ЕС е изправен пред нарастваща вълна от хибридни заплахи (Euranet Plus Panorama)
На Хелоуин не става въпрос само за зловещи клоуни, които раздават балони: това е и една от многото хибридни заплахи, пред които ЕС е изправен в момента.
Епизодът тази седмица се фокусира върху нарастващото напрежение, упражнявано върху Европа чрез хибридни заплахи, от кибератаки до хелиеви балони, както съобщава нашата мрежа от европейски радиостанции.
Хибридната хидра
Европа в момента се изправя пред чудовище с много лица: хибридни заплахи. Това са координирани, планирани дейности, извършвани с намерението да навредят на нашия континент.
През последните два месеца няколко държави съобщиха за умишлени нарушения на въздушния трафик на ЕС, главно причинени от руски агенти. Това явление продължава да се ускорява, като дузина държави членки наскоро съобщиха за мистериозни нахлувания с дронове. Например в сряда (29 октомври) Белгия заяви, че дронове са били забелязани да летят в близост до военни съоръжения.

Списъкът на злонамерените дейности е обширен, каза Барбара Гало, ръководител на хибридните заплахи в Европейската служба за външна дейност. По време на обмен с евродепутати от Комисията по сигурност и отбрана в края на септември тя изброи милитаризацията на всичко от храната до енергетиката до миграцията, както и кибератаки, манипулиране на информация, намеса в изборите, актове на саботаж, нарушаване на сателитните комуникации, и списъкът продължава.
Барбара Гало, ръководител на отдел „Хибридни заплахи и киберпространство“, Европейска служба за външна дейност (на английски език):
„През последната година и половина наблюдаваме по-нататъшно засилване на хибридните дейности на Русия в другите страни. Русия става все по-агресивна, по-насилствена и по-безразсъдна в действията си. (...) Като се обърнем към последните седмици, виждаме че тази тенденция ескалира още повече (...). Тези инциденти с висока видимост не са изолирани. Отново, те са част от по-широка картина на руските дейности. Независимо от това как ще се развие ситуацията в Украйна, се очаква тези дейности да продължат и вероятно да се разраснат.“
Целта на Русия е също да отслаби нашите демократични институции и да подкопае нашата подкрепа за Украйна.
Държавите по източния фланг на ЕС остават в повишена готовност. Във вторник полската армия съобщи, че е прихванала руски въздушен апарат, заподозрян в провеждане на разузнавателна мисия в международното въздушно пространство над Балтийско море. През септември три руски военни самолета нарушиха естонското въздушно пространство.
След този инцидент Kuku Raadio попита министъра на външните работи на страната, Маргус Цахкна, какво се опитва да постигне Русия с такива маневри.
Маргус Цахкна, министър на външните работи на Естония (на естонски език):„Целта е многостранна. Първо, да изпитат НАТО, за да видят дали НАТО може да реагира физически. Този тест се провали от гледна точка на Путин, защото НАТО излетя и пое контрола над ситуацията. Втората цел е да се тества единството на съюзниците на политическо ниво. Това е важен въпрос за Путин – да ни разедини, да обтегне отношенията между Европа и Съединените щати. Той продължава да обяснява на президента Тръмп, че Европа е слаба, Европа не може да направи нищо, Европа е безсмислена, и САЩ трябва да се справят с това, ако искат да установят нов ред в Европа.“

