Ще успее ли Европейският съюз да гарантира независимостта и качеството на медиите?

Снимка: Pexels/Karola G

Медиите по света са поставени в ситуация да избират между своята редакционна независимост и това да осигурят икономическото си оцеляване. Това обяви през февруари индексът на "Репортери без граници" за свободата на медиите по света за 2025 г. За първи път в историята на класацията световното състояние на пресата беше определено като "трудно". В класацията България падна с 11 места и вече е на 70-о място, а според организацията изкуственият интелект, дезинформацията, авторитаризма, физическите заплахи, политическият и икономически натиск засягат сериозно работата на журналистите. 

Какви са мерките, които Европейският съюз прилага за подобряване на медийната среда, за защита на качеството на информацията и за закрила на журналистите?


"Независимите медии са гръбнакът на всички демокрации. Медиите и журналистите в целия Европейски съюз получават безпрецедентни гаранции и гражданите могат да са уверени, че новините, които получават, се ръководят от факти, а не от бизнес или политически дневен ред", увери еврокомисарят за демокрацията, правосъдие и върховенството на закона Майкъл Макграт в началото на август, когато Европейският акт за свободата на медиите официално започна да се прилага. 

Целта на регламента е да осигури прозрачност на медийното финансиране, редакционна независимост и по-голяма защита за журналистите и техните източници. Актът също така дава на доставчиците на медийни услуги по-голяма правна сигурност и повишава тяхната независимост, като също така предотвратява неоправданото премахване на медийно съдържание от страна на много големи онлайн платформи и създава Европейски съвет за медийни услуги. Има също така специални разпоредби за осигуряване на плурализъм и гарантиране на независимостта конкретно на обществените медии.

Милен Митев

"По принцип медийното законодателство не е хармонизирано на ниво Европейски съюз, защото се счита, че всяка държава трябва да регулира своите медии съобразно собствените си истории, традиции и особености на своето общество. Виждаме обаче, че в последните години все пак европейският законодател започва постепенно да се вглежда в този сектор, защото осъзнава неговата важност. Европейският акт за свобода на медиите директно казва, че трябва да се гарантира независимостта на обществените медии чрез тяхното независимо управление и независимо финансиране. Това изрично споменаване на обществените медии за нас е особено важно, защото то дава ясен знак, че политиката на Европейския съюз поставя приоритет върху значението на обществените медии за демокрацията във всяка една от европейските страни", обясни по повод Европейския акт за свобода на медиите генералният директор на БНР Милен Митев.

Регламентът отразяват осъзнаването от страна на европейските институции, че качеството на информацията е ключово за функционирането на обществото и демократичните принципи. Той е част от по-всеобхватни мерки за прозрачност и надеждност на информационната и дигиталната среда.
В Акта на цифровите услуги, който функционира от 2024 г., има изисквания за спазване на основните права в дигиталното пространство, като част от мерките предвиждат дигиталните платформи да противодействат и да реагират бързо на незаконносъдържание като фалшиви новини, пропаганда, език на омразата и тормоз. Потребителите вече имат възможност да подават сигнали за такова съдържание, а на платформите е забранено да имат реклами за деца и да използват чувствителни лични данни като например пол, сексуална ориентация и раса за таргетиране на реклами.

Прозрачност, надеждност и безопасност са целите и на първия в света закон за изкуствения интелект, който Европейският съвет прие през май миналата година. С него Брюксел иска както да насърчи иновациите, така и да гарантира, че генеративният изкуствен интелект няма да бъде използван за манипулиране на обществото. В Акта за изкуствения интелект изрично е посочено, че е важно подобни системи да бъдат използвани и в образованието с цел медийна грамотност и критично мислене – теми, които ще стават все по-важни, след като скорошно изследване показа, че в страни като България ChatGPT и други ботове са податливи към разпространяването на руска пропаганда. 

Крисчън Портър

Тези три акта са стъпка в правилната посока, но тепърва е необходима още работа за гарантирането на качествена информация и плурализъм в медиите, смята Крисчън Портър, ръководител на Алианса на обществените медии (PMA), който е най-голямата световна асоциация на обществени радиа, телевизии и сайтове.

