Залязва ли слънцето над руския петрол? (Euranet Plus Panorama)
Светът очаква да види дали санкциите на Тръмп срещу руския петрол най-накрая ще обърнат хода на руската агресивна война в Украйна.
На 23 октомври Министерството на финансите на САЩ обяви първия пакет преки санкции срещу Москва при президента Тръмп, на фона на нарастващото раздразнение на главнокомандващия от липсата на ангажираност на президента Путин към мирния процес.
Унгария моли за помощ
Санкциите, които влизат в сила на 21 ноември, са насочени към двете най-големи руски петролни компании – „Роснефт“ и „Лукойл“, които заедно осигуряват значително повече от половината от петролното производство на страната. Разбира се, че те развиват значителна дейност в Европа.
Може да си помислите, че санкциите на Тръмп не засягат останалата част от света… но ще сгрешите. Всъщност всякакви компании – или, в по-широк смисъл, държави – които купуват петрол от санкционираните руски предприятия или им помагат да заобикалят тези мерки, са изложени на риск от вторични санкции от Вашингтон. Най-съществената от тях е изключването от американската финансова система.
В Европа тръбопроводът „Дружба“ продължава да доставя руски суров нефт на Унгария и Словакия. Продължаващата работа на този тръбопровод попада под изключение от настоящите санкции на ЕС. Поради тази причина, след като новината за американските санкции излезе, унгарският премиер Виктор Орбан набързо се запъти към Вашингтон на 7 ноември за „мъжки разговор“ насаме.
Санкциите срещу руските петролни гиганти са също така голямо главоболие за България и Румъния, които обмислят да последват примера на Унгария и да поискат изключения от Вашингтон.
Политическият учен Рамунас Вилпишаускас от Вилнюския университет казва пред Žinių Radijas, че въз основа на предишното поведение на Тръмп вероятно няма нужда да се паникьосваме.
Рамунас Вилпишаускас, политолог (на литовски):
„Този шум сред страните от Централна Европа, които все още купуват големи количества петрол и други енергийни ресурси от Русия, както и сигналите от купувачи като Китай или Индия, показват, че планираните от САЩ санкции срещу „Роснефт“ и „Лукойл“ наистина могат да имат значителен ефект. В същото време обаче бих искал да отбележа, че позицията на Доналд Тръмп по подобни въпроси се е променяла неведнъж през последните години.“
По време на своето кратко посещение във Вашингтон Виктор Орбан успя да си осигури едногодишно изключение от американските санкции върху руския петрол. Доналд Тръмп посочи като причина за изключението факта, че Унгария е страна без излаз на море и следователно зависи от тръбопроводите.
Интересното е, че този срок ще преведе страната безопасно през парламентарните избори през април, което подсказва, че президентът на САЩ е склонен да улесни завръщането на противоречивия унгарски лидер за още един мандат начело на държавата.
Въпреки това едновременното съобщение, че Будапеща се е ангажирала да закупи втечнен природен газ от САЩ на стойност 600 милиона долара, навежда Вилпишаускас на мисълта, че търговските съображения може би са били по-важни за президента Тръмп от идеологическата близост.
Рамунас Вилпишаускас, политолог (на литовски):
„Този търговски интерес подсказва, че Унгария в крайна сметка ще трябва сериозно да преосмисли своята зависимост от руските доставки, която, между другото, от 2022 г. насам не е намаляла, а само се е увеличила. Затова унгарското правителство досега не е проявило кой знае какво желание да инвестира в намаляване на тези зависимости, въпреки че има и други държави в ЕС, които също нямат излаз на море, но се стремят да диверсифицират своите енергийни източници. Според анализатори Унгария би могла, ако пожелае, да договори използването на хърватска инфраструктура или да купува втечнен природен газ съвместно с други страни от ЕС. Изглежда, че такива възможности наистина съществуват.“
Югоизточна Европа трескаво търси решения
Междувременно Румъния и България се борят с времето, за да поддържат нефтопреработвателните си заводи в работно състояние, след като следващата седмица влязат в сила санкциите на САЩ срещу руските собственици на заводите.
