Европейска карта за хора с увреждания - ще се случи ли признаването на статута на хората с увреждания в целия ЕС

Близо 90 милиона са хората с увреждания в ЕС, които  срещат различни трудности, когато им се налага да пътуват или да се преместят да живеят в друга европейска страна. За да им осигури равен и лесен достъп до необходимите им услуги и подкрепа, независимо в коя от 27-те  държави членки се намират, ЕК предложи въвеждането на Европейска карта за хора с увреждания, която да направи възможно взаимното признаване на техния статут между страните. Преди дни приключи консултацията в рамките на ЕС относно предстоящото й въвеждане, за да има ЕК гаранции, че Картата за хора с увреждания ще отговори по най-добрия начин на техните нужди.

Вече 7 години Европейската комисия работи с хората с увреждания и техните застъпници за тестването на Европейската карта за хора с увреждания. От 2016 година осем страни членки - Белгия, Кипър, Естония, Финландия, Италия, Малта, Румъния и Словения,  участват в пилотния проект и прилагат успешно документакато доброволна система за взаимно признаване на статута на хората с увреждания и някои свързани с това видове публична подкрепа, основно в областта на културата, свободното време, спорта и транспорта. Картата е безплатна, издава се лесно и предоставя на притежателя й редица права и привилегии, които са допълнително улеснени с мобилни приложения.

Важната инициатива е част от цялостната политика за равни права на хората в неравностойно положение. Европейските институции усилено поставят ангажимента за изграждането на съюз на равенството.  Еврокомисарят по равнопоставеността Хелена Дали  апелира към достъпна и отговорна среда за хората с увреждания:  

 „Достъпността е ключов елемент за  независимия живот, защото  позволява на хората с увреждания да се движат свободно, да имат достъп до информация и да се ползват от възможностите, които техните общности предлагат. Европейската комисия ще предостави помощ на държавите членки, за да приемат законодателство за достъпността и за разработване и обмен на добри практики. Важна инициатива е Европейската карта за хора с увреждания. Комисията ще внесе законопроект до края на тази година. Оценката на въздействието ще ни позволи да определим какъв да е обхватът на картата и видът на нормативния акт, с който да бъде прилагана на практика във всички страни-членки на ЕС.“

Европейската комисия направи оценка на пилотния проект с въвеждането на Европейска карта на хора с увреждания и тя е повече от положителна. На базата на тази оценка Европейският парламент очаква до края на годината ЕК да предложи параметрите на документа, който да се прилага на територията на целия ЕС, посочва пред БНР българският евродепутат от „Обнови Европа“ Атидже Алиева-Вели – член на комисията по заетост и социални въпроси в ЕП, като уточнява: 

„Първо, в законодателното предложение на ЕК ще има срок за въвеждане на тези разпоредби в действие. Все още не можем да коментираме, тъй като не сме видели самото предложение. От друга страна, влизайки на национално ниво, искам да подчертая, че това, което се очаква е тази карта да не засегне националните критерии за допустимост или правила, т.е. държавите ще запазят правото си да решават кой отговаря на условията за получаване на карта. По скоро картата ще бъде призната от другите държави в ЕС, защото в момента няма взаимно признаване на статута на хората с увреждания между страните членки.“

Евродепутатът Атидже Алиева – Вели изрази очаквания, че при законодателно решение на европейско ниво, в България  трябва да има ускорен процес за въвеждане на Европейската карта за хора с увреждания, с която да се подобри живота на хората с увреждания.

В писмен отговор до БНР от Дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“ към Министерство на труда и социалната политика информират, че в България на този етап няма проект на процедура за издаване на Европейска карта за български граждани. По отношение на готовността на страната ни за въвеждане на този документ, от ведомството са на мнение, че въвеждането на карта за хора с увреждания на национално ниво и създаването както на съответната нормативна регламентация, така и на възможности за реалното и използване от хората с увреждания пред различните ведомства и организации, е необходимата предпоставка преди въвеждането на европейската карта. По този начин се очаква да бъдат създадени условията, които да гарантират възможността за достъп до различни услуги и права и на чуждестранни граждани с увреждания на територията на страната ни.

