Втората световна война: 80 години след края и мрачните констатации на съвременна Европа

Отбелязахме 80 години от края на Втората световна война и 75 години от историческата декларация в духа на солидарността, поставила основите на Обединена Европа, на Робер Шуман, за когото една нова Европа може да бъде постигната само с непрекъснати усилия:

“Не постигнахме обединена Европа и това доведе до война. Тази Европа няма да бъде създадена изведнъж или в рамките на един единствен план, ще бъде изградена чрез конкретни постижения, които най-напред трябва да създадат фактическа солидарност.“

Но победиха ли европейските ценности и как се допусна отново война на Стария континент?

Мрачни констатации и отговорни задачи очерта председателят на Европейския парламент Роберта Мецола:

"Изминаха 80 години, но историята не е свършила, войната отново се завърна на нашия континент, отново се бомбардират градове, нападат се цивилни, разделят се семейства. Народът на Украйна се бори не само за земята си, но и за свобода, за суверенитет, за демокрация, точно както някога са правели нашите родители и деди. Задачата, която стои пред нас днес, е същата като тогава - да почитаме паметта, да защитаваме демокрацията и да пазим мира."

Венци пред паметниците на незнайните воини, преглед на войските, прелитане на исторически военни самолети и почит към ветераните от войната – живата памет на масовото унищожение.

Тържествено бе издигнато знамето на ЕС под звуците на „Одата на радостта“. Традиционните церемонии преосмислиха днешните геополитически измерения, а войната в Украйна хвърли сянка върху юбилейните празненства.

„Агресивната война на Русия в Украйна няма нищо общо с борбата срещу нацистката тирания“ – подчерта германският президент Франк-Валтер Щайнмайер в юбилейната си реч в Бундестага и отправи призиви за защита на демокрацията.

“Ние всички сме деца на 8 май “– това е изречение от Юрген Хабермас, което ни дава надежда. Надежда, въпреки всичко.“

„Призракът на войната се завърна в Европа – империализмът се възражда, а идеята за постоянен мир се оказа илюзорна“, заяви френският президент Еманюел Макрон, но пламенно декларира пред френската нация:

“Никога няма да спрем битката си за победа, никога няма да спрем да браним мира! Никога няма да спрем! И ако някои са си мислили така, то последните години в Европа и света ни го припомниха. Никога не сме преставали да утвърждаваме свободата си, както и една по-силна Европа.“

И докато европейските лидери решително призоваваха за отстояване на свободата и демокрацията, и открито бойкотираха Москва, от Червения площад с парада на победата руският президент Владимир Путин прокламира, че „истината и справедливостта“ са на страната на Русия:

“Истината и справедливостта са на наша страна. Цялата държава, обществото и народът подкрепят участниците в специалната военна операция. “

Украинският президент Володимир Зеленски остро критикува честванията в Москва и призова да се борим заедно срещу руското зло:

“Парад на цинизма и лъжите! Днешният ден ни напомня за нещо важно – всяко зло със сигурност ще дочака своя край. Всеки окупатор в крайна сметка си тръгва от нашата земя, животът винаги се завръща. Днес се борим точно за това, точно това ще се случи един ден.“

Часове след като отшумя маршът на военните сили на Червения площад – европейските лидери на Великобритания, Франция, Германия и Полша пристигнаха в Киев, за да подчертаят сплотеността на „коалицията на желаещите“ и заплашиха с нови санкции Русия, ако не приеме 30-дневно безусловно прекратяване на бойните действия от днес.

В отговор Путин предложи възобновяване на преките преговори с Украйна в Истанбул на 15 май, но без предварителни условия. 

“Настроени сме за сериозни преговори с Украйна. Смисълът им е да бъде отстранена първопричината за конфликта и да бъдат достигнати дългосрочен и траен мир в историческа перспектива“.

Войната в Украйна има дълбоки геополитически измерения и отговорността се корени в решенията на европейския политическия елит - посочва в интервю за „Еранет +“ историкът доц. д-р Евгений Кандиларов:

“Говорейки за войната в Украйна при всички положения става въпрос за конфликт, в който са замесени влиянията, както от страна на Русия след края на Студената война, така и на всички онези западни сили, които на практика договаряха с Русия новите граници в Европа, новия световен ред. В този конкретен случай, преди да се стигне до войната, се стигна до една много тежка гражданска война в самата Украйна, в която индиректно и директно бяха замесени различни външнополитически сили. “

Може ли в дългосрочен план Европейският съюз да противодейства успешно с новите планове за европейска отбрана и сигурност?

“Аз не мисля, че точно новите планове за европейска отбрана и сигурност са тези инструменти, които биха могли да гарантират сигурността на Европейския континент, защото те се разглеждат само и единствено като повишаване на отбранителните способности на ЕС. Аз смятам , че устойчив мир  и нещо, което би могло да гарантира сигурността, е по-скоро дипломацията, която да доведе до достатъчно сериозни гаранции за всяка една от страните, участващи в представата за сигурността на Стария континент, включително САЩ, които очевидно имат отношение към сигурността на Европа. В същото време, в никакъв случай не може да бъде игнориран факторът Русия.“

Това означава ли, че Европа не може да бъде този силен фактор, за който прокламира, без сътрудничеството със Съединените щати?

