Едно време беше по-добре. Едно време светът беше прегледен, знаеше се, кой е добрият и кой е лошият. След това дойдоха перестройката, Берлинската стена падна, светът стана глобално село. И от тогава кризите се редят на опашка, коя от коя по-комплексна, по-дифузна и по-абстрактна. От върлуващ ислямизъм до милиони бежанци пред портите на Европа.
А сега? Сега ни застигна криза, която все още никой не може да обясни и не може да предскаже, какво ще дойде след нея. Знаем обаче, или по-скоро предусещаме, че никога повече няма да се върнем към социалния живот, такъв, какъвто го познавахме. Какво прави Covid-19 с обществените структури и социалното неравенство, с което като че ли бяхме свикнали? Весела Владкова разговаря с проф. Щефан Лесених, социолог от Мюнхенския университет.
Какви са последствията от пандемията?
Последствията са в много посоки. Принудително сме блокирани в дома си, което означава, че автоматично отпада общественият живот във всичките му измерения - от срещите с приятели и роднини през общуването с колеги до отнетото право на свободно движение и на протести.
Международният валутен фонд излезе тази седмица с предупреждение, че пандемията Covid-19 ще предизвика сериозни социални брожения. Вие споделяте ли тези опасения, проф. Лесених?
Социалните неравенства ще се изострят. Кризите, в това число и пандемиите, никога не удрят всички хора и държави по един и същи начин. Сега чуваме често да се говори, че всички сме в една лодка и че всички сме равни пред вируса, но това всъщност изобщо не е така. Вероятно рискът да се заразиш е еднакъв за всички, но социалните последствия от инфекцията и от извънредното положение съвсем не са еднакви.
Хората, които имат добри доходи, живеят в големи жилища, имат добро образование и много и разнообразни социални контакти, ще се справят много по-добре отколкото бедните, безработните или самотните възрастни хора.
Има разлика както между отделните държави, така и в самите държави. В бедни държави, където така или иначе има социално напрежение, пандемията ще го изостри. Не вярвам, че ще се стигне до конфликти в Европа, в страните от Европейския съюз. Но трябва да свикнем с мисълта, че в бъдеще ще живеем в още по-голямо социално неравенство.
Финансовата и икономическата криза от преди десетина години, която още мъчи някои държави в Европа, задълбочи социалното неравенство. След сегашната пандемия очевидно ще изпаднем в дълбоки икономически трудности. Те пак ли ще бъдат за сметка на бедните държави, проф. Лесених?
За съжаление опитът от финансовата криза подсказва, че последствията и от тази криза в различните части на ЕС ще бъдат много различни. Можем да очакваме, че държавите с добър кредитен рейтинг ще преодолеят кризата по-добре от държави с голям външен дълг, защото ще могат да теглят кредити за възстановяването на икономиката си при по-добри условия. Това, естествено, ще има значение за социалното равновесие в съответната страна. Убеден съм, че неравенството в рамките на Евросъюза ще се задълбочи.
По какво се различава коронакризата от предишните кризи, през които премина Европа?
Тази криза прилича най-много на климатичната криза, защото опасността и сега е абстрактна, не можеш да я видиш и пипнеш. Това поражда и големия страх у хората. Финансовата и бежанската криза бяха съвсем различни. Те имаха образ, можехме да посочим виновника, той имаше име. Това бяха ненаситните банкери и смуглите млади мъже от Близкия изток.
В коронакризата за сега не можем персонифицираме виновника. Имам усещането, че в момента започва да се оформя неговият облик и това е Китай. Вирусът дойде от Китай и не само американският президент го нарече „китайски вирус“.
Във една Ваша статия правите паралел между испанските колонизатори в Южна и Латинска Америка и днешното икономическо нашествие на Китай. Какво е общото между двете епохи, проф. Лесених?
Днес всички се страхуват от китайското нашествие, като например в Африка, където Пекин се опитва да си осигури природни ресурси и да подчини цели държави. Това поведение не се различава по нищо от европейските колонизатори от 19-ти век.
На всичкото отгоре има паралел и с вируса - европейците са пренесли грипа и шарките в Южна Америка, тогава непознати за местното население и причинили много смърт. А сега новият коронавирус идва от Китай. Така сме устроени хората, че винаги търсим вината в другите. Сега виновен ни е Китай.
