Миналата седмица ЕС очерта нов курс с нова стратегия за вътрешна сигурност — проектирана като щит и навигационен инструмент пред бурята от политически и социални предизвикателства, които се задават в следващите пет години.
Под кодовото име ProtectEU, стратегията очертава множество ключови направления за действие. Сред тях са засилване на обмена на разузнавателна информация, укрепване на устойчивостта срещу хибридни заплахи от "враждебни чужди държави и подкрепяни от тях актьори", както и борба с тежката организирана престъпност, киберпрестъпността, тероризма и насилствения екстремизъм.
Борба на всички фронтове
Както заяви европейският комисар Хаджа Лабиб по време на представянето на стратегията за готовност в края на март, битките пред Европа вече не се водят само на традиционните бойни полета. Вместо това континентът е изправен пред заплахи на нови и все по-разнообразни фронтове.
Хаджа Лабиб, европейски комисар по управление на кризи (на английски):
"Бойните полета са в джобовете ни, в телефоните ни, в компютрите ни, в електроцентралите ни, в банките ни, във веригите ни за доставки, в суровините ни и в медиите, в социалните мрежи, които консумираме всеки ден. Всички те са бойни полета и се използват като оръжие, за да застрашат нашия европейски начин на живот и нашите демокрации."
Именно на фона на това предизвикателно геополитическо напрежение, австрийският евродепутат Ханес Хайде от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент бързо приветства новата стратегия ProtectEU. Agora споделя неговите коментари.
Ханес Хайде, член на Европейския парламент – група на социалистите и демократите (S&D), Австрия (на немски):
„Представянето на стратегия за вътрешна сигурност от страна на Европейската комисия беше отдавна належащо и беше нещо, за което настоявахме. Затова е повече от положително, че сега се предприемат съвместни действия за справяне с многобройните и трайни предизвикателства в сферата на сигурността.“
Междувременно AMS съобщава как Магнус Брунер, комисарят, отговарящ за вътрешните работи и миграцията, се противопоставя на оплакването, че новата стратегия за вътрешна сигурност накърнява националните компетенции.
Магнус Брюнер, европейски комисар по вътрешните работи (на немски език):
„Разбира се, това засяга правомощията на държавите членки, но именно те самите изразяват желание за по-добро сътрудничество на европейско ниво — и това е от ключово значение. Виждаме го например в работата на Европол, където сътрудничеството с националните власти функционира изключително добре. Тази стратегия всъщност е отговор на предизвикателства, които не се ограничават в рамките на една държава, а преминават отвъд границите. Именно затова това сътрудничество е толкова важно, както и самата стратегия — защото тя ще ни позволи да оказваме по-добра подкрепа на държавите членки и да постигнем по-ефективно взаимодействие между тях и Европейския съюз.“
„euranetplus.de – Европейската комисия представя ProtectEU“.
Единен отговор, двойна защита
Както вече беше споменато, Европейската стратегия за вътрешна сигурност е тясно свързана с още една ключова инициатива, представена от изпълнителната власт в Брюксел през последните седмици — Стратегията на ЕС за Съюз по готовността.
Заместник-председателката на Европейската комисия Роксана Минзату споделя отговорността за портфолиото по готовността на Съюза заедно с комисар Хаджа Лахбиб. По време на представянето на свързаната стратегия тя признава, че – както и повечето европейски граждани – в момента не е подготвена за цяла поредица от възможни сценарии. И това въпреки личния ѝ опит от детството, прекарано в регион, който който често е бил засегнат от прекъсвания на електрозахранването и земетресения.
Роксана Минзату, заместник-председател на Европейската комисия (на английски):
„Мирът и спокойствието, както беше отбелязано, ни отвеждат именно до това удобно място, където започваме да вярваме, че на нас няма да ни се случи. Гледаме бедствията — пожарите в Гърция, трагедията с наводненията в Испания, или това, което самата аз видях в моята страна, в Галац. Но то не се случва на теб. И затова не се насилваш да разбереш какви биха били първите ти действия, когато чуеш аларма, сирена, която вие.“
„euranet.de – Стратегия на ЕС за подготовка за извънредни ситуации“
Стратегията за готовност представлява подробен план за действие, обхващащ геополитически напрежения и конфликти, хибридни и киберзаплахи, външна информационна манипулация и намеса, както и изменението на климата и природни бедствия. Сред основните ѝ цели е да засили способността ни да предвиждаме рисковете, преди те да се проявят, както и да гарантира непрекъсваемостта на основните услуги в случай че все пак настъпят — включително чрез натрупване на стратегически резерви от жизненоважни ресурси както на европейско, така и на национално ниво.
Сред заложените мерки е създаването на нов европейски координационен център за управление на кризи, който ще подпомага държавите членки при справянето с извънредни ситуации — независимо под каква форма се проявят те.
