Комисията е готова да пристъпи към работа по въпроса за отбранителната готовност (Euranet Plus Panorama)
„Пътната карта за отбранителна готовност“ на ВДЛ поставя конкретни ключови етапи за постигане на отбранителна готовност до 2030 г. Защото, казва председателят на Комисията, „само това, което се измерва, се изпълнява“.
Колегията на комисарите получи първата си представа за пътната карта в четвъртък (16 октомври), след като тя бе обсъдена с министрите на отбраната в рамките на Съвета „Външни работи“ в сряда.
Като се има предвид, че отбраната досега беше изцяло национална сфера, една от целите на пътната карта е да насърчи държавите членки да работят заедно - по-специално да улесни съвместните поръчки на въоръжение с цел понижаване на цените и подобряване на оперативната съвместимост. Комисарят по отбраната Андриус Кубилиус ни разказва повече.
„Като пример, стимулирането на съвместните поръчки може да намали цените за отбранително производство с 30%. Планът е да се увеличат съвместните поръчки от 20% на 40% до края на 2027 г. Като се вземат предвид всички инвестиции в отбраната до 2035 г., това може да спести до 200 милиарда евро на националните правителства и данъкоплатците.“
Новият план на Комисията също така поставя нарастващи цели за покупки на оръжие от компании в ЕС и от украински фирми, тъй като тези участници постепенно увеличават производството си.
Рикардо Рио е португалският докладчик по становището на Европейския комитет на регионите относно пътната карта за готовност на Комисията.
В скорошно интервю за Renascença той подчертава подкрепата на Комитета за укрепване на отбраната на ЕС чрез индустрията, както и значението на включването на местните и регионалните власти при прилагането на тази политика.
Рикардо Рио, член на Европейския комитет на регионите (на португалски език):
Запълването на пропуските в способностите в девет ключови области е приоритет на пътната карта за готовност. Те включват противовъздушна и противоракетна отбрана, дронове и системи за противодействие на дронове, както и изкуствен интелект и киберсигурност. Допълнителна област на внимание е насърчаването на сътрудничеството между държавите от ЕС по редица водещи проекти — както вече съществуващи, така и такива в процес на разработка. Например Eastern Flank Watch — план за укрепване на източната граница на блока — и European Drone Defence Initiative.
Брюксел се ангажира да помогне за мобилизиране на до 800 милиарда евро за отбранителни разходи. Част от тези средства са предвидени в съществуващи инструменти, като наскоро приетата от ЕС програма SAFE. Други средства все още не са уточнени, включително, разбира се, бюджетът на блока след 2027 г., по който в момента текат преговори.
При всичко това Комисията настоява, че националните правителства ще запазят твърд контрол върху националната си отбрана и че ЕС ще продължи да координира тясно с НАТО.
Нашите колеги от Skai Radio интервюират Василис Недос, уважаван гръцки коментатор по въпросите на отбраната. Смята ли той, че този нов план за отбранителна готовност ще има реална сила и ще доведе до резултати, или е просто поредният документ на хартия?
Василис Недос, коментатор по въпросите на отбраната и дипломацията (на гръцки език):
Дронове в полезрението на ЕС
Да, Европа определено е в повишено внимание относно навлизанията на дронове, след като повторни нарушения на европейското въздушно пространство доведоха до затваряне на летища и нарастващо безпокойство за хибридните заплахи.
Правейки препратка към „Европейската стена срещу дронове“, която наскоро бе предложена от Комисията за по-добра защита на Източна Европа, Недос подчертава неспособността на Европа да противодейства на относително евтини заплахи по друг начин, освен чрез изключително скъп подход.
Василис Недос, коментатор по въпросите на отбраната и дипломацията (на гръцки език):„Спешно трябва да намерим евтини и ефективни решения на тези проблеми; някои биха ги нарекли заплахи. Защото когато дрон се появи над летище, предвид начина, по който функционират службите за гражданска авиация в цяла Европа, освен практическата страна на нещата, дори няма ясна правна рамка за справяне с такива заплахи, проблеми и неизправности. Първо трябва да се създаде рамка, която да определи как се действа при такива случаи, и едва след това да се разгледа какво може да се направи на практика. Тоест говорим за нискостойностни технологични решения, които вече съществуват в европейската индустрия.“
На представянето на Комисията в четвъртък Кая Калас, върховният представител на ЕС за външна политика и политика по сигурността, подчерта значението на незабавните инвестиции в системи за противодействие на дронове.
