Какво се случва с Гренландия? (Euranet Plus Panorama)
Агресивната кампания на президента на САЩ за поемане на контрол над Гренландия хвърли трансатлантическите отношения в безпрецедентна криза. Дания и нейните европейски съседи остават в напрегнато очакване.
Нашата мрежа, както и голяма част от световните медии, се опитва да стигне до същината на желанието на президента на САЩ Доналд Тръмп да изтръгне този т.нар. „парче лед“ от ръцете на дългогодишен съюзник.
Динамична ситуация
Миналата седмица редица европейски държави, сред които Франция, Германия, Швеция и Обединеното кралство, се включиха във военно учение на острова, ръководено от Дания. Впоследствие САЩ заплашиха с допълнителни мита държавите, които отказват да се подчинят на волята им по въпроса за контрола над територията.
След това, в сряда, Европейският парламент обяви спиране на одобрението на споразумението със САЩ относно премахването и намаляването на митата за определени американски продукти — решение, подкрепено от всички политически групи с изключение на ЕКР.
Същия ден Тръмп изглеждаше, че отстъпва по въпроса за митата и изключва възможността да завземе Гренландия със сила. Това предизвика голямо облекчение в Дания.
Но тъй като намеренията му по отношение на Гренландия остават неясни, Брюксел продължава тихомълком да работи зад кулисите, изготвяйки планове за евентуален ответен удар. Сред тях е и задействането на инструмент срещу икономическа принуда, който би могъл да попречи на американски компании да навлизат на пазара на ЕС.
Мотивите на Тръмп
Но какво всъщност стои зад тази нестабилна ситуация, която се променя буквално от час на час?
Тръмп отдавна настоява, че интересът му към Гренландия е свързан с националната сигурност, но при положение че САЩ и без това имат право да разполагат там толкова войски, колкото пожелаят, малцина вярват, че това е единственият му мотив.
Мануел Поежо Тореш е работил дълги години като изследовател и консултант по въпросите на НАТО. Португалският политолог казва пред Rádio Renascença, че интересът на САЩ към Гренландия удобно служи за отклоняване на вниманието от вътрешнополитическите проблеми на Доналд Тръмп.
Мануел Поежо Тореш, изследовател и консултант по въпросите на НАТО (на португалски):
„Докато не видим военни операции в Гренландия — враждебни действия и анексия — аз оставам предпазлив в оценката си и продължавам да вярвам, че това не е нищо повече от политическата реторика на Доналд Тръмп и опит за отклоняване на вниманието от случващото се в Съединените щати, както по отношение на икономиката, така и във връзка със случая „Епстийн“.“
Възможно ли е цялата тази суматоха да е просто опит да се прикрият лоши новини? Едва ли… но ако е така, има и други „лоши новини“, които Тръмп би искал с готовност да прикрие — а именно неудобната тема за климатичните промени. И наистина е факт, че тази голяма, глобална и екзистенциална заплаха все повече изчезва от заглавията, изместена от словесни войни за мита и от страховете от международен военен конфликт.
Иронията е, че докато президентът на САЩ е зает да отрича климатичните промени, именно те правят Арктическия регион по-уязвим за неговите амбиции. Така смята опитният анализатор по въпросите на климата и енергетиката Генадий Кондарев.
Кондарев казва пред Българското национално радио, че Гренландия — най-големият остров в света — отчита устойчиво намаляване на ледената си покривка през последните три десетилетия. А с топенето на ледовете Арктика става все по-достъпна — било то за търговия, военни действия или, разбира се, за добив на полезни изкопаеми.
Генадий Кондарев, старши анализатор по климата и енергетиката в „Климатека“ (на български):
„Част от картината наистина е свързана с климата, защото все по-голяма част от тази покрита с лед територия става достъпна за добив. Около 25 от 34-те ключови минерала, от които Европа се нуждае за своята индустрия, могат да бъдат открити в Гренландия.“
bnrnews.bg – Гренландия – разменна монета и урок за бъдещето
През последните седмици със сигурност се наслушахме на спекулации за потенциално значителните петролни и газови запаси на Гренландия, както и за нейните находища на редкоземни елементи. Но е ясно, че богатствата на страната не се изчерпват само с това.