Един по-малък, но силно символичен и медийно отразен елемент на стратегията е препоръката европейските граждани да си подготвят “аварийни комплекти за оцеляване”, които да им осигурят самостоятелност поне за 72 часа… за всеки случай.
Подобни инициативи вече съществуват или се прилагат в редица държави от ЕС. В Люксембург, например, Висшата комисия по национална защита е изготвила онлайн контролен списък, който помага на гражданите да съберат личен авариен комплект, както разказва директорът Гай Блей в интервю за радио 100,7.
Гай Блей, директор на Висшата комисия по национална защита на Люксембург (на люксембургски):
„Аварийният комплект всъщност представлява обикновен запас от неща, които така или иначе трябва да имате у дома. Става дума за това да знаете къде държите лекарствата си, да имате запаси от вода, малко хранителни продукти... Можете просто да го съхранявате в обичайното си домашно помещение за съхранение.“
Но португалският дипломат и бивш външен министър Антонио Мартинс да Круз смята, че идеята за авариен комплект е прекалена. Това заяви той в интервю за Rádio Renascença.
Антонио Мартинс да Круз, бивш външен министър на Португалия (на португалски):
„Това може да предизвика паника сред по-слабо информираните хора. Смятам, че това е неразумна препоръка и изглежда издава известна параноя у някои членове, у някои лидери на т.нар. ‘брюкселски балон’.“
„Renascença – Препоръките за извънредни ситуации разкриват ‘параноя’ в Брюксел“.
Хибридни заплахи
Два ключови аспекта, дълбоко вплетени в най-новата версия на стратегията за вътрешна сигурност, са киберсигурността и хибридните заплахи.
На 4 февруари влезе в сила Актът за киберсолидарност на ЕС, чиято цел е да засили способността на Съюза да открива, подготвя и реагира на мащабни и сериозни киберзаплахи и атаки.
Един от елементите на критичната инфраструктура, който през последните години отчита рязък ръст на смущения, свързани с кибератаки, е контролът на въздушното движение, съобщава Latvijas Radio.
Латвийската ни партньорска радиостанция се обръща към депутата Игорс Раевс, парламентарен секретар в Министерството на вътрешните работи на Латвия, с въпрос какво според него стои зад мотивацията за подобни атаки — които, към момента, не са представлявали сериозна заплаха за безопасността на полетите.
Игорс Раевс, член на латвийския парламент (на латвийски):
„Те искат да тестват как работят нашите системи, искат да видят как реагираме на действията им. Искат да поддържат постоянен натиск върху нас като държава, така че тези новини да се появяват редовно в нашите медийни портали. Това кара хората да се чувстват неспокойни – създава усещането, че Русия непрекъснато се опитва да ни заплашва, че винаги има хибридни заплахи. Това ни обърква, поражда ненужна тревожност и създава впечатлението, че страната ни не успява да се справи с предизвикателствата в сферата на сигурността.“
„Latvijas Radio – «Въздушно движение»: Нарушенията в навигационните системи не засягат безопасността на полетите“.
Съседна Естония е изправена пред различен тип хибридна заплаха. Става въпрос за Руската православна църква, която се оказа, че получава указания от Москва и издава публични изявления, възприети като заплаха за вътрешната сигурност на Естония.
В отговор, тази седмица естонският парламент прие закон, който постановява, че нито една църква, манастир или религиозна общност, действаща на територията на страната, не може да бъде свързана с ръководен орган, намиращ се в чужда държава, която представлява заплаха за естонския ред или сигурност.
Критиците на закона обаче твърдят, че той нарушава свободата на вероизповедание.
Въпреки че законът все още не е подписан от президента, вътрешният министър Игор Таро изразява увереност, че това е само въпрос на време. В интервю за Kuku Raadio той обяснява защо.
Игор Таро, министър на вътрешните работи на Естония (на естонски):
„Ако една враждебна държава разполага с определени опорни точки – дори и в момента да не ги използва по този начин – при ескалация на ситуацията те могат да бъдат използвани с друга цел. Трябва да предотвратим това, като гарантираме, че няма да съществува подобна форма на пряко подчинение, така че никой да не може да ги принуди да се превърнат в нещо, което не желаят да бъдат. Не вярвам, че който и да е вярващ естонец би искал да бъде пряко подчинен на някакъв екстремистки режим. А и тук говорим за универсален принцип, не само за Москва.“ .
„kuku – Вътрешният министър Таро: Примерите от Украйна за превръщането на църкви в оръжейни складове са тревожни“.
