Софика Мале: Албания винаги се е отнасяла с разбиране към българското малцинство
Албания и ЕС - нов шанс за българската външна политика
Спас Ташев: България не използва топлите си отношения с Албания
-
Тема на Виктория Тодорова
Утре в Брюксел ще се проведе първият Европейски форум по въпросите на разширяването. Двадесет години след най-голямото разширяване в историята на Европейския съюз през май 2004, привличането на нови страни към европейската идея, продължава да бъде ключова инвестиция в дългосрочната сигурност, мир, стабилност и устойчив просперитет в Европа.
Завръщането на войната на европейския континент даде нов тласък на политиката на разширяване. Европейските политици са на мнение, че колкото по-голям и по-силен е Европейският съюз, толкова по-голям е шансът му за справяне с глобалните предизвикателства.Новата Европейска Комисия е силно ангажирана да работи със страните кандидатки, за да им помогне в подготовката за присъединяване. Тази заявка е не само на думи, но е заложена и в предстоящия 7-годишен бюджет на Европейския съюз.
На 18 ноември 2025 г., на първия по рода си Форум за разширяване на ЕС, ще стане ясно дали перспективата за по-голям Съюз е постижима. Това е първото по рода си събитие, предаващо ключовото послание на Европейската комисия, че „Разширяването на ЕС ще се случи – рано или късно – и институциите на Европейския съюз, националните органи и всички заинтересовани страни трябва да бъдат готови“.
Миналата седмица председателят на Европейския парламент Урсула фон дер Лаен представи пред евродепутатите в Брюксел новата Мултинационална финансова рамка за периода от 2028 до 2034 г. За инструмента за съседство, развитие и международно сътрудничество на ЕС нарече „Глобална Европа“, Комисията предлага 75% увеличение на средствата, спрямо миналият финансов период. Почти една четвърт от общия бюджет по този стълб е предназначени за политиките по Разширяване и Източно съседство. Предвидените средства по тази мярка ще нарастват прогресивно всяка година. От 4 милиона и 800 хиляди през 2028 г. до 7 милиона и 300 хиляди евро. А общият размер на средствата е 42 милиона и 500 хиляди за целият 7-годишен финансов период.
„За да засилим сътрудничеството си с трети страни, чрез нови споразумения, които ще подсилят нашата енергийна сигурност, достъпът ни до критични суровини, управление на миграцията, нашата глобална конкурентоспособност и от съществено значение е да подкрепим Украйна, Молдова и Западните Балкани в техния път към членство в Европейския съвет“.
„Разширяването на Европейския съюз е политически приоритет на новата Европейска Комисия, но и геополитическа инвестиция“. С тези думи Върховният председател на Европейския съюз за външна политика Кая Калас започна представянето на годишния Пакет относно разширяването на Съюза. Документът дава подробна оценка на актуалното състояние и напредъка, постигнат от страните кандидатки по пътя им към присъединяване към Европейския съюз през последните дванадесет месеца.
„Руската пълномащабна война в Украйна и геополитическите промени правят въпроса за разширяването много ясен. Разширяването на Европейския съюз не е просто добре да се случи, то е необходимо. Ако искаме да бъдем по-силен играч на международната сцена. Шансовете за разширяване на Съюза не идват често, но тази възможност е отворена сега и трябва да я използваме. В същото време ние не правим компромиси и не предлагаме преки пътища. Присъединяването към Европейския съюз остава справедлив, строг и основан на заслугите процес. Целта, новите страни-кандидатки да се присъединят към Съюза през 2030 г., сега е реалистична“.
Европейската Комисия дава положителни оценки за напредъка на Албания, Молдова, Черна гора и Украйна. За Сърбия, Северна Македония, Косово, Босна и Херцеговина и Турция перспективата е смесена, а за Грузия - отрицателна. Най-напреднала в процеса по присъединяване към Европейския съюз е Черна Гора. А Албания е страната, която показва „безпрецедентен напредък“, изтъкна Еврокомисарят по разширяването Марта Кос.
„5 от 6 преговорни клъстера са вече отворени, като предстои още един да бъде отворен този ноември. И този изключителен резултат е признание за ясния политически ангажимент на Албания и категоричните европейски стремежи на албанското общество. 91% от гражданите на Албания подкрепят европейското членство и това е най-високият процент сред всички страни кандидатки“.
След представянето на доклада в Комисията, той беше дискутиран и в Европарламента.
Пред европейските депутати от Комисията по външни работи еврокомисарят по разширяването Марта Кос, заяви, че „съгласуването на външната политика на страните-кандидатки с тази на Европейския съюз е фундаментална част от процеса по присъединяване. Тя показва изборът им да гледат на света по начина, по който го прави Европейския съюз“.
Докладчикът за Албания от парламентарната комисия по външна политика Андреас Шидър, наблегна на огромния ентусиазъм на страната да постигне целите до 2027 г. Тя трябва не само да приеме около 500 нови закона, но те трябва да заработят и в действителност, подчерта Шидър.
„Има много въпроси като организираната престъпност, борбата с корупцията, където албанците постигнаха много. Към тях искам да добавя социалната и здравна грижа, както и икономическия въпрос. Съвсем наскоро Албания беше интегрирана към Единната зона за плащания в Европа – Европейският съюз за парични преводи. Това е много важно не само за албанската диаспора, но и за всички икономически отношения със страните“.
Албания получи статут на кандидатка през юни 2014 г. и официално започна преговори за членство през юли 2022 г. Въпреки че страната има амбицията да се присъедини до около 2030 г., това остава ориентир, а не гарантиран срок — окончателното присъединяване ще зависи от множество условия – не само от нейното представяне, но и от окончателното решение на Европейския съюз. За коментар по темата потърсих доц. Спас Ташев, дългогодишен изследовател на Албания и на българското малцинство в страната.
Албания е в активна фаза на преговорите за членство в Европейския съюз. Но как този процес се усещат на местно ниво, попитах Софика Мале - българка от албанската община Мала Преспа, която работи активно за развитието на българската общност зад граница и връзките с България.
„Албания винаги се е отнасяла с разбиране към българското малцинство, подчерта Софика Мале“.
Пред България стои рядката възможност да бъде активен двигател в европейския път на Албания, стъпвайки върху естественото доверие и близост между двата народа. Ако София умее да използва този момент, ползите от разширяването ще бъдат не само геополитически, но и реални – за благоденствието на хората и качеството на живот в Балканския регион.
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
