Сложни и умели кампании за дезинформация целят да унищожат доверието в Европа (Euranet Plus Factcheck)

Материал на Мария Петрова за доклада за дезинформацията в Европа на екипа за проверка на факти на мрежата Евранет плюс

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Все по-големи и по-сложни стават кампаниите за дезинформация в Европа, като целта им е да подкопаят доверието на хората в институциите, както и да променят цялата им представа за реалността. Това установява доклад на екипа за проверка на факти към радиомрежата за новини от Европейския съюз "Евранет плюс".

Експерти и институции са ясни в оценката си, че опитите за информационни манипулации са все повече и все по-разнообразни, казва журналистът Нина Лампарски, която е автор на доклада.

"В цяла Европа кампаниите на чуждестранни сили за дезинформация се увеличават. Надзорни организации и представители на Европейския съюз предупреждават, че тези операции стават все по-сложни и трудни за установяване. Атлантическият съвет предупреждава, че Русия ескалира своята хибридна война, като добавя кибератаки и операции по саботаж към наводняването с дезинформация. Китай и Иран също стават по-активни, като разпространяват видеа, генерирани с изкуствен интелект, за да се месят в работите на Европейския съюз", заявява Лампарски.

Дезинформацията в Европа се увеличава и става все по-изкусна, сочи доклад

Профилиране по пол, интереси и в приложения за запознанства - новите тактики на пропагандата в България

Кога дезинформацията се превръща в намеса във вътрешните работи на държавите от ЕС?

Кои са най-честите и абсурдни лъжи за приемането на еврото?

Цифровото евро: митове и възможности (Euranet Plus Factcheck)

Всяко ново развитие в технологиите се прилага и за създаването на дезинформация, сочи докладът на "Евранет плюс".

"Европейската служба за външна дейност посочва, че враждебните страни продължават да променят тактиките си, използвайки новите технологии, за да заобиколят ограниченията. Държавни медии като руската "Ар Ти" вече не са основните разпространители на дезинформация и пропаганда. Фалшива информация вече достига до огромна публика чрез платформи като "ТикТок" и "Телеграм", както и посредством фалшини новинарски сайтове, дегизирани да изглеждат като истински новинарски марки. Целта е да има ерозиране на доверието, подкопаване на надеждността на медиите и задълбочаване на различията в обществото", обяснява журналистът Нина Лампарски.

Тя допълва, че многобройните тактики дават резултат.

"Според последните проучвания планът работи. Скорошно проучване на Европейския съюз установи, че близо 9 от 10 европейци се притесняват от фалшиви новини и онлайн манипулации. Парламентарните избори в Молдова през септември показаха какъв е залогът. Президентът на Молдова Мая Санду обвинява Русия, че е използвала свещеници, ферми за ботове и сенчести онлайн оператори, за да повлияе на вота. Сходни тактики се използват и на други места в Европа. Проруски съобщения в сайтове за запознанства в България, графити, свързани с Кремъл, във Виена, както и ковчези, поставени под Айфеловата кула в Париж. Германската полиция предупреди, че руски агенти се опитват да набират шпиони чрез "ТикТок" и приложения за съобщения, като ги привличат чрез дребни и на пръв поглед безобидни работни позиции", допълни експертът от екипа за проверка на факти.

Бившият върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел предупреди миналата година, че постоянният поток с лъжи има за цел да посее схващането, че цялата информация е ненадеждна и не може да ѝ се вярва.

В тази връзка Брюксел опитва да въведе мерки срещу фалшивите новини, разказва Нина Лампарски.

"В отговор на това Брюксел въведе строги нови закони като Акта на Европейския съюз за цифровите услуги и първата в света обвързваща правна рамка за изкуствен интелект, така че да накара платформите да действат срещу пороя с дезинформация. Европейската комисия също обяви програма за медийна устойчивост, за да помогне на държавите да се справят. Експертите обаче предупреждават, че борбата е неравностойна. Създаването на дезинформация е бързо и евтино, докато проверяването и оборването ѝ отнема много повече време. Според анализаторите по-голямата заплаха не е, че хората ще вярват на всяка фалшива история, а че ще спрат да вярват на каквото и да било", подчерта Нина Лампарски.

Европейската служба за външна дейност посочва, че враждебните страни продължават да променят тактиките си

Сложни и умели кампании за дезинформация целят да унищожат доверието в Европа (Euranet Plus Factcheck)

Експертите предупреждават, че борбата с дезинформацията е неравностойна