Дроновете в небето на ЕС и НАТО - нов етап в конфликта Киев-Москва, провокация или заплаха?

По искане на Варшава беше задействан за 8-ми път в историята и Член 4-ти на Алианса, съгласно който всяка негова членка може да свика спешни консултации, ако счита, че "териториалната й цялост, политическата й независимост или сигурност" са застрашени.

"Съгласно новата оценка от Съвета, който обсъждаше Член 4, иницииран от Полша, целият Източен фронт е под заплаха, така че трябва да се подготви отбраната по целия Източен фланг. Това се прави в НАТО и аз мисля, че във висока степен имаме готовност", каза в специално интервю за рубриката "Евранет Плюс" бившият заместник-министър на отбраната професор Румен Кънчев:

"Що се отнася до Източния фланг, има още един нов момент, според мен, свързан с онова, което каза генералният секретар на НАТО Марк Рюте, че всъщност полетът на една балистична ракета от територията на Русия до Париж е 10-15 минути и следователно нямаме Източен фланг".

"Всички сме на Източния фланг, всички са еднакво заплашени от една такава агресия на Русия, което е вярна оценка", каза бившият заместник-министър на отбраната.

"Това означава, че ще всички - цяла Европа и НАТО, трябва да подготвим за всички възможни сценарии за развитие на ситуацията оттук нататък", добави професор Румен Кънчев.

"Съюзниците са решени да защитят всеки сантиметър от територията на Алианса. Ще следим отблизо ситуацията по източната ни граница като нашите противовъздушни сили ще бъдат в постоянна готовност", обеща Марк Рюте - генералният секретар на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), която за да укрепи отбраната на Източния фланг на Европа, "роди"  "Източен страж" - нова мисия-инициатива за възпиране.

На този фон руски самолети МиГ-31, оборудвани с хиперзвукови балистични ракети, прелетяха над неутрални води в Баренцово море в рамките на учебен полет, част от руско-беларуските военни учения, а дрон над Румъния вдигна два изтребителя F-16, отклонил се при руска атака срещу украинска инфраструктура.

Професор Кънчев, как ще коментирате случващото се и в полско, и в румънско небе? Възможно ли е да стане и над България или по-скоро ще продължим да намираме дронове по бреговете си?

"Това е важен въпрос, защото касае и нашата сигурност, и сигурността на нашите колеги и приятели от Европейския съюз и НАТО. След дроновете, които летяха в полското небе, имаше пресконференция на генералния секретар на Алианса, на която беше върховният главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа генерал Алексъс Гринкевич и във връзка с Вашия въпрос, той отговори като каза, че "ние имаме оценка и работим съгласно оценката, че целият Източен фланг може да бъде атакуван в едно или друго място от Русия и ние в никакъв случай няма да допуснем това да се случи".

"Така, че опасност и риск има от тази гледна точка, но аз вярвам на генерал Гринкевич и на НАТО, че ще бъдат взети мерки Русия да забрави в следващите месеци за тези своеволия, едно от които е това, което се случи в Полша", каза професор Румен Кънчев.

Мерки предприе и България заради руските дронове в румънското въздушно пространство, увери премиерът Росен Желязков и то "особено в североизточната част на страната - това е част от подсилването на югоизточния фланг на НАТО".

“Много внимателно следим обстановката, защото трябва да гарантираме сигурността и на гражданското въздухоплаване и аз си мисля, че и Руската федерация много внимателно ще подхожда към избягването на възможност за инциденти през Черно море, където, знаете, въздушният трафик е да изключително интензивен", каза още българският премиер.

Професор Кънчев, според Вас, това нов етап ли е в конфликта Киев-Москва? Провокация ли е и възможно ли е да идва от Украйна, а не от Русия, както твърди и лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов?

"Абсурд е да идва от Украйна, абсурд е такъв вариант!" Това си е чисто руска работа и причините за това, според мене, са няколко".

"Първо, военно-технически причини: да се тества т.нар.early warning system - система за ранно предупреждение от въздушни ракетни нападения, т.е. да видят алгориръма, по който НАТО ще реагира вероятно, да си направят сметка, ако това е едно истинско нападение, тъй като дроновете не са носили бойни заряди на себе си".

"Втората също военно-техническа причина е да се провери конкретно противовъздушната отбрана в центъра на Източния фланг, където, разбира се, е Полша. Бих искал да посоча и няколко политически причини, които, според мен са следните: да се тества единството на членовете на НАТО като в този смисъл, например, виждаме, че унгарският премиер Виктор Орбан, който по принцип има една особена позиция, излезе с декларация изцяло в подкрепа на НАТО и на Полша".

"На второ място - да се тества позицията на САЩ и на американския президент Доналд Тръмп по отношение на войната в Украйна", каза още професор Румен Кънев, който в подкрепа на твърдението си цитира изказването пред Съвета за сигурност на ООН на представителя на Вашигтон в него Дороти Ший, че Съединените щати ще пазят своите “съюзници и всеки инч от тяхната територия“.

"И третата причина, политическа, която аз виждам е да тестват трансатлантическата връзка между САЩ и Европа”, добави преподавателя по геополитика и международни отношения".

"Всички тестове се оказаха неусшешни за Русия - НАТО реагира по най-добрия начин", изтъкна професор Румен Кънчев. 

