Задава се нов 12-ти пакет санкции срещу Русия. На фокус - руските диаманти и забрана за износ на руски петрол към ЕС

Представители на ЕС финализират „последните подробности“ на предложения 12-ти санкционен пакет срещу Русия. Амбицията е той да стане факт до края на годината, но преди това да бъде обсъден и одобрен от страните членки. След руската инвазия в Украйна през февруари миналата година ЕС вече приложи 11 пакета санкции срещу Москва, с цел да намали способността на Кремъл да финансира войната. След последното заседанието на министрите по външните работи в Брюксел върховният представител по външната политика и сигурност Жозеп Борел представи основните санкционни мерки в  новия 12-ти пакет:

„Този пакет ще включва нови лица в санкционния списък, още забрани за износ, сред които на диаманти, действия за свиване на тавана на цените на петрола, за да се намалят приходите от продажбата му за Русия не за ЕС, а за другите, борба срещу заобикалянето на санкциите.“

В по-общ план става ясно, че в 12-я санкционен пакет са забраната на износ на руски суров петрол към ЕС, придържането към тавана на петролните доставки към Русия до 60 долара, когато става въпрос за доставки извън ЕС и САЩ, забрана на внос на чугунени, медни, алуминиеви проводници и на руски диаманти.

Руските диаманти бяха в полезрението още в 11-я пакет санкции. В средата на тази година председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел предизвести, че търговията с руски диаманти ще бъде лимитирана:

„Ще ограничим търговията с руски диаманти.Руските диаманти не са вечни.И ние заявяваме открито и откровено защо тези санкции са необходими и оправдани.Руската пропаганда е изградена върху лъжи и конспирация.Отвръщаме на удара с факти и цифри.“

Руските диаманти обаче излязоха от полезрението на 11-я пакет след съпротивата на водещи страни-вносителки, включително Белгия, тъй като най-голямата борса за търговия с диаманти в света се намира в белгийския град Антверпен.

Основното опасение е от изместването на търговията към други центрове. Том Нейс, говорител на Световния диамантен център в Антверпен, предупреди пред екип на Euronews:

„Ако Европейският съюз реши еднолично да въведе забраната, това, разбира се, било много драматично за Антверпен, защото това означава, че останалият свят, който всъщност не се интересува от санкциите, това е реалността на нещата, ще продължитърговията с руски диаманти.Така че няма да се окаже никакво влияние върху руската икономика, всъщност въздействието ще е нулево.“

Πpичинaтa, според Нейс, e, чe зa paзлиĸa oт пeтpoлa и гaзa, Русия мoжe дa пpoдaдe диамантите бeз ocoбeни ycилия нa дpyги пaзapи - нaпpимep Дyбaй или Индия, нo 30% oт пaзapa в Aнтвepпeн мoжe да изчeзнe, a "xиляди paбoтни мecтa" и мeждyнapoдни cтaндapти зa cигypнocт в бopбaтa c пpaнeтo нa пapи дa бъдaт излoжeни нa pиcĸ.

Въпреки опасенията на бранша, включването на търговията с диаманти в санкциите срещу Русия става възможно след като най-развитите индустриални нации, обединени в Г-7, постигнаха съгласие за това и след като Белгия свали ветото си.

Русия е водещ световен износител на скъпоценните камъни. Според различни оценки страната изнася необработени диаманти на стойност 4 млрд. долара годишно, което е почти една трета от цялото търгувано количество. Статистиката показва още, че страните от Г-7 купуват около 70 % от диамантите в света, което означава, че съгласието за забраната на Г-7 може да има ефект.

Според икономическия експерт Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията диамантите са много видим аспект на финансирането на Кремълския режим, тъй като повече от година се говори, че ЕС продължава да си затваря очите за огромния внос на диаманти, защото Белгия е един от основните търговски центрове на диаманти в света:

“Важно е да се отбележи, че не става само въпрос за вноса в ЕС, а и за сътрудничество с трети страни, най-вече Индия и други страни от Югоизточна Азия, които помагат да се преработват и шлифоват руски диаманти. След това биват препродавани и на Запад, като неруска стока, като неруски диаманти, т.е. идеята е и това да бъде забранено, така че да не се получи, както със суровия нефт – Русия да изнася петрол за трети страни, след това крайните продукти да се озовават обратно в Европа и САЩ. Наистина, основната пречка е как да се контролира преработката на диаманти в третия свят, т.е. в страни, които не прилагат в момента санкциите, защото голяма част от руските диаманти не се продават пряко в ЕС, а по-скоро индиректно стигат до ЕС.“

Руски диаманти се използват в индустрията и са пряко свързани с високите технологии – по какъв начин ще пострадат западните икономики, ще има ли голямо отражение върху тях?

