Европа повишава бариерите си пред миграцията (Euranet Plus Panorama)

Министрите на вътрешните работи на блока тази седмица застанаха единодушно зад мащабен пакет от реформи в областта на миграцията.

Тези реформи ще бъдат включени в Пакта за миграцията и убежището, който обхваща всички етапи на управлението на убежището и миграцията и се очаква да влезе в сила след шест месеца - на 12 юни. Той съдържа ясни правила за отговорността при обработването на молбите за убежище, цели да намали незаконните влизания и определя мерки за солидарност между държавите членки, за да се облекчи натискът върху страните, в които обикновено пристигат най-много мигранти.

Центрове за връщане

По-рано тази седмица министрите на вътрешните работи на блока се събраха за заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи в Брюксел. В понеделник (8 декември) те взеха решения по няколко липсващи части от пъзела - по-конкретно три законодателни текста, насочени към ускоряване и опростяване както на процедурите по разглеждане на молбите за убежище, така и на процедурите за извеждане на отхвърлени търсещи убежище.

На първо място министрите постигнаха обща позиция по регламента за връщане - закон, който дава възможност на държавите членки да създават „центрове за връщане“ извън територията на ЕС за неуспешни мигранти, очакващи репатриране.

Расмус Стоклунд, датският министър на имиграцията и интеграцията, чиято страна в момента е ротационен председател на ЕС, приветства това споразумение на пресконференцията след понеделнишката среща.

Расмус Стоклунд, министър на имиграцията и интеграцията на Дания (на английски):

„Радвам се, че с днешното споразумение ще стане възможно както Европейският съюз, така и една или повече държави членки да сключват договореност или споразумение с трета държава относно центровете за връщане. Освен това нова заповед на ЕС за връщане ще улесни обмена на информация, необходим за признаването на решенията за връщане на други държави членки.“

Италианското правителство също е много доволно от съдържанието на споразумението в Съвета, тъй като то в голяма степен отразява исканията на екипа на Джорджа Мелони.

Всъщност протоколът Италия-Албания, подписан през ноември 2023 г., теоретично работи по сходен модел, макар и да се прилага на по-ранен етап от процедурата по убежище в сравнение с т.нар. центрове за връщане. Ако не беше блокиран от Съда на Европейския съюз през август, той би позволил на Италия да обработва молбите за убежище на задържани мигранти от „сигурни държави“ в специализирани центрове в Албания - центрове, финансирани от Италия и под италианска юрисдикция. Сега Рим възнамерява да възобнови инициативата в контекста на развиващата се регулаторна рамка на ЕС.

ilsole24ore.com – Съветът на ЕС даде зелена светлина на модела „Албания“: разходите, спиранията и полемиките около плана

Но какви са шансовете новият законодателен текст на ЕС да остане в сегашния си вид, при положение че предстои той да бъде договорен с Европейския парламент?

В интервю за Radio 24 в Милано политологът Марко Балбони от Университета в Болоня смята, че това, което виждаме сега, вероятно ще бъде в общи линии и това, което ще получим след няколко месеца.

Марко Балбони, политолог (на италиански):

„От формална гледна точка все още е твърде рано да се говори за победа, защото това е споразумението, постигнато в рамките на Съвета, но то трябва да бъде одобрено и от Парламента. След това тези предложения ще трябва да бъдат по-добре формулирани, преразгледани и обсъдени с Парламента. Но, честно казано, не очаквам никакви съществени промени от страна на Парламента, защото предвид мнозинствата, които в момента се формират в Европейския парламент, е напълно вероятно Европейският парламент по същество да даде зелена светлина на това, което предлага Съветът, само с незначителни изменения.“

Не всички обаче са доволни от този план. Много организации на гражданското общество се опасяват, че с тези центрове за връщане в трети държави блокът на практика може да легитимира задържането извън територията си.

„Сигурни“ държави

Министрите се споразумяха и по законодателен текст относно сигурните държави на произход и сигурните трети държави. Идеята е да се ускори и повиши ефективността на депортирането от страна на страните от ЕС на отхвърлени търсещи убежище - било обратно в държавата им на произход, било към друга привидно „сигурна“ държава, през която са преминали.

За първи път на равнище ЕС ще бъде одобрен списък на „сигурни държави на произход“. Този списък ще включва страни кандидатки за членство в ЕС като Албания и Турция, както и Бангладеш, Колумбия, Мароко и Тунис, и със сигурност ще ускори обработването на молбите за убежище.

Датският министър на имиграцията и интеграцията Расмус Стоклунд аргументира необходимостта от това ново законодателство.

Расмус Стоклунд, министър на имиграцията и интеграцията на Дания (на английски):

„Трябва да видим дали можем частично да компенсираме преместванията с т.нар. „дъблинци“, които вече се намират тук. Защото е добре известно, че Люксембург има много „дъблинци“ - тук има около 700 души. Ще обсъдим това двустранно с държави като Испания, Гърция и Италия, за да видим как можем да продължим.“

100komma7.lu – EU-Solidaritéit: Lëtzebuerg wëllt 15 Refugiéen ophuelen a ronn 1 Mio. bezuelen

По темата за Дъблинския регламент Гърция в момента води активни преговори с редица европейски държави, които са били натоварени от т.нар. „вторични потоци“. С други думи, става дума за мигранти, които са преминали транзитно през Гърция и са продължили към по-богати дестинации, преди да потърсят убежище. Към момента не е ясно дали сред тези държави е и Люксембург.

