Нова година, старият ЕС? (Euranet Plus Panorama)
От скока на България в еврозоната до нарастващото напрежение в сферата на сигурността, търговията и геополитиката, 2026 г. вече поставя на изпитание това, което Европа отстоява – и дали най-сетне може да действа като едно цяло.
Със сигурност не всичко в България се променя. Страната посрещна Новата година с поредното служебно правителство и без редовен държавен бюджет за 2026 г. Въпреки това тя стана и 21-вият член на еврозоната.
България се присъединява към клуба
Настроенията преди смяната на валутата варираха от възторг до страх – някои хора се притесняваха, че тя ще бъде объркваща и хаотична, но много други бяха готови да я приемат. На 1 януари обаче българите просто се заеха с работа – пред обменните бюра се извиха дълги опашки от хора, които чакаха да обменят левовете си за пакети с евромонети с български символи.
За ограничен период от време магазините ще бъдат задължени да приемат левове от клиентите и да връщат ресто в евро.
Внимателно се следи за всякакви признаци на инфлация, предизвикана от въвеждането на еврото, тъй като опасенията от подобен ефект допринесоха поне отчасти за падането на последното българско правителство само преди месец. Затова цените на редица всекидневни потребителски стоки се наблюдават ежедневно, за да се успокоят обществените притеснения.
В интервю за БНР в понеделник (5 януари) евродепутатът от ЕНП Ева Майдел призна, че продължаващата политическа нестабилност в страната може донякъде да забави някои от ползите от членството в еврозоната, но това не променя факта, че има повод за празнуване.
Ева Майдел, член на Европейския парламент – ЕНП, България (на български):
„За мен най-голямата полза и постижение за нашата страна е това, че вече сме напълно интегрирани в Европейския съюз. Отсега нататък няма да има важна политика в Европейския съюз, в чието вземане и прилагане на решенията нашата държава да не участва. (…) Досега управителят на Българската народна банка трябваше да се съобразява с решенията, взети от Европейската централна банка, но сега той ще бъде сред тези, които участват в тяхното вземане.“
Съпартийният ѝ колега от ЕНП Андрей Новаков е съгласен, че това е положително развитие.
Андрей Новаков, член на Европейския парламент – ЕНП, България (на български):
„В крайна сметка това прави България по-привлекателна за инвеститорите. Създава по-благоприятна среда за правене на бизнес. Това ни освободи. България най-сетне излиза от аварийната лента.“
bnrnews.bg – Ева Майдел: Политическата нестабилност може да отложи ползите от еврозоната
Отбрана на всяка цена?
И така, какво още ни е подготвила 2026 г.?
Нашите колеги от esRadio попитаха Хуан Игнасио Сойдо, евродепутат от ЕНП и бивш вътрешен министър на Испания, какви според него трябва да бъдат приоритетите на Съюза с навлизането в новата година.
Хуан Игнасио Сойдо Алварес, член на Европейския парламент – ЕНП, Испания (на испански):
„Трябва не само да работим за поддържането и подобряването – без съмнение, за модернизирането – на нашата политика за сигурност и отбрана, но и да продължим да работим за повишаване на икономическата си конкурентоспособност. И трябва да правим това, като подкрепяме нашата отбранителна индустрия. Също така смятам, че през идната година трябва да засилим преговорите с Китай и Съединените щати, за да премахнем търговските бариери. Китай, със субсидираното си протекционистко подпомагане на своите компании, и САЩ – със своите строги митнически политики – ограничават нашия икономически растеж и най-вече дейността на нашите предприятия.“
И според него вече сме поели по правилния път.
Хуан Игнасио Сойдо Алварес, член на Европейския парламент – ЕНП, Испания (на испански):
„Макар механизмите да са малко тромави, в областта на отбраната от една страна увеличаваме бюджетите, а от друга – приемаме законодателство, което улеснява и ускорява възлагането на обществени поръчки за нови разработки в отбранителните технологии. И смятам, че както Европейският съюз, така и повечето държави членки са разбрали това послание напълно. Мобилизират се значителни ресурси – ресурси на равнище ЕС, ресурси на равнище държави членки, както и ресурси на равнище компании и частен капитал, които обединяват инвестиции в мащаб, невиждан досега.“
Но в съседна Португалия академикът и бивш държавен секретар по отбраната Ана Сантуш Пинто изразява опасения, че не бива да тръгваме по пътя на „отбрана на всяка цена“. Тя участва в дебат на Rádio Renascença за предизвикателствата пред следващия президент на Португалия, преди избирателите да отидат до урните на 18 януари.
