Трансатлантическият съюз приключи такъв, какъвто го познаваме

 Аз мисля, че на този етап има осъзнаване на нужда. А и това осъзнаване е доста широко. Не просто класическите, т.нар. центристки проевропейски партии - ЕНП, социалисти и либерали, но и партии по-вляво и по-вдясно, както са консерваторите и зелените, започват ясно да виждат, че Европа и отделните държави в Европа нямат друг избор, освен да взаимодействат много по-тясно, отколкото досега. Доскоро във външната политика и в политиката по сигурност имаше център на гравитация, който беше във Вашингтон и той държеше Европа заедно по важните въпроси. И затова можехме да си позволим лукса по други въпроси да сме на доста различни позиции. Аз винаги давам примера с гражданската война в Либия, в която ключови европейски държави бяха откровено на различни страни от гледна точка на и дипломатическа, и икономическа подкрепа. Примерно, Франция и Италия играеха за различни страни в този конфликт. Това е нещо, което ние повече няма как да си позволим, защото Америка се отказа сама от тази роля на център на гравитация на Западния свят или на Свободния свят. Започва да играе Аmerica first. На нас това може да не ни харесва, но това е право в крайна сметка на американците и аз мисля, че това ще надживее Тръмп. Така че ние трябва да намерим нашия център на тежест. Той не може да е една национална столица. Няма как Германия или Франция да доминира Европа. Не това е европейският проект. Това значи, че европейските общи институции трябва да са достатъчно силни, за да играят тази роля.  И тук вече втората част от отговора ми - не, не сме стигнали на този етап. Стигнали сме на етапа на осъзнаване, но не на етапа на който това да се случи. 

Няма да е лесно.  Ще трябва да изградим едно ново ниво на консенсус европейски спрямо това, което до момента имахме. Трябва да осъзнаем, че консенсусите, на които стъпва ЕС, до голяма степен изградени през 90-те години, вече нито са валидни като механизми, нито като партии, които участват в тях. Когато беше изграден широкият центристки консенсус в Европа, той беше между християндемократи и социалисти и тези две партии покриваха 80% от спектъра. Все едно да си представим България от края на 90-те, имаше СДС, БСП и другото бяха малки формации. В момента социалистите и християндемократите заедно нямат мнозинство в много европейски държави и на общоевропейско ниво. Дори заедно с либералите, третата центристка формация, мнозинството ни е супер крехко и то се счупи примерно при гласуването за Меркосур само преди борени седмици в Европейския парламент заради национални различия, именно по национална линия. Така че ние ще трябва да изградим нов консенсус по отношение на сигурността на Европа и в голяма степен по отношение на икономическата, индустриалната политика и въобще как изглежда Европа в един свят на протекционизъм и търговски войни.  Защото като е търговска война, ние, за да не сме жертвите, за да не сме тези, които тази война разграбва и другите се конкурират кой да плячкоса повече от нас, трябва да бъдем единни. Много от тези неща няма как да се случат, ако се гласува с пълно единодушие. 

Аз не мисля, че общата европейска отбрана и сигурност ще бъде ефективно изградена чрез промяна на Лисабонския договор, а чрез ново договаряне, в което може би ще има държави, които на първо време няма да пожелаят да участват. Например, ясно е, че ако днес се подписва един Европейски отбранителен съюз, Унгария няма да се включи. След изборите през април не знаем. Може би други държави също ще се поколебаят, защото ще предпочетат американския патронаж пред общите европейски гаранции. А трети, защото не искат да споделят финансово бреме, когато не се чувстват застрашени - някои от по-отдалечените, от примерно, Източния фронт държави. В замяна на това, един такъв съюз би могъл да включва Украйна, без тя да е пълноправен член на ЕС по Лисабонския договор. Защото тук трябва да отчетем, че Украйна дори след примирие или дори след мирен договор, не е близо до изпълняване на всички критерии за членство в ЕС. Това е факт. Независимо, че най-вероятно ще бъдат направени сериозни компромиси, това ще бъде много дълъг процес. Безусловното влизане на украинското земеделие на единния европейски пазар ще бъде травма за всяка земеделска държава в Европа. България също ще има много въпросителни, много възражения, много изисквания. Така че преговорите на Украйна за членство в Европа ще бъдат много дълги. Но Европейският отбранителен съюз без Украйна звучи несериозно, предвид мощта и доказаната устойчивост на украинската армия, на които сме свидетели. 

