Солидарност или разделение: Как ЕС ще управлява миграцията след 12 юни 2026 г.?

Огромният ръст на пристигащите показа слабости в европейската система за миграция: хаос по границите и неспособност на държавите да си поделят отговорността за търсещите убежище. Кризата принуди Европейският съюз да изгради нова архитектура за управление на миграцията. През 2024 г. страните членки приеха Пакта за миграцията и убежището. Новото законодателство започва да се прилага от 12 юни тази година.

При всяка следваща по-малка или по-голяма мигрантска вълна, пропуските в управлението на първата мигрантска криза, дават тласък на развитие на крайно-десните партии в Европа. Надигат се критични гласове и от страна на неправителствения сектор, които сигнализират за множество нарушения на човешките права на мигрантите.

Днес, десет години след първата криза, статистиката показва рязка промяна. По данни на Европейската агенция за гранична и брегова охрана Frontex нелегалните преминавания в ЕС през 2024 г. са над 7 пъти по-малко от пика през 2015 г. През ноември миналата година излезе първият Европейски годишен доклад относно убежището и миграцията. Докладът показва стратегическата картина за предстоящата година. Съгласно прогнозата се очаква незаконно пристигащите мигранти на равнището на Съюза да намалеят по всички основни миграционни маршрути през 2026 г. в сравнение с 2024 г.

• ЕК предлага нова обща европейска система за връщане на мигранти

В продължение на 10 години европейските институции разработват Обща политика в областта на миграцията и убежището. Политиката има за цел да създаде ефикасни и единни процедури за управление на бежанските потоци. Независимо, че законодателните текстове бяха приети през май 2024 г. останаха редица нерешени въпроси по изпълнението на новите регламенти. При договарянето на проекта за изпълнение - Пакта за миграцията и убежището страните членки имаха спорове по механизма за солидарност и разпределението на мигрантската тежест, контролът по границите и скъсените срокове по изпълнението на процедурите, списъците със сигурни трети страни и сигурни страни на произход. Споровете приключиха окончателно в началото на декември миналата година, когато вътрешните министри на държавите членки постигнаха политически компромис. След срещата датският министър на имиграцията и интеграцията Расмус Стоклунд, приветства споразумението с думите:

„Споразумението, което постигнахме представлява важна възможност за Европейския съюз да задълбочи сътрудничеството и споделянето на отговорности с партньорските страни. Такива споразумения могат също да помогнат за премахване на стимулите за хората да предприемат опасни пътувания към Европа. Надяваме се това да доведе до намаляване на редовната миграция, достигаща до нашите брегове.“

Комисарят по вътрешната политика Магнус Брюнер определи пред журналисти постигнатото споразумение като най-голямата реформа в политиката за миграцията през последната година.

„Днес се съгласихме на основата да има, бих казал, миграционна политика в интерес на европейците. Това е важно. Да гарантираме, че контролираме кой може да дойде в Европейския съюз, кой може да остане и кой трябва да го напусне.“ 

  Една от най-дискутираните теми на срещата беше създаването на обща система за връщане на нелегално пребиваващи. Решението на вътрешните министри на страните членки на Съюза е да се позволи изграждането на Центрове за връщане в държави извън ЕС, където мигрантите могат да изчакат връщането си към родината. Датският министър на миграцията Расмус Стоклунд обърна внимание:

„Задължени сме да уважаваме човешките права и ще бъде така, защото и в бъдеще, ако изпратим някого в Център за връщане, ще бъдем отговорни за спазването на човешките му права и ще имаме същите международни задължения, както сега.“

Ако трета страна откаже да приеме мигранти или да изгради центрове за връщане, Европейският съюз ще използва всички налични инструменти, за да я насърчи да сътрудничи, подчертаРасмус Стоклунд:

"Мисля, че трябва да подходим и като Европейски отбор, всички страни да поставят въпросът за миграцията на масата, когато се разискват други политически въпроси. Например, в търговията - ще оттеглим търговските привилегии, когато държави извън Европейския съюз откажат да сътрудничат при повторното приемане на собствените си граждани."

