Кой ще защити интересите на несиндикалните членове

Българските синдикати няма да ги видите в действие, когато в хиляди малки частни фирми се затварят работни места, за да оцелее бизнесът им и за да може да продължи да се храни все по-затлъстяващата държавна администрация. Хората в България намаляват, фирмите намаляват, работните места се стопяват, но обслужващата, контролираща и създаваща непрекъснато нови и нови правила администрация не намалява, даже се увеличава. Нашите синдикати са активни само когато става дума за съкращения и реформи в държавния сектор, в държавни фирми-мастодонти. Българските синдикати не протестират, когато държавната администрация продължава да се увеличава за сметка на заетостта в частния бизнес. Те не смятат, че не е нормално от всички нас да се изземват чрез данъци и квазиданъци средства, за да се поддържат на изкуствено дишане компании, които да пазят синдикалните членове от ударите на кризата. Има ли кой да пази интересите на обикновения данъкоплатец, кой го пази него от кризата? Колко са членовете на двата синдиката и не са ли в пъти повече тези, които се трудят, създават БВП, но не са членове на синдикатите, но заради това, че са неорганизирани, остават с незащитени интереси, които, оказва се в масовия случай, са противоположни на интересите на „Подкрепа” и „КНСБ”?

Днес стана ясно, че един от двата водещи синдиката у нас е готов на още по-крайни действия в защита на субсидираната заетост, нулевата ефективност и запазването на статуквото в една от най-големите черни дупки в родната икономика – Български държавни железници, глътнала милиарди държавна субсидия през последните години.

Водени от своите разбирания и намерения за развитието на конфликта в посока на бърза и приемлива развръзка, ние ще предложим на колегите и партньорите ни от КНСБ да преосмислим поведението си с цел откриване на възможности за разширяване обхвата и обема на стачните действия в железницата, е позицията на "Подкрепа”.

От синдиката смятат, че причините за съществуващото социално напрежение в обществото като цяло, а и в системата на БДЖ в частност, се коренят в едностранното потъпкване на договореностите от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков и от управата на държавните БДЖ в споразуменията за развитието на пенсионната система и за структурните промени в железниците.

Паралелно с това управата на БДЖ залива обществото с манипулации за мащабите на стачката в дружеството. Не спират и незаконните и безнравствените й действия по време на стачката, които са в разрез с духа на закона и подписаните стачни споразумения, посочват още от "Подкрепа".

Според синдиката единствената изправна страна по тези споразумения са стачкуващите работници и служители. Този дисбаланс в отношенията определено е неприемлив, се казва още в позицията.

В малките и средни предприятия оптимизацията на персонала върви вече няколко години, в които икономиката е в криза, в някои фирми съкращенията обхванаха и над 50% от хората, но в БДЖ, където бизнесът също се сви драстично през последните години, не бива да оптимизираме. И защо? Защото става дума за синдикални членове. Докога интересите на синдикатите ще са над тези на всички останали? В крайна сметка става дума за съкращаване на няма и 15% от заетите в железопътния холдинг.

Крайно време е да разберем, че синдикатите защитават единствено своите интереси и това е нормално. Останалите обаче имаме друг интерес.