Аз го разбирам така. Смятам, че трябва да има и отделен бюджет. Защото всички знаем, че Европа разполага на прочутото брюкселско ниво с малко повече от 1% от брутния вътрешен продукт на съюза. Не знам дали много хора, които говорят за всемогъщата брюкселска бюрокрация и така нататък, си дават сметка за какви нищожни суми става дума, ако говорим, примерно, за общата отбрана и сигурност. Така че аз по-скоро смятам, че общата европейска сигурност и отбрана ще изисква друг тип вноски на държавите. И то на принципа, че когато ги внесеш в общото, си много по-ефективен, отколкото когато ги харчиш на национално ниво. Защото България и 50% от брутния си вътрешен продукт да изхарчи за отбрана и сигурност, няма да има армия, която може да я защити от Русия или от Турция. Но ако внесе 1% от брутния си вътрешен продукт в общия Европейски отбранителни съюз, то тя ще разполага с отбранителни способности, които могат да я защитят от абсолютно всеки. 

 Доколко се очертава България да има волята да го направи след изборите? 

Това е огромен въпрос, на който в момента нямаме ясен отговор.  Няма и да имаме най-малко до изборите и най-вероятно тепърва след тях ще започне да се води този разговор - къде стои България в европейската сигурност и отбрана и изобщо в процеса на по-голяма консолидация. Според мен, в съвсем близко бъдеще ще говорим за известна федерализация на Съюза. Аз слушах внимателно бившия президент Радев, който със сигурност ще бъде един от ключовите участници в предстоящите избори и той назидателно размаха пръст и каза, че който вкарва външнополитически теми в предизборната кампания, помага на олигархията. Тук имам няколко много остри възражения. Едното е първо, че европейската политика не е външна политика. Тоест, как ще се развива България в европейската си политика,  е въпрос на вътрешна политика на България, а не на външна отдавна. Това е икономическа, отбранителна политика, това са митнически въпроси, това е въпросът за върховенството на правото, тоест за борбата с олигархията в голяма степен. На второ място, че олигархията, каквото и да значи този термин, мафията или каквото и да използваме, в България продънването на правовата държава в България си има много ясен източник и той е външнополитически. Това е влиянието на СССР първо, след това на КГБ и нашата Държавна сигурност и след това е руското корупционно влияние в рамките на демократична България. Така, че без да гледаме външнополитически, ние не можем да се справим, защото говорим за проблем, който е в огромна степен привнесен в България. Българската правова държава е разградена след 9 септември. На 9 септември, да напомним, не е народна революция, а чужда въоръжена окупация.

Аз мисля, че сме изправени пред два риска. Единият е дългосрочна, устойчива кампания за изваждане на България от ЕС, т.е. за дестабилизиране на Европа чрез изваждане на България. И основното лице на тази кампания е партия "Възраждане" в България. Те вече не го и крият. А другият е да играем вътрешен дестабилизиращ фактор,  както казахте, подобен на ролята, която в момента изпълнява Виктор Орбан. И аз се боя, че този сценарий е възможен и при доминация на Румен Радев, и при доминация на Бойко Борисов, и особено при нещо, което не изключвам, и то е сътрудничество между двамата. Знаете ли, аз преди около два месеца в един подкаст предложих да разсъждаваме върху тази теза - как се развива България, ако се окаже, че Радев и Борисов не са противници, не са врагове, а са потенциални съюзници. Тогава тя звучеше супер екстравагантно. Днес, мисля, че все повече хора го виждат като реален риск. Предвид факта, че и двамата, бих казал и тримата, господин Пеевски, дори повече от другите, се стремят към ролята на представители на тръмпизма в България, шансът България да заприлича на клиентелистка държава под чуждо покровителство, а не на силен и пълноценен член на все по-обединяваща се Европа, е съвсем реален. И срещу това, от моя гледна точка, трябва с всички сили да се борим.