Всеобщо е мнението у нас, че България изостава в политиките за равен достъп на хората с увреждания. Експертите отчитат редица причини за изоставащата държавна политика и липса на фокус в решаване на техните проблеми. В продължение на темата търсим коментара на Минчо Коралски бивш социален министър и бивш председател на Агенцията за хората с увреждания, която все още е със статут на Изпълнителна агенция към министерството на труда и социалната политика.  

Г-н Коралски, състоянието на интеграцията на хората с увреждания в отделните европейски държави е много различна.  Вие споделяте ли общото мнение, че страната ни е длъжник на хората с увреждания?

„Определено считам, че политиката, която се води спрямо хората с увреждания, е далеч от желаното и в този смисъл смятам, че има още много да се направи, защото на нито едно ведомство хората с увреждания не са му приоритет. Те не са приоритет нито на здравеопазването, нито на образованието, нито на културата и спорта, те не са приоритет на министерството на правосъдието, на вътрешните работи, защото ние във всяка една област имаме проблеми. Не говоря, че те не са приоритет на общините и държавата, тогава когато става въпрос за достъпна среда, за прословутия универсален дизайн, който е водеща философия, тогава когато става въпрос за хората с увреждания. На практика в своя опит аз съм виждал едни безсмислени отчети за това колко паркоместа някой бил направил или как някъде била направила рампа, въобще неща на парче, неща без да се погледне как трябва да се поеме живота на човека с увреждане общо взето от раждането до смъртта му, защото на всички тези етапи, особено на най-ранните етапи, пропуските остават след това за цял живот.“

Вие имате наблюдения към останалите страни членки, какво според вас пропуска държавата ни да направи през всички тези години, особено като членка на ЕС?

„Пропуска да направи политиката за хората с увреждания водеща политика, дотолкова доколкото вие знаете през 2018 година беше приет закон за хората с увреждания, според който вече трябваше да бъде изградена Държавна агенция за хората с увреждания, която да провежда, да координира политиката за хората с увреждания, да въвежда най-новите и модерни практики в тази област. На практика след 2018 години почти нищо не се е случило и тази държавна агенция, макар че има задължения по закон, още не е създадена.

Г-н Коралски, ЕК предлага въвеждане на Европейска карта за хора с увреждания, която да направи възможно взаимното признаване на статута им между страните членки на ЕС и вече има един пилотен проект на картата, който стартира през 2016 г. Може ли европейски натиск да ускори въвеждане на Европейска карта на хора с увреждания у нас и какво означава за един български гражданин с увреждане притежаването на този документ?

„Ние назад през годините правихме опит за създаване на подобна карта, черпейки опит именно от другите страни, но при условие, че има Европейска карта тя на практика трябва да реши следните проблеми. Първо, тя трябва да идентифицира човека с увреждания, но тя не е универсална карта, на която пише „човек с увреждане. България има всичките предпоставки това да се случи. Ние изградихме, както знаете, информационна система, която идентифицират хората с увреждания с техните проблеми, с това до каква степен те са обхванати от различни услуги, т.е. ние имаме информационната база, над която се надгради създаването на тази карта, но повтарям, докато политиката на хората с увреждания не се постави като приоритет и отговорност на една институция, каквато по закон трябва да бъде Държавната агенция за хората с увреждания, нищо няма да се случи.“

Доколко системата ТЕЛК може да се препокрие с тази Европейска карта за хора с увреждания, т.е. тези, които са по списък и притежават експертно решение на ТЕЛК, могат ли автоматично да получат Европейска карта за хора с увреждания или трябва допълнителна процедура, която да отсее хората, които да станат притежатели на този документ?

„Трябва да призная, че на практика не съм запознат точно с изискванията и условията за издаване на такава карта, но опитът подсказва, че подобно универсално право за издаване на една карта не съществува. Винаги трябва да се идентифицира човекът с неговите увреждания, които има, защото едно е да бъдеш човек с увредено зрение, с увреден слух, с двигателни увреждания. Ние това, че раздаваме документи за хора с увреждания на универсален принцип като винетки или както някои искат да се раздава на всички паркоместа – не, това така не става. На практика всяка една политика трябва да компенсира дефицити, а не просто да бъде като някакъв жест към хората с увреждания.“