Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Европа да не спира, а да управлява миграцията, съветва експерт

Днес е международният ден на бежанците. 80 милиона души по света са напуснали родината си, защото бягат от военни конфликти или от глад и мизерия. Данните оповести ООН тази седмица. Пандемията Covid-19 засенчи бежанската тема, но с разхлабването на ограничителните мерки и настъпването на лятото зачестяват съобщенията за натиск по външните граници на ЕС.

Темата миграция, така болезнена за Германия и канцлера Ангела Меркел, намери индиректно място сред приоритетите на Берлин за предстоящото европредседателство - Африка е един от водещите външнополитически акценти през втората половина на годината.

За тази ахилесова пета на Европа Весела Владкова разговаря с Килиян Клайншмид, дългогодишен служител на ООН, работил за Върховния комисарят за бежанците в почти целия свят, включително и като ръководител на най-големия бежански лагер в света „Заатари“ в северна Йордания.

Клайншмид съветва австрийското правителство по време на бежанската криза преди пет години, а след това работи в екипа на германския министър за развиващите се страни. А в момента работи върху разрешаването на бежанския проблем в съседна Гърция, също останал в сянката на пандемията Covid-19.

„Пандемията се отрази много лошо на бедните хора по света. Това, разбира се, обостря конфликтите, а в същото време работата на хуманитарните организации е ограничена. Положението на бежанците е още по-критично, защото в повечето случаи те пребивават в чужда държава нелегално, изкарват прехраната си нелегално и са първите, които в такива кризи остават без препитание“, каза той за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

Килиян Клайншмид

- От гледна точка на Европа кой конфликт и регион са особено критични? Знаем, че миграционната тема е една от най-чувствителните в ЕС, способна дълбоко и трайно да раздели страните-членки.

- Естествено, Сирия все още „произвежда“, ако мога така грубо да се изразя, най-много бежанци. Но освен Сирия, по света има още много кризи, които остават скрити за Европа. Например войната в Йемен и особено конфликта с джихадистите в Сахел-Сахарския регион, който става все по-ожесточен. Такива конфликти водят до миграция в самата Африка, но европейците все още не са засегнати от тези движения.

По принцип бежанците винаги търсят убежище близо до родината си. От 80-те милиона бежанци по света, за които съобщи ООН, 50 милиона всъщност са вътрешни мигранти. Така че европейците трябва да сме наясно, че виждаме и сме засегнати от една много малка част от световната миграция.

- Когато говорим за бежанци, обикновено смятаме, че те бягат от война или глад. Какви други причини карат хората да загърбят досегашния си живот?

- Миграцията е дълбоко залегнала в човешката история. Ако се върнем назад във времето, трябва да признаем, че човечеството дължи част от напредъка си на преселенията. В днешно време една от основните причини за миграция са климатичните промени. Но има и още нещо.

В много райони на света условията за живот не съответстват на модерния начин на живот в XXI век. Когато в родното ти място няма работа и образованието е лошо, а благодарение на дигиталния свят знаеш, че на друго място можеш да имаш повече шансове, тогава това друго място те привлича с магическа сила. Така стигаме до урбанизацията, която тече в момента почти навсякъде по света.

В средата на века жителите на урбанизираните територии, т.е. градовете, ще са с три милиарда повече. Това води след себе си проблеми, като маргинализиране на придошлите мигранти, които остават изолирани в отдалечените градски райони. Така възникват бедняшките квартали, където престъпността расте, а инфраструктурата се руши. Тези процеси в момента се наблюдават особено ясно в Африка, където в някои градове броят на жителите скача с по един милион всяка седмица.

- Африка намери място сред приоритетите на Германия за започващото през юли европредседателство. Прозира ли страхът от нова бежанска вълна към Европа?

- Да, това е реакция на страха, който изпитва Европа от нова бежанска вълна от един континент, който преживява в момента внушителен преход. Африка не произвежда само мигранти. Но е факт, че много африканци търсят по-добър живот за себе си и семействата си и се отправят към Европа. А това праши европейците.

Липсва ни модерен миграционен мениджмънт. Европа е застаряващ континент, ние имаме нужда от работна ръка. Ако искаме да запазим стила си на живот, трябва да внасяме работна сила. Така че Европа има нужда от разумна и модерна миграционна политика. Тя не трябва да спира миграцията, а напротив - да управлява легалната миграция.

- Как трябва да изглежда тази нова миграционна политика?

- Критиците на миграцията твърдят, че в Европа пристигат хора, които нямат право на закрила. Това е така. Затова смятам, че трябва да управляваме миграцията. И тя да е легална. Защото Европа има нужда от тези хора за своята икономика. Модерната миграционна политика прави разлика между бежанци, които имат нужда и право на закрила, и икономически мигранти.