Ана Сантуш Пинто, бивш държавен секретар по отбраната на Португалия (на португалски):
„Най-лошият вариант е да се гради върху идеята, че трябва да избираме между това да имаме отбранителни способности или европейски социален модел. Нямаме отбрана, ако нямаме социална сплотеност. И нямаме социална сплотеност, ако нямаме способността да защитаваме това, в което вярваме.“
Първо Венецуела, после Гренландия?
Трябва да се каже, че президентът на САЩ със сигурност не прави нищо, за да насърчи Съюза да „отпуска газта“ в преносния смисъл по отношение на отбранителната си готовност.
Доналд Тръмп, президент на Съединените щати (на английски):
„В момента около Гренландия има руски и китайски кораби (...) Ние се нуждаем от Гренландия от гледна точка на националната сигурност, а и Европейският съюз има нужда ние да я имаме – и те го знаят.“
Това предизвика доста присмех от тази страна на Атлантика. Но… наистина ли? Ами ако…?
Алберто Алемано, професор по право на ЕС в HEC Paris (на английски):
„Мисля, че независимо дали тези заплахи ще се материализират, самият факт, че страна от НАТО като Съединените щати в момента отправя предизвикателство към друга държава членка на НАТО като Дания – и по рикошет към целия Европейски съюз – сам по себе си означава преминаване на една червена линия. Очевидно НАТО-споразумението и самият алианс биха се сринали незабавно, защото вече няма да съществува необходимото доверие, за да функционират – с огромни последици.“
В широкообхватно интервю за The Europeans тази седмица Алберто Алемано, професор по право на ЕС в бизнес училището HEC в Париж, започна с оценката си за сдържаната реакция на Европа на извънредните събития, които се разгръщат във Венецуела.
Алберто Алемано, професор по право на ЕС в HEC Paris (на английски):
„Мисля, че никога в съвременната история Европа не се е изправяла пред заплаха като тази. Казваха ни, че Брекзит е екзистенциален, после – кризата с еврото, после – миграционната вълна. Но ако нещо наистина заслужава определението „екзистенциално“, то това е онова, пред което е изправена Европа през 2026 г. През 2025 г. Европа се превърна във враг. И въпреки тази невероятна възможност, която ни се предоставя — произтичаща от операцията във Венецуела и последвалата подновена заплаха за нахлуване или завземане на Гренландия – нашите национални политически лидери не могат да говорят с един глас. (…) Много е трудно да се разбере как е възможно, когато тези червени линии са ясно преминати както от гледна точка на европейското, така и на международното право, нашите европейски лидери да не се изправят и да не реагират (…) На практика ние правим компромис с основни принципи въз основа на илюзията, че САЩ все още са тук, за да ни защитават.“
И това не са единствените принципи, с които правим компромис, продължава Алемано.
Алберто Алемано, професор по право на ЕС в HEC Paris (на английски):
„През последните няколко месеца сме свидетели на сериозно отстъпление от ключови цели от обществен интерес. Европейският съюз представи над 10 т.нар. „омнибус“ регулаторни пакета. На практика това означава опростяване на стандартите по отношение на климата, химикалите, пестицидите… Тоест тези стандарти се разхлабват в едно изумително отстъпление назад, за да се удовлетвори както вътрешното търсене за „освобождаване“ на европейската конкурентоспособност, така и исканията на Съединените щати за по-лесен достъп до европейския пазар чрез спазване на по-малко обременяващи изисквания. А това по същество е саморазрушително, защото Европа се отказва от единствената сила, която наистина има: да действа заедно чрез общи стандарти и общи политики, които работят.“
На пресконференция в понеделник (5 януари) Ян ван Акен, съпредседател на германската социалистическа партия Die Linke, остро разкритикува канцлера Мерц за това, което той определя като неговата уклончива реакция на действията на Тръмп във Венецуела. В клип, разпространен от AMS, ван Акен твърди, че се заблуждаваме, ако смятаме, че трябва да поддържаме добри отношения със САЩ в името на Украйна.
