Нова ера на европейското превъоръжаване (Euranet Plus Panorama)

След като през октомври Комисията представи своята пътна карта за отбранителна готовност, сега европейската отбранителна индустрия работи на пълни обороти.

EDIP, Европейската програма за отбранителната индустрия, получи официално зелена светлина от пленарната зала на Европейския парламент миналата седмица в Страсбург (25 ноември). Тази новаторска програма, която вече е неофициално договорена с Европейския съвет, има за цел да укрепи отбранителната индустрия в целия ЕС, да насърчи съвместните поръчки, да ускори производството на оръжия и да засили подкрепата за Украйна.

Дебат за EDIP

Съществуват много европейски инструменти, посветени на отбранителната индустрия: European Defence Fund, инструментът SAFE… Списъкът продължава. С това последно допълнение към портфолиото става ясно, че ерата на европейското превъоръжаване наистина е започнала.

Новата програма получи допълнителни средства от инструмента Security Action for Europe (SAFE). Освен това неизразходвани средства от механизма Recovery and Resilience Facility могат да бъдат пренасочвани и разпределяни за подпомагане на проекти по EDIP.

От бюджета на EDIP в размер на 1,5 милиарда евро, 300 милиона са предвидени за Ukraine Support Instrument. Освен това 65 процента от отбранителните доставки трябва да идват от европейски компании.

Именно тази последна точка предизвика остри дебати, като Франция, например, настоява схемата да бъде възможно най-евроцентрична и да ограничи използването на материали от трети страни, а балтийските държави и Полша подкрепят по-гъвкави правила за поръчки.

Джули Решаньо, член на Европейския парламент от френската крайнодясна партия National Rally, обяснява пред euRadio защо нейната политическа група, Patriots for Europe, се е опитала да блокира регламента.

Джули Решаньо, член на Европейския парламент – Patriots for Europe, Франция (на френски):

„Първоначалното намерение зад този текст беше много добро, а именно – да се даде предпочитание на европейските продукти при закупуването на въоръжение. Реалността обаче е, че окончателният текст, който излезе от преговорите, не е достатъчен. Защо не е достатъчен? Защото ще изискваме (само) 65 процента от компонентите да са европейски. В началото нашата група настояваше за дял от 80 процента, а дори и Парламентът поиска 70 процента. Така че този дял от 65 процента не е достатъчен. Защо? Защото това означава, че една трета от оборудването в крайна сметка ще бъде произведено другаде, но ще бъде финансирано с европейски пари. Затова гласувахме против този текст.“

Тя допълва, че нейната група е против и все по-голямата роля, която Европейската комисия поема в областта на отбраната, която според тях трябва да остане въпрос от национална компетентност. А критиките ѝ не спират дотук.

Джули Решаньо, член на Европейския парламент – Patriots for Europe, Франция (на френски):

„Отпуснатата на този фонд сума от 1,5 милиарда очевидно няма да бъде достатъчна, за да превъоръжи Европа и да подпомогне европейските индустрии (...) Това е текст, който в действителност не служи за нищо и единствено ще допринесе да продължим да зависим от американците, от САЩ, за закупуването на оръжие.“

euradio.fr – „Зелена светлина от Европейския парламент за първата програма за отбранителната индустрия“

Въпреки това, в интервю за Kuku Raadio естонският евродепутат от ЕНП Рихо Терас, който е заместник-председател на комисията на Парламента по сигурност и отбрана, подчертава, че Европа би си стреляла в крака, ако на този етап обърне гръб на САЩ и други неевропейски партньори. Той добавя, че макар бюджетът от 1,5 милиарда евро очевидно да не е достатъчен, това е положителна – и значима – първа стъпка.

Рихо Терас, член на Европейския парламент – ЕНП, Естония (на естонски):

„Преди всичко, самият факт, че ЕС създаде подобен формат, е една много голяма стъпка. Всички предишни инструменти бяха основани на използването на заемни средства. Този обаче е насочен конкретно към индустриалното развитие. За жалост, това се случи в края на този финансов период и първоначално не бяха заделени пари за него. Така че нямаше реални суми, които да се вложат. 1,5 милиарда със сигурност не са достатъчни за подобен тип проект. Но това е начало.“

А къде той би искал да отидат тези средства?

