Водата като човешко право - ЕС представя амбициозен план за действие пред ООН
Стоян Михов (WWF): В България има много реки, но те са с малки водни количества
-
Материал на Росина Петрова - програма ''Хоризонт''
В световен мащаб статистиката е още по-стряскаща като без достъп до вода са 780 милиона души, a без канализация – над 2 милиарда.
"Както знаете, водата е основното човешко право, но все още много хора по света живеят без достъп до безопасен източник на вода за пиене и канализация. Пандемията от Ковид-19 ни напомни, че чистата вода и хигиената са прост и ефективен начин за предотвратяване на инфекциите и заболяванията. Но над половината от извънградското население в някои райони на света нямат условия за миене на ръцете." Това каза заместник-генералният секретар на ООН по икономическите и социалните въпроси Ли Джънхуа преди конференцията, посветена на водата.
Тя започва именно на 22-ри март, когато е и Световният ден на водата. На конференцията на ООН Европейският съюз ще представи амбициозна Програма за действие, която има за цел да гарантира достъпа до най-важния ресурс на всички хора в Общността, особено уязвимите групи. Ето и ключовите акценти в нея.
ЕС се ангажира до 2030 година да осигури достъпа на 70 милиона души до подобрени източници на питейна вода и санитарни съоръжения.
Отново до края на десетилетието в Европа трябва да се намалят наполовина пластмасовите отпадъци, попадащи в моретата и с 30 на сто микро-пластмасите, изпуснати в околната среда. Важна стъпка по темата вече е направена със забраната в ЕС на малки пластмаси за еднократна употреба.
“Ние изобщо не знаем размера на отпадъците в моретата. Знаем само, че един процент от тях се намира на повърхността като боклук, а всичко останало потъва във водите и отива на морското дъно. Да разбираш по-добре проблема, означава да си даваш сметка за пластмасовите микрочастици и нанопластмаси – какво въздействие имат върху околната среда и върху морските обитатели. Поглъщат ли се от рибата? Отпадъците се откриват например в мидите.” Това коментира евродепутатът Катрин Шабо от „Обнови Европа“.
Тъй като климатичните промени и предизвиканите от тях природни бедствия не познават географски граници, ЕС ще насърчи взаимодействието между държавите за справяне с общите рискове като суша или наводнения.
Брюксел също така се ангажира да защитава и възстановява морските и речните екосистеми и биоразнообразието. Като основен проблем в реките се смятат изкуствените прегради като бентове, язовири, преливници. Те правят невъзможно оттичането на седиментите, което води до блокажи и променя местообитанията.
Припомням, че стратегията за биологичното разнообразие вече си постави за цел да възстанови най-малко 25 хиляди км свободно течащи реки до 2030 г. чрез премахване на бариерите. Умберто Делгадо Роса - директор биоразнообразие в Генерална дирекция за околната среда на Европейската комисия поясни:
„Привеждайки съответна част от реките в Европа в режим на свободно протичане, това със сигурност ще помогне за постигането на добър екологичен ефект, в съответствие с директивата за водите. На ниво Европейския съюз сме идентифицирали над 1 милион прегради и бариери в европейските реки, част от които са абсолютно необходими. Според направените проучвания обаче около 20 процента от тях са ненужни и водят до повече щети, отколкото ползи. Затова предлагаме да възстановим 25 хиляди километра свободно течащи реки, което е само малка част от тези 20 процента, приблизително процент-процент и половина. За Европейския съюз това все още е амбициозна, но постижима цел“.
Друг важен приоритет, заложен в програмата до края на десетилетието, е подобряване на качеството на водата с намаляване наполовина на замърсяването, което идва от селското стопанство и употребата на пестициди.
Това включва и допълване на списъка на веществата, които трябва да бъдат наблюдавани във водите и съответно ограничавани, ако вредят на здравето.
ЕС също така планира да подобри системите за наблюдение на отпадните води за наличие на опасни вещества за общественото здраве като следи от Ковид-19 например. Тези ангажименти ще бъдат финансово обезпечени чрез различни програми и фондове за постигане на желаните екологични цели до края на десетилетието.
Негативният ефект от климатичните промени може да се намали с по-добро управление на водите, заяви Стоян Михов - ръководител на програма "Води" в българския офис на Световния фонд за дивата природа (WWF):
„Екстремни явления като наводнения и суши са много възможни във всяка една точка на планетата и в България включително. Дори през последните години се наблюдават точно тези сценарии – на сериозни наводнения, последвани от суша. Трудно е да се каже как да се предпазим от едни такива много сериозни катаклизми, но по-скоро нещата опират до подобрение на управлението на водите. Защото механизми, които могат да смекчат влиянието на тези екстремни явления, съществуват и те много често са базирани на природата. Те са взети като пример от природата, но за съжаление, все още, не са много добре прилагани не само в България, но и на много други места по света.
Пример за едно такова природно базирано решение е оставянето на повече място за реките. Когато се премахнат диги и препятствия отстрани на реката, по време на високи води, на наводнение, реката може да се разлее на една по-широка територия, временно заливайки я, и по този начин да предпази населеното място, което е под мястото, където се случва наводнението. В момента повечето реки в България са вкарани в тесни корита, които не могат да изпълняват тази природна функция на намаляване на риска от наводнения.“
По думите на Стоян Михов това е свързано със Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие, която си поставя за цел до края на десетилетието да възстанови 25 хиляди км свободно течащи реки:
„Три от най-сериозните проблеми, които имаме в България и по света с реките, е първо страничната свързаност на реката, тоест връзката на реката със заливаемата територия около нея – това, което възпрепятства наводненията. Другият проблем е в това, че реките имат напречни прегради по тях, които също създават опасност от наводнения за хората и блокират пътя на рибите и другите морски животни по течението на реката. Голяма част от животните в нея не могат да стигнат до местата си за хранене или размножаване.
Има много сериозна връзка и с т.нар. рамкова директива за водите, която България трябва да изпълнява и сме задължени да правим планове за управление на речните басейни, но за съжаление, не успяваме като държава да се справим добре с тази директива и в момента текат две наказателни процедури срещу България във връзка с управлението на водите.“
Заради поставените прегради в реките вече има изчезнали и застрашени видове риби, посочи Стоян Михов:
„Есетровите риби в река Дунав са един от най-фрапантните примери за поставяне на такива бариери. ВЕЦ-овете „Железни врата“, язовирната стена между Сърбия и Румъния, които отрязват мястото им за размножаване и ние вече сме с два изчезнали есетрови вида и останалите четири с единични екземпляра, на прага на изчезването.“
По думите му, в България има много реки, но те са с малки водни количества:
„В България мисленето е, че страната ни е много богата на водни ресурси. Това, всъщност, не е така. Ние сме под средното ниво в Европа по отношение на богатство на води на глава от населението.“
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!