Ян ван Акен, съпредседател на Die Linke в Германия (на немски):
„Първо, ако погледна как се развиваха дискусиите за Украйна през последните няколко месеца, Тръмп много често беше по-скоро от отбора на Путин, отколкото от отбора на Европа. И според неговия светоглед има причини за това – такъв, в който той има „собствен двор“, своя сфера на влияние. Посланието е: „Русия може да получи Украйна, стига аз да получа Венецуела и Гренландия“. Това може да е логиката зад подобно мислене. Но втората причина, поради която смятам, че тази линия на разсъждение е погрешна, е, че ние трябва да пресечем това (поведение) още в зародиш.“
Въпреки това евродепутатът от „Обнови Европа“ Дайнюс Жалимас, бивш съдия в Конституционния съд на Литва, смята реакцията на ЕС на действията на Тръмп във Венецуела за „балансирана“, предвид по-широкия политически контекст, както заявява той пред Žinių Radijas.
Дайнюс Жалимас, член на Европейския парламент – Renew Europe, Литва (на литовски):
„Смятам, че този баланс произтича от разбирането, че макар действията на САЩ да бяха ясно незаконни, без участието на Съединените щати за съжаление би било много трудно да се управляват международните въпроси на сигурността, свързани с агресията срещу Украйна. Някаква форма на американско участие е по-добра от никакво участие – или, още по-лошо, от открито участие на страната на агресора.“
ziniuradijas.lt – „Живея в Европа. Каква е реакцията на ЕС на операцията на САЩ във Венецуела?“
Междувременно естонското радио Kuku Raadio започна новата година с интервю с висок обществен отзвук – с Кая Калас, върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Естонската политичка подчертава, че установеният след Втората световна война световен ред, основан на правила, очевидно се разпада — нещо, което поставя малките държави по целия свят в изключително трудна позиция.
Кая Калас, върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (на естонски):
„През последните два дни разговарях с различни държави от Латинска Америка, всички от които са много обезпокоени от казаното. Говорих и с азиатски страни, които се тревожат дали Китай няма да предприеме действия срещу Тайван и от всичко, което това би донесло със себе си. И разбира се, Русия последователно пренебрегва международното право.“
Що се отнася до Русия, върховният представител допълва, че тук не става дума за демокрация, така че обичайните правила за вземане на решения просто не се прилагат. Санкциите не са имали незабавен ефект, защото страданието на руския народ никога няма да бъде достатъчно, за да убеди Кремъл да отстъпи. Това обаче, подчертава Калас, не означава, че санкциите не работят. Напротив - по наличните икономически данни, казва тя, те оказват реално въздействие и това може да даде резултат през 2026 г.
Кая Калас, върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (на естонски):
„Сега се справяме със „сенчестия флот“ не като чакаме големи пакети от санкции. Вместо това всеки път, когато се появят нови кораби, ние просто ги добавяме – един по един. Когато направихме това за първи път, в рамките на една седмица приходите на Русия от износа на петрол през Балтийско и Черно море спаднаха с 30 процента. И това беше само за една седмица, така че въздействието е огромно. Виждаме, че Русия вече трябва да прави трудни избори и да повишава данъците. Разбира се, може да се запитаме кой всъщност плаща данъци в Русия, но определени хора със сигурност го правят - и трябва да го правят. Те имат проблем с хората, които се връщат от фронта. Имат проблем, защото са обещали много високи компенсации на вдовиците на загиналите войници, а всъщност не могат да намерят тези пари. Също така не могат да набират капитал или да вземат заеми от други източници заради действащите санкции. (...) Причината да спомена това е, че войните приключват и когато агресорът остане без пари. В случая с Русия, например, войната в Афганистан приключи, когато Русия вече не беше в състояние да я финансира.“
kuku.pleier.ee – „Кая Калас: ръководената от мен институция не се харесваше на Европейската комисия още от самото начало“
Да се превърнеш в „нещо“
Въпреки всички предизвикателства, пред които сме изправени, разбира се, във всеки тъмен облак има и сребърна подплата — затова нека се върнем отново към професора по право на ЕС Алберто Алемано, за да завършим с наистина обнадеждаваща нотка.
Алберто Алемано, професор по право на ЕС в HEC Paris (на английски):
„Никога не е имало по-подходящ момент да бъдеш европеец, защото наистина искрено усещам, че това вероятно е първият път през последните 50, 60, 70 години, в който светът ни гледа като на единно политическо образувание — като на един политически актьор. Отнасят се към нас като към европейци, а не като към германци, поляци, шведи, словенци, испанци или португалци… Защото сме европейци, ние сме „нещо“. Изведнъж Европа се превърна в „нещо“. Тя се превърна в „нещо“, защото представлява алтернативен модел на системи, толкова различни от нашата.“
europeanspodcast.com – „2026: Годината, в която Европа най-после се взема в ръце?“
И така — нека се сплотим и продължим напред… без да влагаме военен подтекст.
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