Политиката на блокиране, на изолиране, която води Европа, не е продуктивна и не може да е дълготрайна. Трябва да гледаме в бъдещето. Демографската ситуация ни принуждава да мислим за работна сила - независимо дали квалифицирана и не.

- Европа ще продължи ли да работи по модела „помагам ти, за да си помогнеш сам“, който предполага, че подобряването на условия на живот на място, в конкретния случай в Африка, ще откаже хората да търсят по-добър живот другаде?

- В тази философия виждам известна доза наивност. Позволявам си да го кажа, защото съм съветвал няколко западноевропейски правителства. Не можеш да очакваш, че африканските младежи ще се задоволят с това, да останат да живеят в селото си, където условията на живот малко са се подобрили благодарение на различни европейски проекти. Нещата са се развили на друго, по-високо ниво - говорим за модернизация, дигитализация, образование, модерни работни места и професии на бъдещето. Европейската миграционна политика често загърбва това развитие и се осланя на стари клишета. Затова смятам философията „помагам ти, за да си помогнеш сам“ за отживелица.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кое спъва лечението на редките заболявания у нас?

Поставянето на диагноза за рядко заболяване зависи от подготовката на лекарите – дали познават проявленията на тези болести и дали ги търсят при пациентите . Това казва проф. Даниела Авджиева, началник на Клиниката за лечение на деца с генетични заболявания в специализираната педиатрична болница "Проф. Иван Митев".   Над 6000 са откритите..

публикувано на 26.02.25 в 07:17
сем. Бибас

Дани Миран: Това, което се е случило със семейство Бибас, е истински геноцид

Снимки на двете рижи момченца Ариел и Кфир Бибас станаха символи на протестите с искане за завръщане на заложниците, които бяха отвлечени в Газа през октомври 2023 година. Напразно в центъра на Тел Авив честваха първия рожден ден на Кфир. Момченцето е било жестоко убито още през миналия декември от терористи от непозната досега ислямистка..

публикувано на 23.02.25 в 06:22

Столична община и Българската хранителна банка осигуриха храна за над 600 бездомни

Близо 600 бездомни хора, настанени в трите центъра за временно настаняване в София, получиха основни хранителни продукти благодарение на съвместната инициатива на Столична община и Българската хранителна банка (БХБ). Кампанията, инициирана от заместник-кмета Надежда Бачева, не просто осигури най-необходимото за хората в нужда, но и изпрати силно..

публикувано на 23.02.25 в 05:44

Доц. Ралица Ганева: Да сравняваме 1 лев от 1984 г. с 1 лев от 2024-та не е коректно

255% е реалното увеличение на заплатите у нас от далечната 1949 г. до 2023 г. Изследване на преподаватели в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проследява данни за потреблението и цените на 7 вида стоки за 74-годишния период . Трите периода във фокуса на проучването са комунизъм – до 1989-а, преход към пазарна икономика – до..

публикувано на 21.02.25 в 13:47
 Огнян Исаев

Над 50 на сто от учениците във Враца, които завършват основно образование, не получават диплома за средно

Защо част от учениците, завършили основно образование, не успяват след осми клас ? Например, в област Враца през 2023 година има 918 дванайсетокласници, а когато този випуск е завършвал седми клас през 2018 година учениците са били 1943-ма . Този и други въпроси, свързани с явно и скрито отпадане от училище, поставя и търси отговори проучване на..

публикувано на 21.02.25 в 07:30
Ваня Тагарева

Над 6000 безплатни профилактични прегледи годишно по предложение на Ваня Тагарева

Зам.-председателят на Столичния общински съвет (СОС) д-р Ваня Тагарева и зам.-председателят на ПК по „Здравеопазване“ д-р Антон Койчев представиха първата общинска програма за скринингови изследвания на сърдечно-съдовата система в България. Инициативата има за цел ранна диагностика и превенция на сърдечно-съдовите заболявания сред жителите на..

обновено на 16.02.25 в 06:46
проф. Димитър Костадинов - белодробни болести

В България всяка година от рак на белия дроб се разболяват между 4300 и 4400 души

България е на първо място в Европа по смъртност от рак на бял дроб, каза проф. Димитър Костадинов, началник на Бронхологично отделение в столичната болница „Св. Иван Рилски“. С над 50 хиляди смъртни случая е намаляла смъртността в САЩ след промяна на начина на живот на хората - намаляване на тютюнопушенето, промяна в начина на хранене,..

обновено на 16.02.25 в 06:35