Поглеждайки напред във времето след пандемията, Вие настоявате за преосмисляне на начина, по който е устроена икономиката на Запада. И смятате, че не можем да продължим да живеем по същия начин. А как да живеем, проф. Лесених?
Фактът, че сме заплашени все по-често от пандемии, се дължи и на начина, по който сме устроили икономическия си живот. Черпим неблагоразумно природните ресурси, намаляваме биоразнообразието, унищожаваме горите - всичко това води до значително по-тесен контакт между хората и животните, което вече е научно доказано и е опасно за нас, хората.
Най-вероятно няма да настъпи съществена промяна. Едно от обясненията е, че след пандемията европейската икономика ще изпадне в рецесия, а това не е добра предпоставка за промяна. Напротив, ние отново ще се втурнем да си осигурим ръст на брутния вътрешен продукт, а от там и на благоденствието ни. Отново ще форсираме индустрията и вероятно ще го направим дори по-радикално отколкото преди пандемията.
Нашето фиксиране върху икономически ръст, индустриално свръхпроизводство, върху безсмисленото свръхпотребление - това е в основата на проблема. И още нещо - трябва да променим начина, по който се разпределят благата. Говоря за солидарност на богатите с бедните. И аз съвсем не съм единственият социолог, който изповядва тези възгледи. Сегашният ни икономически модел се изчерпа. Докато не го проумеем и променим, ще живеем в кризи, като тази, която ни сполетя сега.
Интервюто можете да чуете от звуковия файл.
В Италия се провежда общонационален протест на магистратите в защита на конституцията и срещу обявената от правителството съдебна реформа, която в момента се обсъжда в парламента. Магистрати и съдии не са съгласни с предложената реформа, която предвижда разделяне на кариерните пътища на прокурори и съдии. В комюнике на Националната асоциация..
Конституционният съд възложи на ЦИК да преизчисли резултатите от изборите. Съдът установи неточно отчитане на резултатите от парламентарните избори в почти половината от секциите. ЦИК ще трябва да съобрази констатираните от съда неверни данни и да каже дали коригирането им ще промени финалния резултат от вота - колко гласа ще правят..
След двегодишно прекъсване в църквата "Св. Александър Невски" в местността Бакаджика край Ямбол отново беше отслужена литургия и се чу камбанен звън. Службата беше ръководена от Сливенския митрополит Арсений в съслужение с пловдивския владика Николай, Смолянския епископ Висарион и свещеници от няколко епархии. За възстановяването на манастира..
Папа Франциск бележи "леко подобрение", докато се бори с пневмония в болницата, а по-рано беше съобщено, че възникналият проблем с бъбреците му е разрешен, информираха днес от Ватикана В бюлетина на пресслужбата на Ватикана се изтъква, че: "Клиничното състояние на Светия отец през последните 24 часа показа допълнително леко подобрение. Леката..
Иран е ускорил производството на уран със степен на обогатяване, близка до тази, която го прави годен за използване в ядрени оръжия, според анализ на Международната агенция за атомна енергия. В поверителни доклади на надзорния орган на ООН се посочва, че по данни от 8 февруари Иран разполага с над 274 килограма уран, обогатен до 60%, предаде..
Статия в "Шпигел" прави връзка между победата на изборите на партия "Алтернатива за Германия" (АзГ) в западногерманския град Гелзенкирхен и социалния разпад в бившия индустриален център, където живеят 13 хиляди трудови имигранти от България и Румъния. ХДС/ХСС печели изборите в Германия, но с по-слаб резултат от прогнозирания Задава ли..
Съединените щати няма да предоставят гаранции за сигурността на Украйна. А за НАТО украинците "могат да забравят", обяви американският президент Доналд Тръмп. "Ще бъдем на терен там - това е нещо като автоматична гаранция, защото никой няма да прави проблеми, когато нашите хора са там," каза Тръмп, като анонсира намерението си да подпише заедно с..
" Най-уязвимите области в България, с най-високи енергийни нужди и най-много проблеми от гледна точка на социалната уязвимост са София област, Разград,..
Има кампания за ползите от еврото, а защо няма кампания за вредите от еврото? Това каза пред БНР депутатът от "Възраждане" Виктор Папазов и цитира..
Не подкрепяме и трите бюджета, заяви пред БНР инж. Иоанис Партениотис - вицепрезидент на КТ "Подкрепа". На НСТС вчера всички социални партньори..