Сеизмична промяна в световната политика... и в европейската политика
В момента изглежда, че има нарастваща подкрепа за увеличаване на милитаризацията в Европа, на фона на спряната американска военна помощ за Украйна и радикалното преустройство на глобалните алианси.
На 4 март председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи своя план „ReArm Europe“ в контекста на усилията за укрепване на подкрепата за Украйна и засилване на европейската сигурност след като Доналд Тръмп прекрати помощта и споделянето на разузнавателна информация.
Европа доказва намеренията си с действия.
Два дни по-късно, на специална среща на върха в Брюксел, европейските лидери до голяма степен подкрепиха този план, който е на стойност около 800 милиарда евро, като се съгласиха, че Европа трябва да стане „по-суверенна, по-отговорна за собствената си отбрана и по-добре подготвена да действа и да се справя самостоятелно с непосредствените и бъдещите предизвикателства и заплахи“.
Цитираните 800 милиарда включват схема за общ заем от 150 милиарда евро, обезпечена със неизползвани средства в бюджета на ЕС, плюс облекчение на фискалните правила на ЕС, което може да отключи допълнителни 650 милиарда евро за нови разходи за отбрана от страните-членки през следващите четири години. Страните от ЕС биха могли да използват част от тези средства за финансиране на военна помощ за Украйна.
Сред другите мерки, президентът фон дер Лайен предлага съвместни покупки на оръжия за намаляване на разходите, пренасочване на съществуващи средства по текущия дългосрочен бюджет и премахване на ограниченията за подкрепа на големи отбранителни компании.
Членът на ЕНП (Европейската народна партия) - Зигфрид Мурешан от Румъния подкрепя тази безпрецедентна стъпка. Но той предупреждава, че тя трябва да бъде направена правилно. Радио Румъния споделя коментарите му, направени в пленарната зала на Европейския парламент тази седмица.
Зигфрид Мурешан, член на Европейския парламент - ЕНП, Румъния (на английски език):
„Вярвам, че общият европейски проект на стойност 150 милиарда евро, предложен от Европейската комисия, е правилен, но трябва да го направим както трябва. Когато харчим европейски пари, трябва да подкрепяме европейски проекти. Трябва да използваме този европейски фонд за проекти, които нито една от държавите членки не може да направи сама, така че гражданите на Европа да видят добавената стойност на Европа. Трябва да направим общ европейски щит за въздушна отбрана и други европейски проекти. Да инвестираме в европейски изследвания, да произвеждаме повече, да поръчваме повече, в по-големи количества, на по-малка единична цена, еднакво оборудване за армиите на всички държави-членки на ЕС. Европа може да направи много, за да гарантира, че нашите армии са добре оборудвани с този европейски проект.“
Предвид факта, че тези 150 млрд. евро са под формата на заеми, а не на безвъзмездни средства, естонският евродепутат Свен Миксер, който е член на комисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент, признава, че трябва да се намерят повече реални средства. Той разговаря с журналист от БНР в Страсбург.
Свен Миксер, член на Европейския парламент - С&Д, Естония (на английски език):
„Оптимист съм, че отбраната ще нарасне значително като приоритетна област в дискусиите, водещи до следващата многогодишна финансова рамка, но и в междинния период. Мисля, че има широко споделено разбиране, че инструментите, от които се нуждаем, не могат да бъдат финансирани само чрез канибализиране на съществуващите досега инструменти за финансиране на новите. Налице е спешна необходимост от нови средства.“
Цел: два процента
Нараства натискът върху всички държави членки да увеличат националните си бюджети за отбрана, но най-вече върху седемте страни членки на НАТО, които досега не са успели да изпълнят целта от два процента, определена преди повече от десетилетие. Сред тях са Белгия и Италия.
В понеделник министърът на външните работи и заместник министър-председател на Италия Антонио Таяни заяви пред журналисти, сред които и колегите ни от Радио 24, че Рим подкрепя предложения план за отбрана, но също така трябва да работи за изпълнение на ангажиментите си към НАТО.
Антонио Таяни, заместник министър-председател на Италия (на италиански език):
"Едно от нещата е целта от два процента за изпълнение на ангажиментите ни към НАТО, която трябва да постигнем, защото не можем винаги да искаме от американците да гарантират сигурността ни. Другото е да продължим с укрепването на европейската сигурност, от Украйна до Атлантическия океан, която трябва да гарантираме в сътрудничество с НАТО. Вярвам, че, както каза председателят на ЕЦБ Кристин Лагард, тези инвестиции в отбраната ще подпомогнат и растежа на европейската икономика".
А ето и Максим Прево, министър на външните работи на Белгия, който миналата седмица говори пред RTBF по темата за разходите за отбрана на собствената си страна.
Максим Прево, министър на външните работи на Белгия (на френски език):
„От години има недоволство от факта, че ние сме най-слабият ученик в класа на НАТО, въпреки че всички стратегически центрове за вземане на решения се намират на белгийска територия. Нашите съюзници имат усещането, че хем се възползваме от всички предимства, хем не изпълняваме своята част от задълженията. Затова, да, трябва да действаме по-бързо.“
Въпреки това литовският евродепутат от „Обнови Европа“ Петрас Аустревичус изразява загриженост, че дори ако всички европейски членове на НАТО успеят да изпълнят ангажиментите си към НАТО, това все още няма да е достатъчно, за да ни предпази от зависимостта от САЩ. Той говори пред Žinių Radijas.
