ЕП прие нов закон за стратегическите суровини

В. Велев, АИКБ: Европа се деиндустриализира

Снимка: Европейски парламент

Европейският парламент окончателно даде "зелена светлина" за увеличаване на доставките на стратегически суровини в Европейския съюз. Приетият закон има за цел да направи Общността по-конкурентоспособна и по-независима по отношение на ключовите производствени материали.

В ЕС са определени 34 суровини от критично значение, чието търсене се очаква да нараства през следващите десетиетия. Сред тях са литият, кобалтът, алуминият, фосфорът, магнезият, манганът, стронцият, берилият, природният графит, металният титан, както и бор, мед и други.

За някои суровини от този вид Общността е зависим от една единствена страна. Китай, например, има пълна доминация при доставките на тежки редкоземни метали. Турция осигурява 98% от доставките на бор за ЕС. Южна Африка задоволява 71% от нуждите от платина.

Може да се обобщи, че суровините от критично значение са с източник предимно извън ЕС, с висок риск от прекъсване на доставките и липсата на добри, финансово достъпни заместители. Затова Общността си поставя за цел да диверсифицира своите доставки. Германската евродепутатка Бентеле Хилдегард от Европейската народна партия допълни:

Бентеле Хилдегард

"Имаме европейски закон за суровините! С общи усилия и бих казала с много женска сила успяхме да изведем въпроса за доставките на суровини от експертната сфера в центъра на индустриалната стратегия на ЕС. По този начин изпращаме ясен сигнал на глобалната икономика, че в бъдеще, ние като общност, ще се съсредоточим върху активното увеличаване на нашия вътрешен потенциал, за да покрием нарастващото търсене на суровини, особено за бъдещи технологии, произведени в Европа. За тях искаме да разчитаме на нови, стабилни връзки с надеждни партньори. Бихме искали да изпратим ясен сигнал до компаниите инвеститори, че за стратегически проекти процедурите за одобрение са съкратени и направени предвидими."

От началото на войната на Русия срещу Украйна и все по-агресивната китайска търговска и индустриална политика определени суровини като кобалтът и литият се превърнаха в геополитически фактор. 

Електрически коли, слънчеви панели и смартфони - всички те съдържат материали от изключителна важност. Те са решаващи за зеления и за цифровия преход и снабдяването с тях е изключително важно за икономическата устойчивост на ЕС. Българският евродепутат Цветелина Пенкова oт групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите посочи:

Цветелина Пенкова

"Всички технологии, от които ще се нуждаем, за да постигнем нашите амбициозни климатични цели се нуждаят от огромни количества суровини. Електрически автомобили, слънчеви панели, батерии и други, използват голямо количество основни суровини. Нуждаем се от стратегически партньорства с трети страни, за да можем да диверсифицираме и гарантираме стабилно снабдяване с тези материали, които трябва да ги обработваме в ЕС и сами да произвеждаме крайните продукти. Това може да се случи само чрез намаляване на бюрокрацията, стимулиране на иновациите, разработване на алтернативни начини в производството. Това законодателство определя правилните икономически стимули за по-стабилни, сигурни, устойчиви и социално отговорни модели за внедряване на проекти за добив и рециклиране."

Така например вибрационната техногия на телефоните не може да работи без волфрам. Електрически автомобил не може да съществува без литий, никел и кобалт. За вятърните турбини е необходим бор, за полупроводниците - силициев метал, за производството и управлението на самолети - магнезий и скандий.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев открои някои проблеми, които стоят пред ЕС в това число и Бъгария и които не се решават със Закона за стратегическите суровини:

Васил Велев

Европа се деиндустриализира и затова има няколко фундаментални причини, които, за жалост, не се отстраняват с новите документи, включително законодателният акт на Европейския съюз за суровините от критично значение.

Това е както бизнес средата, която се влошава, не се подобрява, регулациите, които има в европейската икономика,  надвишават значително тези на нашите конкуренти. Това е скъпата цена на енергията, това е и насочеността на образованието.

С Лисабонската стратегия в началото на века си поставяхме задачи ЕС да стане номер едно като технологичен лидер, като индустриелен лидер, но вече даже не сме и номер две а сме номер три с риск да станем номер четири.

Когато говорим за стратегически суровини, за критични суровини, говорим за тези, които теоретично не могат да бъдат задоволени, потреблението на Европа със собствени средства, тъй като не разполагаме с такива. Но проблемът е, че ние даже и не полагаме достатъчно усилия с тези, с които разполагаме да ги открием, извлечем и преработим по най-ефективен и ефикасен начин.

И този акт, който е сега на дневен ред, всъщност пропуска началната, отправна точка - геоложките проучвания. Той говори за минно-добивната индустрия, за преработката, за рециклирането, но преди добива има проучване.

За да стане ясно, ние си поставяме като цел от тези критични суровини 10% да извличаме, тоест останалите 90 ще продължават да  се внасят. Поставяме си за цел 40% от потреблението да го произвеждаме тук и си поставяме за цел 25% да рециклираме от потребеното. Това не са такива резултати, които могат да направят автономен ЕС. 

Още от интервюто - чуйте в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!