„Дроновете вече пренаписват войната. Да имаш защита срещу дронове вече не е въпрос на избор за никого. Днес предлагаме нова система за противодействие на дронове, която да бъде напълно оперативна до края на 2027 г. Това, разбира се, ще стане в тясно сътрудничество с НАТО. Всяка страна е изложена на риск. Всяка държава членка трябва да инвестира в системи за противодействие на дронове. (...) Източна Европа понася основния удар от тази заплаха и това изисква особено внимание. Eastern Flank Watch ще обедини всички способности, необходими за защитата на тази част от Европа. Системи за противодействие на дронове, но също и наземна отбрана, въздушна отбрана, морска и управление на границите. Целта е това да бъде готово до 2028 г.“
Наистина, близо до румънския пристанищен град Констанца разширяването на това, което най-вероятно ще стане най-голямата база на НАТО на югоизточния фланг на ЕС, е в пълен ход, като въздушната охрана на региона се осъществява от Германия, Румъния, Великобритания и други съюзнически сили.
Българското национално радио разговаря със Симона Кожокару, директор по отбранителна политика в Румънското министерство на националната отбрана, за стратегическото значение на този район.
Симона Кожокару, директор по отбранителната политика на Румъния (на английски език):
Европейска армия?
През юни Европейското движение — паневропейска мрежа, която работи за насърчаване на мира, демокрацията и интеграцията в Европа — проведе проучване на общественото мнение за обща европейска отбранителна политика. Проучването бе извършено в седем държави членки на ЕС (Германия, Франция, Полша, Румъния, Италия, Испания и Швеция) и установи, че 56 процента от анкетираните са в подкрепа на създаването на споделена европейска военна сила под общо командване.
Ерве Мориц, председател на Европейското движение във Франция, казва пред euradio, че организацията му е била изненадана от мащаба на обществената подкрепа за тази идея, която циркулира още от ранните дни на европейската интеграция.
Така че нашите френски колеги питат: какво според него се е променило?
Ерве Мориц, председател на Европейското движение – Франция (на френски език):
„А Европейското движение действително има виждане за това как би могла да изглежда тази надеждна обща отбранителна структура, както Мориц продължава да обяснява.“
„Нашата идея е да съставим формация от 60 000 мъже и жени, които биха могли да се намесят бързо като част от операции, възлагани от Европейския съюз. Подобна интервенционна сила вече беше планирана в края на 1990-те. (...) Днес ЕС е в състояние да мобилизира повече или по-малко 5 000 войници. Така че все още сме далеч от 60 000. Предлагаме през следващите няколко години да направим крачка напред, за да можем да мобилизираме тези мъже и жени, които вече са част от националните си армии, но които биха могли да бъдат командировани или, в крайна сметка, обучени да действат в рамките на общоевропейска сила. И това е същественото: да подготвим европейските войски да се намесват колективно.“
Така че нека се върнем при Василис Недос, нашия гръцки експерт. Виждате ли - пита го Skai - създаването на истинска европейска отбрана в обозримо бъдеще?
„Не, не го виждам. В момента отбраната на ЕС остава област с минимална координация - най-ниският общ знаменател между държавите членки. Всяка страна поставя националните си особености и приоритети на преден план, което затруднява напредъка към истинска обща европейска отбрана. За да се постигне това, ЕС би трябвало или да промени договорите, или да премине към решения с квалифицирано мнозинство - нещо, което наричаме „flexicurity“ - и нещо, което държавите членки може би не биха желали. Смятам, че Гърция не би се чувствала напълно комфортно с това. Нека да не забравяме, че в първия етап на програмата SAFE на Турция беше позволено да участва.“
Разширяване на нашите отбранителни хоризонти
Докато министрите на отбраната дискутираха в Брюксел в сряда, паралелен дебат се водеше и в германския Бундестаг.
По време на този дебат Флориан Хан, държавен министър във Федералното министерство на външните работи на Германия, заяви, че е необходимо солидно финансово ангажиране, за да се изгради устойчивост и да се модернизира критичната отбранителна инфраструктура. И не става дума само за най-очевидната наземна, въздушна и морска инфраструктура. Не - Германия и Европа трябва също да разширят капацитета си за действие в космоса, съобщава AMS.
„Не трябва да се притеснява обаче, тъй като „Отбранителен космически щит“ също е част от пътната карта за готовност на Комисията.
На срещата на Европейския съвет следващата седмица от лидерите на ЕС ще бъде поискано да одобрят предложението.“
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