Петрас Аустревичус, член на Европейския парламент - „Обнови Европа“, Литва (на литовски език):
„Ако искаме да сме поне на нивото на САЩ, критерият е 4-5% от БВП. Това е цифрата. В момента ние сме на по-малко от половината от нея и въпреки това искаме автономия. На този етап не виждам необходимите условия за тази автономия.“
ziniuradijas.lt – Живея в Европа. Дали Европейският съюз е способен да се въоръжи достатъчно?
Въпреки че следващото коалиционно правителство в Германия все още не е официално договорено, както ХДС/ХСС, така и ГСДП имат сериозни индикации, че може да се стигне до значителна промяна в конституцията на страната, която да позволи увеличаване на разходите за отбрана. Това е нещо, което досега беше немислимо от страна на Берлин.
Несъгласни гласове
Със слуховете за възможността британската и френската ядрена защита да бъдат разширени към други европейски партньори, се появяват признаци, че тази последна глобална политическа несигурност може да има и една светла страна: ясно движение на европейските нации към по-тясно сближаване.
Но, разбира се, има и несъгласни гласове – често идващи от политическия спектър вляво.
Вземете за пример лидера на италианското „Движение Пет звезди“, Джузепе Конте, който лично смята, че неговата популистка партия стои над ляво-дясното разделение (въпреки че, между нас казано, вероятно клони повече наляво, отколкото надясно). Конте изрази категоричната си опозиция към плана на фон дер Лайен във вторник в Страсбург.
Джузепе Конте, лидер на „Движение Пет звезди“ (на италиански):
„Днес сме тук, за да повторим, че не искаме Европа на оръжията, а Европа на мира. Не можем да си позволим да похарчим 800 милиарда евро за военна икономика. Искаме икономика на мира. Архитектурата на сигурността не може да се изгради чрез безразборно разпиляване на средства, чрез прахосване на пари за оръжия и военни инвестиции по прибързан и хаотичен начин, без и най-малък намек за сериозен общ проект за отбрана.“
Австрийският еколог д-р Жаклин Йерни, която е член на управителния съвет на продемократичната неправителствена организация Attac Austria, също изразява несъгласие. Тя казва пред нашите колеги от Agora, че Европа вече е достатъчно добре въоръжена, че нова надпревара във въоръжаването би имала тежки последици и че вместо това Съюзът трябва да следва активна политика за мир.
Джаклин Йерни, австрийски еколог (на немски):
„За да създаде и поддържа мир, Европа се нуждае от концепция, в която военните структури са проектирани така, че да позволяват оръжейни системи за отбранителни цели, но да не представляват офанзивна заплаха за други държави. Това би допринесло за деескалация и за избягване на надпревара във въоръжаването. Това е концепция, известна като структурен неагресивизъм. В допълнение към отбранителната военна стратегия, тя включва ограничаване на офанзивните оръжия за мащабни атаки, координация по въпросите на сигурността и най-вече активна политика за мир. Трета военна структура в ЕС, в допълнение към националните армии и НАТО, с допълнително преоръжаване в отношение на численост и военна техника, като танкове или насочвани ракети, не е решение.“
И Йерни продължава, като подчертава, че с целия фокус върху отбраната, други важни проблеми остават на заден план... което може да доведе до създаването на нещо като порочен кръг.
Джаклин Йерни, австрийски еколог (на немски):
„Докато ЕС иска да облекчи фискалните си правила, за да подобри въоръжението си, опазването на климата и социалната устойчивост се подчиняват на надпреварата във въоръжаването. Всичко това кара хората да се чувстват несигурни. Тази несигурност укрепва десните екстремисти и циничните сили и така застрашава нашата демокрация.“
agora.at – Нуждае ли се Европа от обща армия?
Белгийският член на парламента от Лявата група, Марк Ботенга, прави подобен аргумент в интервю за RTBF – че всяко увеличение на военните разходи ще бъде за сметка на други ключови приоритети.
Марк Ботенга, член на Европейския парламент - Левицата, Белгия (на френски език):
"Това са пари, които биха могли да бъдат използвани за пенсии, заплати, здравеопазване и обществен транспорт. Почти бихме могли да имаме гара и автобусна спирка с точни автобуси навсякъде във всяко европейско село. Но не, днес ги харчат за военни цели. И нека кажем някои истини: когато разгледаме числата отвъд процентите, ние вече харчим два до три пъти повече за война, отколкото Русия."
Ботенга също така твърди, че ни е необходим по-дългосрочно устойчив подход към отбраната, като подчертава значението на киберсигурността и изкуствения интелект.
Марк Ботенга, член на Европейския парламент - Левицата, Белгия (на френски език):
auvio.rtbf.be – Allo le Monde: Трябва ли да направим преоръжаването приоритет?
Въпреки това е много малко вероятно Съветът да не успее да приеме ReArm Europe, за което се изисква квалифицирано мнозинство, а не единодушие. На пленарната си сесия в Страсбург тази седмица депутатите от ЕП също подкрепиха с огромно мнозинство плана VDL.
Междувременно в момента Комисията и върховният представител изготвят така наречената „Бяла книга“, в която се представят конкретни предложения за „революционни“ действия на ЕС в областта на отбраната. Очаква се тя да бъде представена още през следващата седмица.
Автор: Джоана Невил, Информационна агенция Euranet Plus
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