"Много бързо беше неутрализирана и разбрана тази атака какво представлява. Политически се реагира също много, много смело и точно като тук може да се посочи като пример за политическа реакция това, което каза председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, която фактически в този доклад за Съюза вече дава една съвършено нова оценка на света. А именно, че светът е в тежка криза, Европа е под тежък натиск и единственият път, който трябва да следва е сама да се справи с всички предизвикателства, които се отправят към нея".

За програма "Хоризонт" бившият заместник-министър на отбраната Румен Кънчев постави акцент и върху вида на част от дроновете, прелетели над полска територия на 10 септември:

"И тук мога да ви кажа нещо, което е много важно, тъй като атаката с тези дронове, по-голямата част от които са били от т.нар. на военен език "Геран" или "Гербер", т.е. това са примамки, които да принудят въздушната отбрана да изразходва скъпите ракети при прихващането им. Поради това тези примамки са оставени без последици, тъй като от тях нищо не зависи".

"Ударени са само четири дрона “Шахед” от противовъздушната отбрана на НАТО и в тази връзка имаше много важна дискусия в НАТО във връзка с активирането на Член 4 как да се постъпва оттук нататък", подчерта професор Румен Кънчев, говорейки за разпореденото на адмирал Пиер Вандие, който оглавява командването на Обединените сили на НАТО по въпросите на трансформацията (SACT).

"Генерал Гринкевич възложи на адмирал Вандие да разработи в най-скоро време тактически вариант за отразяване на подобни атаки, така че да не се изразходват прекалено големи средства по отразяването на подобни атаки, тъй като дроновете са прекалено евтини, а средствата, с които се свалят дронове са прекалено скъпи".

Има ли капацитет Европейският съюз да противодейства на такива заплахи, професор Кънчев?

"Капацитетът сега се изгражда. Дълго време Европа лежеше на рамота, на славата на САЩ в НАТО. То така всъщност е създаден Северноатлантическият съюз като организация, която да пази Европа от нахлуване на Съветската армия, но през това време, през тези 35 години след края на Студената война, Русия се превъоръжаваше и то с усилени темпове".

"И в един момент около 2014 година се оказа, че Европа е силно изостанала. Е, сега ние трябва да наваксаме това изоставане! Закриваха се през този период военни заводи, закриваха се военни производства, намаляваше се военната продукция в целия ЕС, а сега всичко трябва да се възстанови- мощностите, заводите и Европа отново да се превърне във военна сила".

"Европа трябва да намери сили, технологиии средства, а тя има възможности за това, за да създаде т.нар. стратегическа идентичност в европейската отбрана. Това означава независимост, собствени единици ядрени сили и независимост от командването в НАТО, т.е. те да бъдат под европейско командване, т.е. тези трябва да бъдат онзи възпиращ фактор, с който руснаците трябва да се съобразяват, тъй като ако нападнат такъв субект, те ще получат повече удари, отколкото биха могли те да нанесат".

"Ние сме и в този период и в годишния доклад за състоянието на ЕС Урсула фон дер Лайен посочи този въпрос за пореден път. Още през 2021 година тя и френският президент Еманюел Макрон говориха по този въпрос, но тогава някак си опасността не беше толкова близко и европейските лидери не я виждаха така добре, както сега", напомни професорът по геополитика и международни отношения.

"Военната икономика на Путин ще се запази дори и ако свърши войната, което означава, че Европа трябва да бъде готова да поеме отговорност за сигурността си. Разбира се, НАТО ще продължи да е от жизненоважно значение, но само силната и надеждна европейска отбрана може да бъде нейн гарант", подчерта още по време на речта си “За състоянието на съюза” председателят на ЕК.

Какво, според Вас, професор Кънчев, предстои насетне? В цялата ситуация с въоръжаването в рамките на новите европейски отбранителни способности, Вие къде виждате България? Дали ще станем фактор?

"Не знам какво се очаква от България. България в момента е от 19-те държави, които е подала заявление по този план заедно с "Райнметал" за създаването на два завода. Аз мисля, че това е добре. В момента чета едно интервю на изпълнителния директор на "Райнметал", който посочва, че в следващите 10-15 години много важно ще бъде производството на дронове и "Райнметал" трябва да се ориентира и към него, което означава, че ние сме си намерили един много добър партньор в сферата на въоръженията".

"Във връзка с производството се забелязва още една тенденция: Русия принуди фактически с тази война да се извърши едно важно разделение в работата на НАТО и на ЕС", изтъкна професор Румен Кънчев.

"Ако наблюдаваме поведението на Европейския съюз ще видим, че Европа започва една военна реиндустриализация. Европа поема индустриалния капацитет за създаването на оръжия за отбрана на Европа. Същевременно НАТО изцяло е потопено в оперативните способности за отбрана на Европа".

"Т.е. имаме много важно разделение - високите пари ще отидат във възстановяването на европейската военна индустрия за отбрана, а стратегическите и оперативно-тактическите планове ще бъдат разработвани от НАТО, така както искат нашите съюзници от САЩ”, каза още в интервю на Зорница Близнашка за БНР бившият заместник-министър на отбраната и професор по геополитика и международни отношения професор Румен Кънчев.

Подробности може да чуете в звуковия файл.