Целта на Русия е също да подкопае нашата подкрепа за Украйна, както и да отслаби нашите демократични институции и да заплаши сплотеността на нашите общества.
Балонна тълпа
Всъщност тази седмица в Литва се случи още един такъв инцидент, когато бяха забелязани около дузина балони, носещи контрабандни цигари, в този случай от Беларус. Този феномен не е нов: според Държавната служба за гранична охрана на страната тази година вече са били прихванати 546 балона. Тези прониквания многократно и значително нарушават въздушния трафик на страната.
Вилнюс редовно е бил цел на хибридни атаки от Беларус, включително контрабанда на мигранти, подкрепяна от Минск.
В понеделник вечер президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президентът на Европейския съвет Антониу Коща осъдиха това проникване като хибридна заплаха, предупреждавайки Беларус срещу по-нататъшни инциденти. Фон дер Лайен заяви, че тези действия дават „още една причина“ да се ускори работата по флагманските проекти на Европа, Eastern Flank Watch и European Drone Defence Initiative.
Междувременно литовският премиер Инга Ругинене призова ЕС да наложи допълнителни санкции върху Беларус. Разбира се, Литва вече може да предприеме действия за противодействие на допълнителните хибридни заплахи - това е, в крайна сметка, основната задача на държавите членки на ЕС, тъй като те са отговорни за своята национална сигурност.
Тогава защо ЕС трябва да се намеси? Паулиус Саударагас, литовски евродепутат и член на център-дясната група ЕНП, обяснява пред Žinių radijas.
Паулиус Саударгас, член на Европейския парламент – ЕНП, Литва (на литовски език):
„Да, ние като държава можем да затворим границите - и това също работи и оказва икономически натиск върху режима. Но има цял набор от мерки, които, ако бъдат приети от Европейския съюз срещу режима на Лукашенко, биха били наистина мощен лост.“
Според него Брюксел е отзивчив към тези искания.

Министърът на външните работи Кестутис Будрис също е оптимист след изявленията на ЕС за подкрепа и солидарност тази седмица. Той каза пред Žinių radijas, че следващата стъпка сега е да се приемат нови санкции срещу Беларус.
„Литва вече е представила своите предложения пред Европейската комисия за това как си представя да продължи напред, както по отношение на самия режим на санкции - тоест определението за това какво представлява основание за налагане на санкции - така и конкретни предложения за кого те трябва да бъдат наложени.“
Потопени шпиони
Руските сили според информациите използват тайни бази за наблюдение на дейностите на НАТО и разполагат безпилотни самолети за наблюдение. Една от тези бази може да е естонски кораб, потънал в международните води на Балтийско море. Според разследване на няколко германски медии, руски агенти са използвали корабокрушението, за да направляват дронове и подводни разузнавателни роботи с цел да идентифицират военноморския трафик на НАТО. Експертът по сигурността Райво Варе обяснява на Kuku Raadio, че тези дейности в морето са по-широкомащабни, защото са по-малко видими.
„Проблемът е, че тези „мъже в сянка“ оперират повече под водата, отколкото над водата. Над водата те имат склонност да се маскират като цивилни. Или остават в международни води, което е много честа практика. Оттам те подслушват, изпращат дронове и правят всичко останало. Много е трудно да се предприемат действия, защото знаем, че юрисдикционните въпроси са много важни в международните води. Подводно, буквално ще трябва да ги хванем с престъплението в крачка, за да предприемем ефективни действия. Или пък използват преминаващи кораби или изследователски съдове… Практически е невъзможно да ги спрем, защото територията, където се намира кораб, е екстратериториална.“
kuku.pleier.ee – Raivo Vare: Venemaal on merel kasutada Läänest pärit tippaparatuurКибератаки
Кибератаките са друг ключов елемент от хибридните заплахи. Въпреки че те могат да целят критична инфраструктура, като електропреносни мрежи и болници, повечето от тях просто имат за цел да нарушат онлайн услугите и по този начин да подкопаят общественото доверие. Европа е регионът, най-силно засегнат от „DDoS“ (разпределено отказване от услуга) атаки, които включват заливаване на сървър или мрежа с заявки, за да ги претоварят.
Бруно Фратаси, който ръководи Италианската национална агенция за киберсигурност, обяснява на нашите колеги от Radio 24 колко зле са нещата.
„Атакуват ни почти ежедневно, дори днес. (...) Докато говорим, вие не знаете, че получавам съобщения от офиса си, които ме информират за текущи DDoS атаки от про-руска група.“
Според доклад, публикуван този месец от ENISA, европейската агенция, отговорна за киберсигурността, 77 процента от съобщените инциденти са DDoS атаки, повечето от които се извършват от хактивисти, про-руски лица с ограничени технически умения. 38 процента от техните атаки са насочени към европейски публични администрации; транспортът е втори с 7.5 процента, като напоследък има някои забележителни инциденти, като атаки срещу големи летища като Брюксел, които причиниха закъснения и отменяния.
Автор: Hermine Donceel, Euranet Plus News Agency
Разпространението на дезинформация, предназначена да манипулира общественото мнение, също нараства в Европа. Скорошен доклад за проверка на факти от Euranet Plus се фокусира върху този вид хибридна заплаха:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