Онлайн престъпност
Връщайки се към темата за киберпространството, австрийският евродепутат от групата на социалистите и демократите Ханес Хайде — когото вече чухме по-рано — подчертава пред Agora, че в стремежа си към по-голяма сигурност не можем да си позволим да пренебрегнем „виртуалното измерение“.
Ханес Хайде, член на Европейския парламент – група на социалистите и демократите (S&D), Австрия (на немски):
„Виждаме как престъпността все повече се измества към виртуалното пространство, а социалните мрежи допълнително улесняват престъпната дейност. Затова трябва да обърнем особено внимание на този аспект. Специализацията, укрепването и по-доброто оборудване на нашите служби за сигурност могат да изиграят ключова роля в тази посока.“
В Белгия, поредица от жестоки нападения с нож и престрелки предизвика вълна от тревога сред обществото. Нилс Дюкè, специалист по трафик на оръжие и директор на Фламандския институт за мир, заявява пред RTBF, че така нареченото „виртуално пространство“ също носи немалка отговорност за случващото се.
Нилс Дюкè, директор на Фламандския институт за мир (на френски):
„Виждаме, че млади престъпници получават достъп до оръжие чрез приложения като например Telegram или Snapchat. Има съобщения, в които се предлагат оръжия за продажба. Ясно е, че престъпниците невинаги познават продавачите, а това е съществена разлика в сравнение с предишната практика.“
В отговор на нарастващите заплахи, произтичащи от дигитализацията и ръста на кибератаките, Европейската комисия представи в началото на януари 2023 г. ревизираната Директива за мрежова и информационна сигурност (NIS2). Основните ѝ цели включват повишаване на изискванията за сигурност, разширяване на обхвата на задължените субекти и сектори, както и въвеждане на по-строг контрол. Държавите членки разполагат със срок до октомври 2024 г., за да я транспонират в националното си законодателство.
По-добре късно, отколкото никога — в началото на февруари португалското правителство одобри законопроект за нов режим в областта на киберсигурността.
Министърът на председателството Антониу Лейтаo Амару определи документа като дълбока реформа — оценка, която споделя и португалската медия Renascença.
Антониу Лейтаo Амару, министър на председателството на Португалия (на португалски):
„Този правен режим, който вече е одобрен и предстои да бъде внесен в парламента, значително укрепва капацитета и устойчивостта на дигиталните системи и защитата на португалските компании и публични институции. Освен това повишава нивото на сигурност, разширява правомощията за надзор и увеличава задълженията и отговорностите на фирмите и публичните органи по отношение на защитата на тяхната дейност, бази данни и системи в дигиталното пространство.“
Както отбелязва Амару, документът все още не е официално приет – процес, който се забавя заради поредица от правителствени кризи.
И България изостава в това отношение – отново поради вътрешнополитическа нестабилност. А точно когато изглеждаше, че София напредва с промените в Закона за киберсигурността, последният му проект предизвика вълна от недоволство сред бизнеса и IT сектора.
Благовест Кирилов от неправителствената организация „Демократичен център“, бивш заместник-министър на електронното управление, алармира за умишлено неточни преводи в документа.
Благовест Кирилов, бивш заместник-министър на електронното управление на България (на български):
„Дали става въпрос за грешки или за езикови неточности, възникнали при превода, подлежи на дискусия. Но тези пропуски правят законопроекта значително по-рестриктивен, като структури като Министерството на електронното управление или самият министър на практика ще казват на бизнеса точно какъв софтуер да използва. Това не бива да се допуска. Директивата на Европейската комисия посочва, че трябва да се цитират сертифицирани технологии, но никъде не се изисква посочване на конкретни продукти. А това е съществена разлика.“
В същото интервю за БНР зам.-кметът на София по дигитализация Иван Гойчев изразява тревога относно напрежението, свързано с прилагането на новите изисквания.
Иван Гойчев, заместник-кмет на София по дигитализация (на български):
„Наистина липсва капацитет и усещането е доста плашещо… дори самотно. Директивите са ясни по отношение на това кой носи отговорност, но кой ще осигури бюджета, за да се реализират нещата, за които говорим? Освен закона, ни трябва и нещо повече, което да насочва останалата част от администрацията. Как точно да приложим тази директива – например по отношение на обучението, повишаването на заплатите и привличането на хора отвън, които вече са подготвени и знаят какво правят, за да могат да задвижат процесите, които трябва да се случат?“
Картината на киберсигурността в България остава по-скоро обезпокоителна. Особено на фона на факта, че макар страната формално да покрива минималните изисквания на ЕС за киберсигурност, приети още през 2018 г., на практика те далеч не са широко приложени. Междувременно българският бизнес – както и този в останалата част на Европа – се изправя пред все по-чести и разрушителни кибератаки.
Автор: Джоана Невил, Euranet Plus News Agency
, за да научите най-важното от деня!