“Дълбоко вярвам, че Европа би могла да бъде този фактор, стига да намери единство в самата себе си. Разбира се, съюзът със Съединените щати се базира все пак и на една историческа традиция, свързана с изграждането на съвременна обединена Европа след края на Втората световна война, и разбира се, с изграждане на един такъв отбранителен съюз, какъвто е Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), в който голяма част от европейските държави членуват, но въпреки това смятам, че Европа трябва да играе много по-индивидуална роля, отколкото в момента, и отколкото през последните 30 години. Тя беше поставена в една много силно зависима ситуация и това е проблем в момента за много от европейските държави, които изпитват дълбоко смущение от промяната в курса и поведението на Съединените щати.“

Г-н Кандиларов, говорим за исторически период, за който хората апелираха никога да не се повтаря. Виждате ли рискове от завръщане на опасни доктрини, които да очертаят едно неясно бъдеще за Стария континент?

“Винаги има опасност от завръщане или създаване на опасни доктрини и заради това трябва да се помни историята, не манипулирано, не в нечия полза, но по-важно е тази историческа памет да стои като червена лампа на тези политици, които смятат, че владеят ситуацията, защото именно преди 80 години, в края на Втората световна война, светът е бил с надеждата, че ще се сложи началото на един дълъг продължителен мирен период, но всъщност нещата тръгват в друга посока. И днес, когато все повече изследователи говорят и виждат очертанията на един нов разделен свят, на една нова Студена война, никой не може да гарантира това, че няма тази нова Студена война в един определен конкретен момент да се превърне в нов глобален световен конфликт. Не трябва да се допуска това да се повтори.“

Мирът в Европа е разклатен, но дълбока остава разделителната линия в българското общество, смятат столичани:

“Никой не си е взел поука от това, което се е случило и продължава, защото някои „вождове “не могат да се поделят света. Ние сме раздвоени, защото, от една страна, руският народ ни е близък – славяни сме, исторически сме обвързани с тях, от друга страна, това, което се случва – това, че един народ търпи един агресор да прави това на днешно време, ни раздвоява.“

“Нещата не стоят толкова между разделението на хората, колкото се прави опит да се раздели Европа. “

“Младите поколения трябва да помнят Аушвиц, запалените села, избитите деца, но, за съжаление, се счита за глупост да се помни това. “

“Аз си пожелавам да няма война – това е най-важното и мисля, че всеки интелигентен човек трябва да мисли така. Дори да трябва да се направят някакви отстъпки, но да има мир.“

От дистанцията на времето и новите геополитически измерения как могат да бъдат опазени европейските ценности – питам писателката и драматург Теодора Димова:

“Ние сме от поколенията, които като че ли свикнахме, че мирът е някаква даденост, че след 89-та година свободата е даденост. Така мислихме, че веднъж спечелени, те вече никога не могат да бъдат накърнени и нарушени. Оказа се, че и мирът и войната трябва да бъдат опазвани непрекъснато, ежедневно, ежеминутно. Това е горчивият опит, който ние научихме от агресията на Русия в Украйна и от тази несвършваща война. И оттук насетне това, което в момента се случва, тази заплаха, пред която сме изправени, е нещо много тревожно, като че ли историята се повтаря, като че ли нещо веднъж случило се, няма как да бъде изкоренено докрай, както ние мислихме. Напротив, то отново и отново се случва пред очите ни. И в този смисъл, аз бях изключително потресена, защото моят роман „Поразените“, който се занимава с терора след 1944 година, излезе 2019 г. и смятах, че е написан за нещо, което се е случило преди 80 години. И когато Русия нахлу в Украйна през 2022 година, тогава всъщност гледах на живо това, за което съм писала и което мислех, че е безвъзвратно минало.“

Войната на Стария континент беше немислима след опустошителната Втора световна война, в която жертвите надхвърлят десетки милиони души. Какво позволи, според вас, на историческите факти да избледнеят и новите поколения да нямат емпатията, необходима, за да осмислят опасностите от войната в Украйна?

“В това отношение аз изпитвам вина, като че ли ние не успяхме да разкажем убедително какво беше да се живее в един тоталитарен режим, колко е важно да се опазва паметта, да се знае историята, за да не се повтарят грешките й. Така като писател изпитвам наистина чувство за вина, като родител – също. Нали много често повтаряме: „Комунизмът си отиде“ – НЕ! Той се разположи, той се изпокри по ъглите, направи се на „умряла“ лисица и сега изведнъж се събуди и изпълзява отвсякъде. Като че ли тези инстинкти могат да се изкоренят, да се прекъснат?"

Г-жо Димова, какво ни даде Обединена Европа?

“Даде ни чувството за свобода, чувството, че можем да пътуваме, че сме граждани на света, че България принадлежи на Европа. Аз непрекъснато виждам тези неща в нашите сънародници – човещина, милостта му към другите. Тази доброта и човечност са скафандърът, който ни запазва все още, въпреки усилията на чуждата пропаганда.“

За „Евранет +“: Виолета Ашикова