са допустими. Тук опираме до специфична финансова разузнавателна дейност и държавните органи на отделните членки трябва да бъдат обучени и да разполагат с определените ресурси, за да се справят с това.”

Постигат ли санкционните пакети целта си - с икономически ограничения да се постигне надмощие над Русия и тя да отстъпи? Докъде може да продължи тази политика, доколко още подобни ограничения може да си позволи Европейският съюз да налага?

“Първо трябва да кажем, че санкциите на Европейския съюз са безпрецедентни, тъй като за първи път имаме санкциониране на икономика, която е от такова системно значение както за Европейския съюз, така и за международната търговия. Тънката червена линия ще бъде доколко държавите членки са готови да понесат негативния ефект от ограничаването на икономическите отношения. В този смисъл едва ли скоро ще се стигне до забрана на вноса на ядрено гориво или определени таргетирани мерки срещу "Росатом". Може с голяма степен на сигурност да се каже, че Европейският съюз ще продължи с индивидуалните ограничителни мерки срещу лица, които подкрепят политически и икономически военните действия. Така че темата за руските олигарси и замразяването и изземването на техните активи ще продължи да бъде много актуална. Ще се работи по унифициране на финансовите санкции срещу руските банки и други финансови институции и ще се работи към добавянето на нови забрани що се отнася до вноса и износа на технологични и индустриални продукти. Не би се стигнало до пълно ембарго и до забрана на търговия например с хранителни продукти.”

“Що се отнася до въпроса дали постигнаха целите си, те постигнаха целите си от гледна точка на репутационния аспект на международните санкционни режими. Показаха ангажираност, политическа съгласуваност, подчертаха значението на нормата в международните отношения и поставиха под социална стигма неспазването на тези норми на международното право. А що се отнася до ограничителния аспект, тоест какво беше влиянието на санкционния режим върху руската икономика - досега цифрите показват смесен резултат. Да, руската икономика през последната година се сви, но с по-бавни темпове от очакваното. Ето защо имаме смесен резултат. И накрая принудителния аспект на санкциите - оказване на влияние върху политическите цели и поведението на Руската федерация за спиране на агресията: видяхме, че това за момента не работи. През последната година конфликът даже ескалира. Така че трябва да мислим за санкциите като един от инструментите на международната политика и че санкциите сами по себе не могат да определят хода на конфликта.”