Както обяснява гръцкият министър по миграцията и убежището Танос Плеврис пред наши колеги от Skai, Атина е решена да „изчисти сметките“ преди влизането в сила на новия миграционен пакт, като убеди тези държави да се откажат от исканията си Гърция да приема обратно тези лица и да разглежда молбите им за убежище.

Танос Плеврис, министър по миграцията и убежището на Гърция (на гръцки):

По темата за Дъблинския регламент Гърция в момента води активни преговори с редица европейски държави, които са били натоварени от т.нар. „вторични потоци“. С други думи, става дума за мигранти, които са преминали транзитно през Гърция и са продължили към по-богати дестинации, преди да потърсят убежище. Към момента не е ясно дали сред тези държави е и Люксембург. Както обяснява гръцкият министър по миграцията и убежището Танос Плеврис пред наши колеги от Skai, Атина е решена да „изчисти сметките“ преди влизането в сила на новия миграционен пакт, като убеди тези държави да се откажат от исканията си Гърция да приема обратно тези лица и да разглежда молбите им за убежище. Танос Плеврис, министър по миграцията и убежището на Гърция (на гръцки):

„Важно е да се разбере, че трябва да уредим нерешените въпроси от миналото. Гърция ясно подчертава, че е готова да обсъжда с други държави от Европейския съюз признаването на солидарността, която те са проявили. Ако всички случаи по Дъблинския регламент бъдат изчистени до началото на Пакта, всички трябва да започнем начисто. Не бива да има висящи въпроси, свързани с миналото. Обсъдихме това и имаме общо разбиране с други европейски държави, като Германия.“

Изглежда, че подобно споразумение е било успешно постигнато с Германия в кулоарите на понеделнишката среща на Съвета, съобщава Skai.

skai.gr – Плеврис от Брюксел: Решението на миграционния проблем не е връщането от една държава-членка в друга

Но въпреки че Фондът за солидарност получи зелена светлина в понеделник, не всички държави членки го подкрепиха. Обичайният заподозрян - Унгария - разбира се, открито се противопоставя на идеята да поема каквато и да било отговорност за мигрантите на блока. Европейският комисар по вътрешните работи и миграцията обаче не прие това.

Магнус Брунер, комисар по вътрешните работи и миграцията (на английски):

Euranet Plus Central · Magnus Brunner, Commissioner for Internal Affairs and Migration (in English) 1

„Пактът е обвързващ за всички държави членки. Освен това всички имат полза от тази голяма реформа. Солидарността е гъвкава, но е задължителна. Така че да - разбира се, държавите членки на първо място могат да избират как да допринасят. От друга страна обаче, има правила - а правилата са правила. Затова, разбира се, Комисията, като пазител на Договорите, ще трябва да направи всичко необходимо, за да гарантира, че държавите членки спазват правилата.“

Постоянен фокус

Ясно е също така, че Брюксел ще оказва постоянен натиск върху външните партньори да изиграят своята роля в мащабното ограничаване на миграцията към блока, както посочва и комисар Брунер.

Магнус Брунер, комисар по вътрешните работи и миграцията (на английски):

Euranet Plus Central · Magnus Brunner, Commissioner for Internal Affairs and Migration (in English) 2

„Мисля, че трябва да възприемем и подхода „Екип Европа“, като всички заедно поставяме миграцията на масата във всички различни политики. Виждаме това например в търговията, където ще отнемаме търговски преференции, когато държави не сътрудничат при обратното приемане на собствените си граждани.“

Още преди президентът на САЩ Доналд Тръмп да започне да ни подтиква отвъд Атлантика, в Европа вече действително се беше обърнала тенденцията по отношение на политиката за миграция и убежище. Може би хората се въздържат да говорят открито, а може би гласовете им биват заглушавани, но така или иначе днес почти не се чуват гласове - особено от високите етажи на властта - които да защитават каузата в полза на миграцията.

В скорошно интервю за Radio Renascença обаче Андре Коща Жорже, генерален директор на Португалската йезуитска служба за бежанци, се опитва да направи именно това.

Андре Коща Жорже, генерален директор на Йезуитската служба за бежанци (на португалски):

Euranet Plus Central · André Costa Jorge, Director General of Jesuit Refugee Service (in Portuguese) 1

„Трябва да разглеждаме имиграцията не само от рестриктивна гледна точка, но и от динамична перспектива.“

Какво точно има предвид той с това? Той посочва, че мигрантите в ЕС често се оказват на нископлатени и нискоквалифицирани работни места, въпреки че много от тях - включително бежанци - може да са свръхквалифицирани за тези позиции. Според него тук пропускаме една възможност.

Андре Коща Жорже, генерален директор на Йезуитската служба за бежанци (на португалски):

Euranet Plus Central · André Costa Jorge, Director General of Jesuit Refugee Service (in Portuguese) 2

„Вярвам, че има много какво да се направи по отношение на привличането на таланти, което означава и използване на квалифицираната миграция.“

rr.pt – Андре Коща Жорже: „Необходимо е да разглеждаме имиграцията не само от ограничителна гледна точка“