В България огромната рафинерия в Бургас, собственост на „Лукойл“, осигурява по-голямата част от енергийните потребности на страната. Както отбелязва президентът Румен Радев, след последните развития страната се оказва в много трудна ситуация.
Румен Радев, президент на България (на български):
„Това е най-голямото предизвикателство пред правителството: първо, да гарантира, че няма да има криза с горивото и, второ, че цените няма да се повишат.“
Политологът Огнян Минчев от Софийския университет казва пред БНР, че все още не всичко е загубено… отчасти благодарение на членството на България в ЕС.
Огнян Минчев, политолог (на български):
„България е част от европейския пазар и на практика вносът на петролни продукти не би трябвало да е невъзможен, особено временно, за да се компенсират евентуални дефицити, свързани с позиционирането на „Лукойл България“.“
Може и да е така, но миналия петък българските депутати набързо приеха закон, който дава на правителството широки правомощия да поеме контрола над централата в Бургас. Президентът Радев наложи вето върху този закон в сряда, като се позова на конституционни и финансови рискове и върна въпроса в парламента за допълнително разглеждане.
Румъния също е дом на управлявана от „Лукойл“ рафинерия, а там дискусиите относно най-добрия план за действие все още продължават. Подобно на София, Букурещ клони към държавно поемане на операциите на „Лукойл“ в страната, за да избегне вторични санкции от САЩ.
От своя страна Германия получи уверения от Вашингтон, че дейността на „Роснефт“ в Германия ще бъде изключена от новите санкции за поне следващите шест месеца, тъй като от 2022 г. тя е под контрола на германското правителство.
Пакет след пакет
Разбира се, ЕС не е почивал на лаврите си и през последните години редовно е налагал нови пакети от санкции. Санкциите на блока са насочени към стратегически сектори, включително руската отбранителна промишленост, банковия сектор, международните финанси, сенчестия флот, организации, подкрепящи действията на Русия в Украйна, и тези, които й позволяват да заобикаля санкциите.
Всъщност, в самия ден на гръмката новина за американските санкции, Брюксел обяви и своя 19-и пакет.
Това включва план за постепенно преустановяване на всички вносове на руски петрол и газ до края на 2027 г. Междувременно 117 допълнителни кораба, принадлежащи към „фантомния флот“ от руски петролни танкери, които са заобиколили предишните морски контроли, са включени в списъка на санкционираните. Брюксел също така набелязва банки и компании, включително дузина в Хонконг и други части на Китай, които според него са помогнали на Русия да се сдобие с части за дронове и оръжия.
Само през тази година блокът е приел четири санкционни пакета, а пети вече е „в тръбата“, ако ми позволите играта на думи. А Кадри Елиас-Хиндоалла, ръководител „Санкции и контрол върху износа“ в естонското външно министерство, казва пред Kuku Raadio, че предстои още.
Кадри Елиас-Хиндоалла, Министерство на външните работи на Естония (на естонски):
„Икономистите казват, че най-рационалното решение би било да се спре всякаква търговия с Русия. В момента в ЕС няма консенсус това да се направи наведнъж. Затова то се случва поетапно. Въпреки това през последните три години ЕС наложи безпрецедентни санкции на Русия. В сравнение с предвоенния период около 60 процента от търговията вече е обект на санкции. Това е значително, но показва, че ни предстои още дълъг път. Все още има стоки, които могат да бъдат включени в санкциите; все още има потенциални енергийни санкции – петрол по тръбопроводи, газ по тръбопроводи – които могат да бъдат наложени на Русия. Имаме пакети 20, 21 и 22… Всички те са на път.“
kuku.pleier.ee – Санкциите на Европейския съюз срещу Русия се засилват
Има ли светлина в тунела?