Европейската комисия ежегодно ще прави оценка на страните членки, които са подложени на най-голям бежански натиск. Те ще имат право да получават подкрепа от други държави в Европейския съюз по три начина: чрез премествания на хора, чрез финансова помощ или чрез други форми на подкрепа. Годишният Фонд за солидарност за 2026 г. ще обхване 21 000 премествания или еквивалентна подкрепа от 420 млн.€ за Гърция, Кипър, Италия и Испания, където миграционният натиск в момента е най-голям. Останалите страни членки могат да избират дали да приемат мигранти, да изпратят финансова, експертна или политическа помощ на Гърция. Фондът за солидарност беше приет от повечето страни членки, но на страни като Унгария, които се противопоставят МагнусБрунер каза:

  "Пактът за миграцията и убежището е задължителен за всички държави членки. Освен това, всички страни печелят от тази голяма реформа. А солидарността е гъвкава, но задължителна. От една страна, държавите членки могат първо да избират как да допринасят. От друга - има правила и правилата си остават правила. Така че Комисията, като пазител на договора, ще трябва да направи всичко възможно, за да гарантира, че държавите членки спазват правилата."

На 18 декември Представителите на Парламента и Съвета се споразумяха за първия по рода си Списък с безопасни страни на произход. В него влизат Бангладеш, Колумбия, Египет, Индия, Косово, Мароко, Тунис и всички страни-кандидатки за членство в Европейския съюз. Списъкът означава, че страните членки ще могат да обработват заявленията за международна защита на мигрантите от тези стани по-бързо, което прави процедурите за убежище за хора, които едва ли ще получат защита в Съюза, по-бързи и по-ефективни. На журналистически въпрос как е бил изготвен списъка със страните, еврокомисарят по миграцията отговори:

„Имаше много задълбочена оценка от страна на Европейската агенция за убежище. Тя оцени в детайли предимствата и недостатъците и след това направи предложение. Така че не сме го решили ние двамата, но оценката беше направена по много професионален начин.“, допълни Магнус Брунер.

През следващите шест месеца страните членки трябва окончателно да адаптират националното си законодателство и инфраструктура в съответствие с новите европейски правила. Председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет Иван Иванов, обясни как върви подготовката на България:

„Въвеждането на Пакта е един много труден процес не само за България аз имам информация и за нашите страни партньори. Наскоро бях в Германия за обмяна на опит с колегите от Федералната република. Те също имат и срещат много сериозни трудности. Но така или иначе този процес върви.

В какво се заключава прилагането на пакта? Бих дефинирал три области на първо място законодателна, на следващо място административната и на последно място инфраструктура. По отношение на закона в България се разработва нов закон в основата на разработката на този закон ние сме бих казал едно работно заглавие за Закон за убежището или Закон за международната закрила. Законът е почти готов на съгласувателен режим е в момента, където се налагат и тези нови правила, които изискват директивите и регламентите и разбира се съобразен с българското законодателство.“

И по отношение на законодателството, казвате че той е почти готово но знае ли се кога ще влезе вече за разглеждане в парламента?

„Аз не си правя илюзията, Знам че този закон е изключително чувствителен. Не се страхувам от съгласувателни процедури. Но се надявам в края на месец март този закон да бъде в парламента. Това което мен ме безпокои е, че част от политическите партии, които ще бъдат представени в българския парламент ще използват закона за бежанците и убежището в изключително негативен политически прочит. България трябва да има този закон до месец юни, тъй като след това ще последва наказателна процедура.“, допълни Иван Иванов.

Към механизма за солидарност. Една от най-спорните въпроси. Предвижда ли се България да  приеме мигранти от държави под мигрантски натиск като Гърция или Италия или пък България ще избере да изплаща финансова компенсация?

„Трябва да се има предвид, че България е страна на първа линия. Ние пазим границите на ЕС. Така че ние имаме пряко отношение по управление на миграционните потоци в самия ЕС. По принцип държавите в ЕС за разделение на три категории. Първата категория са държави под миграционен натиск. Това са 4 държави, а именно това са: Италия, Гърция, Испания и Кипър. Имаме друга категория държави с риск от миграционен натиск, където са 12 държави. В тази катеогория сме и ние – България. И трета категория държави съществена миграционна ситуация където са 6 държави и тук е отново България. Категорията, в която сме ние ни позволяват да потребяваме солидарност. Тоест, тъй като въпросите все още не са решени на европейско ниво, България е в ситуация да потребява солидарност. Не само да дава, но и да потребява солидарност.“, разясни Иван Иванов.

„Ние по принцип когато говорим за солидарност може би е добре за вашите слушатели да напомня че България и досега е била една страна, която е била в тази тези процеси. Ние сме участвали във временния и извънреден механизъм за преместване от Италия и република Турция през 2015, 2017 година и сме преместили 60 човека. Участвали сме в „Доволния механизъм за преместване“ от Гърция през 2020-21 година - 20 човека. Механизъм за доброволна солидарност със средиземноморски страни, а именно Кипър, Гърция, Малта, Италия и Испания и са преместени 60 човека. И разбира се, в момента действа и „Механизмът за презаселване“ основно от република Турция, където досега сме приели 119 човека.“, поясни председателят на Държавната агенция за бежанците.