И все пак е възможно основната мотивация на Тръмп просто да е желанието да си осигури място в учебниците по история, редом с Русия на Путин, като част от нова вълна на колониализъм през XXI век.
Това е гледната точка на Теодорос Цикас. Цикас е гръцки политолог и специалист по международни отношения, който споделя мнението си пред нашите колеги от Skai.
Теодорос Цикас, политолог (на гръцки):
„Вярвам, че той иска да остане в американската история като президентът, който е разширил териториалния обхват на Съединените щати в най-голяма степен за последното столетие. И мисля, че това е ключова мотивация зад позицията му по отношение на Гренландия до този момент.“
В същия дух Серж Жомeн, експерт по американска история от Свободния университет в Брюксел (ULB), поставя въпроса дали президентът на САЩ най-сетне не е преминал допустимата граница. Той говори пред RTBF.
Серж Жомeн, професор по история в ULB (на френски):
„Изглежда, че извеждането на Мадуро в крайна сметка е било повратен момент, в смисъл че в този момент Доналд Тръмп е повярвал, че вече е способен на всичко. Вярно е, че от военна гледна точка експертите го определиха като специална — дори изключителна — операция от техническа перспектива, макар и, разбира се, не от гледна точка на международното право. Но непосредствено след това видяхме как Доналд Тръмп отново настъпва твърдо по темата за Гренландия, повтаряйки, че ще „вземе Гренландия“. Нещо тук се беше променило. Интересното обаче е, че от този момент нататък реакцията на неговата реторика беше много по-остра, отколкото в случая с Мадуро. (...) Оставаме с впечатлението, че Доналд Тръмп изпробва докъде може да стигне. И в този случай той може наистина да е прекрачил границата.“
auvio.rtbf.be – Как да се отговори на изявленията на Тръмп?
Реакцията на ЕС
Европейските лидери бяха подложени на сериозни критики за това, което широко — а може би дори и от самия президент на САЩ — беше възприето като „слаба“ и „бавна“ реакция на позьорството на Тръмп през първата година от втория му мандат… включително, както отбеляза Жомeн, и по отношение на Венецуела.
А както посочи геополитическият експерт Паскал Бонифас, директор на базирания в Париж мозъчен тръст Институт за международни и стратегически отношения (IRIS), по време на дебат в RTBF, този досегашен предпазлив подход може всъщност само да е насърчил амбициите на Тръмп.
Паскал Бонифас, директор на IRIS (на френски):
„Досега си казвахме: „Всичко ще се оправи, просто трябва да изчакаме бурята да отмине“. Всъщност подхранвахме апетита на Тръмп, като му отстъпвахме малко по малко. Вместо да го успокоим, ние реално изострихме и разпалихме апетита му.“
Той обаче не смята, че е трябвало да се действа с „всички оръдия“ по въпроса за Гренландия, и счита, че европейците са се справили адекватно с тази последна криза — поне засега.
С това мнение е съгласен и португалският социалист и демократ, евродепутат Франсишку Асиш.
Франсишку Асиш, член на Европейския парламент – С&Д, Португалия (на португалски):
„Европейският съюз реагира по дипломатически път и с ясни политически сигнали. Фактът, че например в момента в Гренландия има военнослужещи от няколко европейски държави, е символично значим.“
rr.pt – Войски в Гренландия? Асиш не вижда „никаква причина Португалия да не го направи“
И българският анализатор Генадий Кондарев е склонен да се съгласи с това.