"Винаги ще казвам, че биха могли да отидат още по-далеч. Мисля, че това е истинското предизвикателство сега, защото когато се опитвате да преговаряте не само с много правителства, но и с всички тези корпорации, с големи търговски субекти, които също искат парче от тортата, както и да присъстват в държавите, винаги можете да направите повече, за да се гарантира независимостта. Трябва да се гарантира, че има силни и стабилни регулации, за да защитават организации като обществените медии и да ги предпазват от неоправдана конкуренция, от прекомерен натиск, както и за да осигуряват закрила за сигурността на журналистите. Мисля, че това е от критична важност – да има гаранции, че журналистите ще имат правото и възможността да търсят отговорност от властта. Винаги можем да искаме повече в това отношение. Смятам, че гражданското общество има роля, която трябва да изиграе в случая, но също така политиците, както и всеки човек на позиция с власт, ако уважава това, което е демокрацията, трябва да знае, че независимостта на журналистиката и на обществените медии е абсолютно неприкосновена", каза Крисчън Портър.
Жан Филип де Тендер

Според Жан Филип де Тендер, заместник-генерален директор на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), и трите регламента ще осигурят по-добра позиция на медиите в една все по-дигитализирана среда.

"Много съм доволен, че Европейската комисия одобри тези три акта, защото те гарантират, че европейските медии ще бъдат по-добре регулирани спрямо платформите. Важното нещо сега е, да бъдат също и прилагани. Настоящата Европейска комисия ще трябва да проследи процеса, за да се увери, че ако има нарушаване на тези закони, платформите ще получат наказания. Виждаме, че дори при натиска, на който ставаме свидетели от Съединените щати, Европейската комисия поддържа твърда линия и категорична позиция, което е положително", каза Жан Филип де Тендер.

Вече обаче има критики, че Брюксел е закъснял както с правилата за медиите, така и с опитите да регулира ролята на дигиталните платформи и изкуствения интелект за медийната среда. Новото законодателство на Европейския съюз не е достатъчно навременно, категорична е Наталия Горшак от Управителния съвет на Словенското радио и телевизия (RTV SLO).

Наталия Горшак

"Разбира се, че помага, но Европейският акт за свободата на медиите излезе прекалено късно, а регламентът за изкуствения интелект е доста скорошен. Мисля обаче, че Европа е възрастна дама, която трябва се промени. Европа трябва премине от обувки на висок ток към спортни обувки и да започне да бяга малко по-бързо, както и да има стратегия. Аз не виждам да има стратегия по какъвто и да било начин. Докато мислехме как изкуственият интелект да не избяга от бутилката, големите гиганти в сферата в Америка и Китай се развиха, а ние нищо не направихме. Дори нямаме обща платформа. В общи линии имаме много добра програма МЕДИА на Европейския съюз, но няма специални права за обществените медии, за да показват медийните продукти. Ако нещо се финансира с публични средства, би трябвало да има различен статут, когато става дума за обществения субект. Така например ние всички даваме пари за продуциране на филми. След това тези филми първо трябва да бъдат в мрежата от кина, управлявани от съответната художествена мрежа, след това показани по обществената телевизия и чак след това да отидат към търговските субекти. В момента ние всички финансираме чрез програма МЕДИА или чрез различни стари фондове дадени филми или сериали, а след това те отиват в "Нетфликс" и "Амазон". Това са нашите пари. Мисля, че европейските политики са прекалено бавни", посочва Наталия Горшак.

Според нея самите медии бих могли да се променят, така че да обясняват на обществото по-добре какво се случва в света и в отделните държави. По думите ѝ, особено обществените медии трябва да бъдат по-близо до хората и техните проблеми.

"Мисля, че трябва да работим така, че да произвеждаме по-малко програми, по-малко истории, но да ги проучваме наистина задълбочено. Не просто да взимаме новините от големите информационни агенции, защото всеки чете техните материали. Ако в началото на емисията имате 3 минути само новини от агенциите, а след това един голям материал, който сте изследвали, ще бъдете победители, сигурна съм", заяви Наталия Горшак от Словенското радио и телевизия.

Дейвид Джордан

От своя страна, генералният секретар на Международната асоциация на обществените медии и директор на редакционните политики и стандарти към Би Би Си Дейвид Джордан припомни, че мерките на Европейския съюз са прогресивни в сравнение със случващото се в много други райони по света.

"Смятам, че каквито и да било мерки, предприети където и да било, които са създадени, за да подобрят свободата на изразяване и да гарантират, че държавите не действат, така че да потиснат някои гледни точки и да отдадат предпочитание на някои мнения за сметка на други, всички мерки в тази насока, както и за съхраняването на независимата, обективната и коректната журналистика са добре дошли. Те са добре дошли, където и да било по света, защото по света има много места, където нещата, които ние понякога приемаме за даденост в Западна Европа, не съществуват навсякъде по света. Дори не съществуват и в цяла Европа. Всички мерки, които могат да бъдат предприети и които биха разширили възможността за истинска свобода на изразяване, за реалната способност на хората да казват, каквото мислят, както и свободно да обсъждат идеите си, всякакви подобни мерки са добре дошли, независимо дали са прилагани от Европейския съюз или от отделни държави", заяви Дейвид Джордан, генерален секретар на Международната асоциация на обществените медии.

По публикацията работи: Мария Петрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!