„Русия е една от големите страни, които добиват диаманти и техният дял на пазара е много голям, но не трябва от това да се прави обобщение, че цените на диамантите ще нараснат чувствително, защото за разлика от други стоки има алтернативни доставки, има възможност за увеличаване на добива в други части на света и по-скоро става въпрос за пренасочване на печалбите към други страни и други производители. И все пак, да, диамантите участват в различни производствени процеси и се използват във върховите технологии, но не мисля, че това ще обхване една сериозна част от потребителските и инвестиционните стоки, така че да се стигне до макроикономически негативни ефекти.“

Европейската комисия препоръчва забраната на вноса на диаманти да започне да се прилага от 1 януари 2024 г.

Пред БНР Мартин Владимиров обръща внимание, че по-важното в предстоящия 12-ти санкционен пакет е забраната на износ на руски суров петрол към ЕС. По изчисления на Центъра за изследване на демокрацията около 20 % от горивата в ЕС все още са с руски произход и биват изнасяни именно от трети страни, които продължават да преработват руски нефт. По думите на Владимиров ЕС се стреми да затвори част от пробойните в съответния режим, а и да намали влиянието на отделни страни и компании, които се възползват и продължават да генерират свръхпечалби.

„Такива, за съжаление, „помагачи“ на Кремъл са познатите заподозрени в ЕС, а и извън него. В Европа това е Гърция, случая с диамантите – Белгия, Кипър, Австрия, България, страни от Централна Европа – все държави, които някакси се опитват да продължат икономическите си отношения с Русия, когато очевидно крайната цел на Запада е стратегическо отделяне от руското икономическо присъствие в Европа.“

Може ли с поредния 12-ти санкционен пакет санкции срещу Русия да се появят подобни пробойни и как могат да бъдат преодолени?

„Най-големият проблем е със суровия петрол. Продажбата на суров петрол генерира близо 2/3 от бюджетните приходи на Русия към момента, а те се увеличават от юли месец насам, когато беше пробит таванът на суровия петрол. Русия успя да се подготви за преход към различен тип доставки и различни вериги на доставките и от лятото виждаме стремглаво покачване на цената на руския нефт. Има механизми, с които да се предотврати това поскъпване, като един от тях е, например, да се забранят доставките на кораби, на танкери за руски компании и за компании, които превозват руски нефт. Русия похарчи повече пари за танкери, отколкото за танкове през последната една година, за да може да си осигури една нова флота от доста стари и в същото време екологично опасни съдове, с които да пренася без ограничения руския петрол по света. Използват се и застрахователни компании, чиято легитимност, от гледна точка изплащане на компенсации при злополуки, е доста неясна и ЕС и САЩ работят именно за това да принудят застрахователните компании, транспортните компании, логистичните посредници да спазват тавана от 60 долара, като направят алтернативата твърде скъпа и да поставят всички тези компании под санкции. Така че този процес вече е започнал, но наистина става въпрос за гигантска търговия, много ще е трудно да се спре напълно износът на руски петрол. Реално стоката се търгува на по-висока цена, изкуствено се завишават разходите за застраховане и транспортиране, което не съответства на реалните финансови потоци към тези компании. Това може да се спре, ако митническите служби и пристанищата въведат много строг контрол върху документацията и изискват документи за всеки отделен елемент на транзакцията.“

Прогнозирахте, че 12-ят пакет санкции срещу Русия ще е факт от началото на 2024 година. Според вас ще има ли страни-членки на ЕС, които ще оспорят тези санкции?

„В момента на масата за преговори са всички изключения от санкциите, така че много държави ще се опитат да защитят тези си изключения или както ги наричаме дерогации. Става въпрос и за България, и за страните от Централна Европа, които продължават да внасят руски петрол. Тази тема ще се обсъжда, тъй като очевидно страните от ЕС могат да диверсифицират доставките на руски петрол и тези изключения вече не са необходими, тъй като никоя от държавите реално не е взела мерки, за да ограничи потреблението на руски петрол, напротив, увеличила се е консумацията. Така че и това може би ще е основна тема и основна причина някои страни членки, включително и България, да се опитат да налагат вето или да заплашват с налагане на вето, ако някои от изключенията биват премахнати. Полша също е в необичайно трудна ситуация, защото консумира големи количества руски пропан бутан, който не е забранен в момента в ЕС и страната е под натиск да се спрат изцяло доставките на пропан бутан в целия Европейски съюз. Това ще засегне и България. Страната ни продължава да консумира големи количества руски пропан бутан от „Газпром“. Преди две седмици имаше сблъсък на кораб, който превозва пропан бутан в Черно море. Това осветли за пореден път продължаващата търговия с това гориво. Това също е на преден план. Така че те са много, много теми и със сигурност преговорите ще бъдат ожесточени. Но мисля, че става все по-ясно и натискът се засилва върху страните, които се опитват да продължат търговията с Русия, че това не може да продължава и мисля, че този дипломатически натиск оказва влияние.“

За "Евранет +: Виолета Ашикова