Генадий Кондарев, старши анализатор по климата и енергетиката в „Климатека“ (на български):
„Реакцията на Европа беше много разумна — изпращането на малки групи военнослужещи от различни държави в Гренландия. Това е нещо, което редица водещи медии си позволиха да осмеят. Да кажем, че Германия изпраща 13 войници, а общо девет държави имат контингенти в Гренландия. Това всъщност е изключително важен дипломатически сигнал.“
Така че дори ако — и това е едно голямо „ако“ — през идните дни и седмици станем свидетели на отстъпление от страна на Тръмп, не е ли нанесена вече прекалено голяма вреда, за да могат трансатлантическите отношения да се върнат към нещо, наподобяващо „нормалност“? Нашият гръцки експерт Теодорос Цикас смята, че да.
Теодорос Цикас, политолог (на гръцки):
„Проблемът е, че един съюз трябва да бъде изграден върху доверие — върху взаимното доверие на всички съюзници един към друг — а това, което в момента се разрушава, е именно това доверие.“
И ако това е така, върху какво трябва да съсредоточи вниманието си Европа сега? Автономия, автономия, автономия, казва Цикас — да не говорим и за по-тясна европейска интеграция.
Теодорос Цикас, политолог (на гръцки):
„Европейската интеграция трябва да се ускори и задълбочи във всички сектори: политически, отбранителен, икономически и т.н. Това може да означава, че не всички европейски държави ще участват в това напреднало ниво на сътрудничество. Подобно на механизма за засилено сътрудничество в еврозоната, в който не всички държави членки на ЕС участват, сходен модел би могъл да се приложи и във външната политика и отбраната. Онези страни от ЕС, които са готови да продължат напред с по-дълбока интеграция в общата външна политика и политика на сигурност, биха могли да го направят, като същевременно оставят вратата отворена за останалите да се присъединят в бъдеще, когато са готови или имат възможност.“
Запази спокойствие и продължавай напред
Разбира се, лесно е човек да се увлече от цялата суматоха, но литовският министър на външните работи Кястутис Будрис се опитва да постави нещата в перспектива в интервю за Žinių Radijas, дадено в четвъртък сутринта.
Кястутис Будрис, министър на външните работи на Литва (на литовски):
„Ако погледнем социалните си мрежи сутрин и после отново вечерта, изглежда като истинско влакче на ужасите. Всичко може да се промени; дори да се обърне с главата надолу. Но ако погледнем позицията на Америка между 20 и 22 януари, ще видим, че по отношение на Украйна онези промени, които първоначално бяха въведени при администрацията на Байдън — предоставянето на финансова помощ и пряка помощ в натура — не са били съществено променени. Америка все още участва в дипломатически усилия там, създавайки условия ние да можем да купуваме оръжия за Украйна. А що се отнася до санкциите срещу Русия — е, Америка налага повече от тях, отколкото Европа.“
Означава ли това, че сравнително спокойната реакция на ЕС на последните демонстративни ходове на Тръмп всъщност е била правилният подход за намаляване на напрежението в трансатлантическите отношения?
Кястутис Будрис, министър на външните работи на Литва (на литовски):
„Смятам, че единната позиция на европейските държави определено е един от факторите, които помогнаха за известно деескалиране на ситуацията. Мисля, че беше правилно да не се поддадем на разгорещените глави, които препоръчваха да заплашваме американците и да им отвърнем с икономически мерки в отговор на техните заплахи за мита, и че успяхме да поставим този въпрос в дневния ред за обсъждане между съюзниците. Това, което заявихме, беше, че всички въпроси, свързани със сигурността, трябва да се обсъждат в рамките на НАТО.“
Но не бива да избързваме със заключенията.
В четвъртък лидерите на ЕС се срещнаха неформално в Брюксел. Тази среща обаче едва ли щеше да доведе до конкретни резултати — особено при положение че все още липсват ясни подробности за все още незавършеното споразумение с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, за което Тръмп намекна в сряда вечерта.
Непредсказуемостта на президента на САЩ принуждава ЕС да обмисля буквално всички възможни сценарии.
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