Рихо Терас, член на Европейския парламент – ЕНП, Естония (на естонски):

„От тази сума 300 милиона ще бъдат използвани специално за подкрепа на Украйна и украинската отбранителна индустрия. Останалата част трябва да бъде предоставена на отбранителните индустрии на европейските държави чрез различни проекти. Все още не е решено точно как ще бъде разпределена. Но моята надежда и предложение е тези средства да бъдат инвестирани в модерни технологии, както и в малки и средни предприятия.“

kuku.pleier.ee – „Програма за европейската отбранителна индустрия“

Размиване на неутралитета

В скорошно интервю за австрийската ни партньорска станция Agora политологът, автор и изследовател на мира Йозеф Мюлбауер коментира, че този завой към превъоръжаване, основан на възприемането на заплахи за Европа и целта за стратегическа автономия, се отразява и в Австрия.

Йозеф Мюлбауер, политолог и автор (на немски):

„Отбранителният бюджет беше увеличен. Австрия е направила планове за придобиване на далекобойни и противовъздушни ракети (...) А Австрия също потвърди участието си в European Sky Shield – съвместен европейски проект за наземна противовъздушна отбрана с ракети. Австрия, естествено, иска да бъде част от това.“

Но това е донякъде забележително, нали, предвид дългогодишната и юридически закрепена политика на австрийския „неутралитет“?

Йозеф Мюлбауер, политолог и автор (на немски):

„Това е тънка граница, един баланс между постоянния неутралитет, закрепен в конституцията, и готовността за по-силна военна интеграция в НАТО и европейските структури. Политиците също лавират в рамките на този баланс. Изглежда, че се движат към поставяне под въпрос на неутралитета. Същото обаче не може да се каже за населението. Проучванията са ясни: две трети от австрийското население са за постоянния неутралитет. Но на политическо ниво виждаме промяна към по-високи разходи за отбрана и армията и, разбира се, по-тясна интеграция в европейските и натовските военни структури.“

agora.at – „Разоръжаване или повторно въоръжаване на Европа – къде се намираме в момента?“

Вече се виждат резултати

Според съобщение на Асоциацията на авиационната, отбранителната и индустрията за сигурност в Европа, публикувано във вторник, оборотът в отбранителния сектор на блока е скочил с 13,8 процента през 2024 г., достигайки около 183 милиарда евро. Така че е ясно, че вече виждаме резултати.

Radio România съобщава за един от тези тласъци за европейската отбранителна индустрия – а именно, че най-модерният в света завод за барут за боеприпаси ще бъде изграден в Румъния, след като румънското правителство подписа споразумение с големия германски производител на отбранително оборудване Rheinmetall.

Заводът ще бъде базиран в град Виктория и ще включва инвестиция от половин милиард евро. 400 милиона от тях ще дойдат от самата германска компания, а 120 милиона евро – от Румъния. Компанията ще получи 47 милиона евро помощ по програма, одобрена от Брюксел, докато румънското правителство ще може да получи средства чрез инструмента SAFE.

Румънският министър-председател Илие Боложан смята, че това партньорство ще превърне Румъния в ключов играч в отбранителната индустрия на региона.

Ilie Bolojan, министър-председател на Румъния (на румънски):

„Бъдещият завод за барут във Виктория означава инвестиция от половин милиард евро, около 700 нови работни места и преди всичко предимството барут да се произвежда в Румъния. Приветствам готовността на Rheinmetall да предоговори партньорското споразумение, като се гарантира, че част от веригата на доставки на новия завод ще бъде местна.“

Строителството трябва да започне през 2026 г., като целта е заводът да заработи в рамките на две години.

rri.ro – „Инвестиция на Rheinmetall в Румъния“