ЕК: Нужна е радикална промяна, свързана с лекарствата

„Пациентите в западните и по-големите държави-членки имат достъп до 90% от новоодобрените лекарства. В източните и по-малките държави-членки процентът е едва 10. Гражданите чакат от месеци до две или три години за тези нови лекарства.“

Предложените реформи, също така, целят да предотвратят недостига на лекарства. Както в пика на Ковид пандемията, така и през изминалата зима се забелязваше липса на някои антибиотици и препарати, които лекуват респираторни инфекции.

Фармацевтичните компании обаче ще получават още две години защита, ако пуснат новите си лекарства във всички 27 държави членки в рамките на две години.

Ефектът от това законодателство ще се прояви след доста години, смята председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов:

Имайте предвид, че това законодателство, което се предлага да влезе в сила, ще касае новорегистрирани молекули, т.е. завареното положение си остава. Ефектът от това законодателство ще се прояви след доста години. Достъпността до даден лекарствен продукт не е просто регулаторна. Проблемът е, че ако тези лекарства влязат тук, някой трябва да ги плати. Проблемът не е толкова регулаторен, колкото финансов. Проблемът е, че сме бедни.“

Предложените промени вероятно ще подобрят достъпа до нови лекарства на гражданите на малки държави като България, но въпросът е на каква цена, посочва експертът:

„Европейската комисия предлага, ако иска една компания, която пуска нов лекарствен продукт, да има ексклузивитет или основна пазарна изключителност, тя би трябвало да го пусне във всички страни членки на ЕС. Това ще подобри възможността на малките страни, на малките пазари да имат достъп до такива лекарствени продукти.

Но за страна като България достъпът не е просто, че лекарството го има в България, а въпросът е някой да може да си го купи. Истината е, че ние отделяме малко пари за здравеопазване. Процентът на здравноосигурителната вноска може да са близки до тези в ЕС, но просто доходите ни са много ниски.“

Недостигът на лекарства в пика на Ковид пандемията и в зимните месеци, когато на ход са сезонните грипове, може да бъде контролиран, ако се следи броят на неизпълнените рецепти. Това обаче няма как да стане, докато масово се предписват хартиени, а не електронни рецепти, коментира председателят на Фармацевтичния съюз: 

„Няма страна в света или аптека, в която да има абсолютно всички лекарства по едно и също време. Но въпросът е какво прави държавата, за да ограничи тези проблеми. Когато търсенето или потреблението е по-голямо от предлагането, разбира се, че възникват проблеми.

Как могат да се решат тези проблеми? Това може да стане като се оптимизира предписването, съответно и отпускането. Най-обективният измерител на това какво е необходимо от даден лекарствен продукт, това е броят на неизпълнените рецепти. Ако ние знаехме за последните 3 дни, да речем, колко са предписаните рецепти от лекари и колко са изпълнените рецепти разликата, т.е. неизпълнените рецепти, това, със сигурност, е минимумът от лекарствения продукт, който ви е необходим в страната.

Когато имаме хартиени рецепти, няма как да знаете нито колко са предписани, нито колко са отпуснати, нит пък дали са отпуснати с или без рецепта. Електронното здравеопазване, на практика, е налично, но не се използва.“

Основният проблем е липсата на генерична замяна. Значи, ако лекар предпише на пациент лекарствен продукт по международно непатентно наименование, пациентът, когато влезе в аптеката, ще може да си избере каквато иска цена. Фармацевтът ще му предложи абсолютно терапевтично еквивалентни лекарствени продукти. Ако лекарят ви предпише лекарствен продукт, който, примерно, струва 20 лева, дори в аптеката да имат същия лекарствен продукт, но на друга фирма на половин цена, фармацевтът няма право да ви го предлага и да ви го отпуска.

В България е позволено генерично предписване, т.е. лекарят да предпише, грубо казано, по съставки лекарствения продукт, но на практика, това изключително рядко се прави. Затова плащаме толкова много за лекарствени продукти.

В нормалните държави за безплатните, т.е. без доплащане лекарствени продукти, обикновено публичните фондове харчат над 80% от парите за точно тези лекарства. В България има групи, които са под 1%. Референтите – най-евтините, които са безплатни, без доплащане, са под 1% от потреблението. 80 на сто понякога са най-скъпите възможните лекарствени продукти. Ето това е един от основните проблеми за достъпа. Ние недоумяваме каква е причината.“

Контролът при отпускането на антибиотици може да се осигури посредством електронни рецепти, подчерта експертът:

„В България, на практика, нямате контрол по предписването. Същевременно, нямате, на практика, ефективен контрол и по отпускането. Агенцията по лекарствата ходи, прави проверки, контрол, но тя трябва да хване магистър-фармацевтът, който отпуска без рецепта на място, в момента. Агенцията по лекарствата няма този капацитет да осъществява повсеместен контрол.

Ако всички рецепти бяха електронни, няма как да отпуснеш без рецепта, защото автоматично ще се размине броят на изпълнените рецепти с броя на отпуснатите лекарствени продукти, който също се следи. Това е начинът за пълен контрол. Аз си направих един експеримент – измислих си лекар, направих си печат, кочани за рецепти се продават в много книжарници, и можете да си напишете каквато искате рецепта. Не правете така, това е опасно!“