Въпросът, който много хора си задават, разбира се, е: след като Тръмп най-накрая подкрепи думите си с действия, ще доведе ли това до дългоочаквания пробив?
Едно важно нещо, което трябва да се има предвид, казва Шимон Кардаш – водещ експерт по енергетика в Европейския съвет за външни отношения (ECFR) – в интервю за БНР, е че през последното десетилетие Москва е станала много добра в „креативното мислене“, когато става въпрос за заобикаляне на санкции.
Шимон Кардаш, старши сътрудник по политики в Европейския съвет за външни отношения (на английски):
„Русия успя да изгради множество схеми, които ѝ позволяват да намалява натиска от санкциите. Що се отнася до петролния сектор, тя използва сенчестия флот, за да заобиколи тавана на цените. Използват се посредници; някакви странни търговски компании, които купуват петрол и го реекспортират по целия свят. Един много важен въпрос е до каква степен Русия ще може – заедно с потенциалните си търговски партньори – да намери нови схеми, които да ѝ позволят да заобикаля наложените ограничения.“
И така – смята ли той, че най-новите санкции няма да имат никакво въздействие върху войната в Украйна?
Шимон Кардаш, старши сътрудник по политики в Европейския съвет за външни отношения (на английски):
„Вярвам, че ограниченията, наложени от САЩ, както и 19-ият пакет санкции на ЕС, ще окажат въздействие върху руската икономика.“
bnr.bg – Геополитическите аспекти и ефекти от санкциите на ЕС и САЩ срещу Русия
Използване на замразените активи
Във връзка с това председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен работи върху предложение за използване на замразените активи на Руската централна банка, за да се подпомогне Украйна в усилията ѝ по възстановяване. Предложението предвижда отпускането на стимулиращ заем в размер на 140 милиарда евро, финансиран чрез замразените руски средства, повечето от които в момента се съхраняват и управляват от Euroclear – международен депозитар за ценни книжа, базиран в Брюксел.
Международното право забранява формалната конфискация на тези активи. Вместо това предвидената от Комисията правна схема задължава Украйна да изплати заема – но едва след като Русия изплати военните си репарации. Освен това санкциите на ЕС срещу Русия ще се запазят, докато Москва не компенсира Украйна по надлежния ред.
Като страна домакин на Euroclear и следователно на по-голямата част от замразените активи, Белгия е логично обезпокоена – особено след като Москва отправи целенасочени предупреждения към Брюксел.
Премиерът на страната Барт де Вевер настоява всеки подобен заем да бъде придружен от солидни гаранции от ЕС и/или неговите държави членки. Което изглежда напълно оправдано, предвид че сумите представляват повече от една четвърт от белгийския бюджет.
Както обяснява в този откъс, споделен от RTBF, има три условия, които трябва да бъдат изпълнени, преди да се съгласи с използването на замразените руски активи.
Барт де Вевер, министър-председател на Белгия (на френски):
„Трябва да споделим риска. Трябва всички заедно да работим за ограничаване на риска от руска реакция и от това срещу нас да бъдат предявени искове за десетки или дори стотици милиарди евро. Това би било опасно. Второ, трябва да имаме гаранции, че когато дойде моментът тези пари да бъдат изплатени, всички ще допринесат. Всички държави членки трябва да се ангажират с това. В противен случай Белгия ще трябва да плати сама, защото Euroclear е в Белгия. Дотук всичко е наред. Третото условие се отнася до другите страни, които също са замразили и блокирали активи, но никога не са говорили за тях. Тук искам прозрачност: кой ги държи и колко? Ако предприемем действие, трябва да го направим заедно. В противен случай рискуваме руските ответни удари да бъдат насочени срещу Белгия.“
Не е изненадващо, че Унгария вече заяви, че няма да се присъедини, позовавайки се на риска от руски ответни действия срещу национални активи.
Лидерите на държавите членки ще разгледат ситуацията по време на срещата на върха на 18 и 19 декември.
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