„Акцентирам върху този въпрос, тъй като специално презаселването ние имаме така изграден механизъм приемат се семейства изключително семейства образовани и хора, които ние считаме че могат да бъдат адаптирани и интегрирани в българското общество, тоест интелигентни хора със своите професии. Така че на вашия въпрос бих казал че към този момент нещата в европейската комисия са обсъждат. Те са динамични и мога да ви уверя че ние ще направим съвместно с Министерството на вътрешните работи най-доброто което може България да ползва от механизма за солидарност.“

Каква е Вашата прогноза, дали ще се увеличат прехвърлянията на мигранти между държавите членки след влизането в сила на новите правила, тъй като според годишния доклад относно миграцията и убежищата на Европейската комисия за 2025 година процентът на изпълнение на прехвърлянията продължава да е много нисък едва 19%.

„Аз не вярвам да се засили този процес, тъй като има изградена система. Това е така наречения Механизъм Дъблин, който действаше досега и това е другия и евентуално наследника на Дъблин или донякъде и покриване с дъблин ще бъде именно тази солидарност. Нямаме някакви големи опасения по Механизъм Дъблин ние работим така много добре с федералната република Германия. Няма опасност от така някакъв натиск върху България по отношение на прехвърлянето на мигранти. Относно третите страни или така наречените третите страни сигурни държави и сега ние тук трябва да анализираме и преди всичко ситуацията в република Турция. Основно сирийци могат да дойдат в България, но нека да не забравяме че, за да се осъществи прехвърлени трябва да има и съгласие на прехвърлящата страна. Още повече аз споменах преди малко че ние вече разглеждаме Сирия като сигурна държава, така че трудно може да се осъществи някакъв мигрантски натиск относно България по тази схема на прехвърлянето.“, посочи Иван Иванов.

Като заговорихте за сигурни 3 страни България, водили преговори с конкретни страни за приемане на мигранти, в случай естествено на по голям натиск към страната?

„Ние досега и по Механизъм Дъблин сме прехвърли прехвърляли мигранти, които отговарят на условията. Знаете по този начин си правят съответните заявки. Изисква се разрешение от страната, която те са дошли при нас и имаме немалко случаи, когато сме осъществявали това прехвърляне. Но това не считам че не е фактор който би ни притеснявал в бъдеще време.“, завърши председателят на Държавната агенция за бежанците Иван Иванов.

В Международния ден на миграцията 18 декември над 40 неправителствени организации, публикуваха позиция във връзка с приетото Споразумението на страните членки на Европейския съюз, в която определят управлението на миграцията в Европа като „новото лице на расизма“. На какво се дължи тази констатация, попитах Александра Александрова от Амнести Интернешънъл – неправителствена организация за защита на човешките права.

  „Амнести Интернешнъл и десетки други организации в Европа периодично сигнализираха за проблемни формулировки, за отслабване на защитата, за предложения за процедури, които са в разрез с международното право, включително международното бежанско право. Тези политики рискуват да бъдат дискриминационни, несправедливи и нехуманни.“

Можете ли да дадете конкретен пример за проява на расизъм?

„През изминалата година в резултат на тези преговори, които като в рамките на Европейския съюз в Гърция беше приет един изключително спорен закон, с който се спират разглежданията на молби за предоставяне на убежище на хора от северна Африка. Това е един пример, в който са генерализирана една цяла група на хора, които са от Северна Африка, чиито молби просто спират да бъдат разглеждани.

Имали идентични случаи и в България?

„Има периодични новини, които достигат до нас. Един пример беше за сирийски граждани, които преминаваха през българо-турската граница и подписваха декларации за така нареченото доброволно връщане, когато държавата Сирия бъде разгледана от Европейския съюз като сигурна държава. Това би накарало хората от Сирия да бъдат автоматично връщани в момента, в който Сирия бъде оповестена като сигурна държава, те да бъдат върнати обратно в Сирия без да се направи индивидуална оценка, без да се разгледа дали те ще бъдат в опасни или под риск в резултат на политически възгледи, сексуална ориентация, пола идентичност и така нататък.“, посочи Александра Александрова от Амнести Интернешънъл 

Границите трябва да се управляват с контрол, но по хуманен начин, убедени са защитниците на човешките права. Когато човешкото достойнство се зачита, тогава се създават едни по-сигурни и по-справедливи общества. В противен случай засилването на контрола и милитаризация се отразява на страховете на хората и резонира върху техните съдби.