Д-р Ангела Щанцел: Опасността китайски компании да изкупят фирми в ЕС е голяма

В средата на септември в Лайпциг трябваше да се състои среща на върха между Европейския съюз и Китай. Като изключително важен икономически партньор за Германия, която поема ротационното европредседателство в сряда, за следващите 6 месеца Китай трябваше да е един от външнополитическите акценти на Евросъюза. Пандемията от Covid-19 направи организирането на среща на върха невъзможно, но въпреки това Германия не се отказва от намерението си да обърне прожекторите към отношенията с Пекин. А целта е Европа най-накрая да заговори с един глас, споделяйки обща стратегия за отношенията с Китай.

Преди д-р Ангела Щанцел да участва в понеделник в изслушване във външната комисия на Бундестага за Китай, анализаторът от Берлинската фондация за политически науки даде интервю за „Събота 150“.

Всъщност, отлагането на срещата на върха между Китай и ЕС е добре дошло и за двете страни. Брюксел иска да сключи амбициозно инвестиционно споразумение с Пекин, но все още не може да постигне пълно съгласие в преговорите. А на китайския президент Си Цзинпин ще му бъде спестено да се изправи пред европейската общественост в годината на пандемия, тръгнала от неговата страна, за чието първоначално премълчаване е обвиняван не само от Съединените щати. За инвестиционното споразумение д-р Ангела Щанцел обяснява:

„Това споразумение се подготвя отдавна и идеята на Германия беше подписването му по време на европредседателството да постави ново начало в отношенията с Китай. Идеята на споразумението е както взаимно да защитава инвестициите, така и да създаде по-добри условия за китайските инвестиции в Европа и европейските - в Китай. Именно по този въпрос има все още много неизяснени подробности“.

Освен взаимната защита на инвестициите, споразумението трябва да гарантира равен достъп на европейските компании до китайския пазар. Свободен ли е той сега, д-р Щанцел?

Не, изобщо. Това е големият отворен въпрос между Брюксел и Пекин. Когато президентът Си Цзинпин дойде на власт, той обеща редица реформи в китайската икономика в посока пазарно стопанство. Част от тази реформа се отнасяше до равноправния достъп на европейски компании до китайския пазар. До ден днешен това не се е случило. Така че негодуванието в Европа - както сред политиците, така и в бизнес средите - е разбираемо. Защото на практика Китай не само не се отвори, а напротив, въведе нови регулации и ограничения. Това, разбира се, предизвика и реципрочен отговор на Европа.

Как оценявате опасността китайски компании да изкупят европейски фирми, които в момента изпитват финансови трудности заради пандемията?

Опасността е голяма. В преобладаващата си част китайските компании са държавни или с голямо държавно участие, и затова винаги трябва да се има едно на ум, че освен икономическа изгода те търсят и начин да прокарат политически интереси. Такъв интерес е създаването на зависимост на отделни държави от Китай, респективно от китайските инвестиции.

Мисля, че Пекин използва тази моментна слабост, за да стъпи в европейски компании, които в момента изпитват затруднения, и да завладее определени браншове. Но това поведение на Китай не бива да ни изненадва. Италия е първи пример, но съм сигурна, че през следващата година икономиката ни ще се изправи пред още по-големи трудности и тогава можем да очакваме още опити на Китай да стъпи стабилно в европейски компании и дори да ги изкупи.

Пандемията показа и колко зависима е Европа от китайската икономика. Защо Европа проспа този риск, д-р Щанцел?

Не мисля, че ЕС е проспал нещо. В началото на пандемията установихме, че много медицински продукти се произвеждат в Китай и заради ограниченията доставките спряха. Но проблемът всъщност не е само зависимостта от Китай, а начинът, по който функционира глобалната икономика. Ние просто сме зависими един от друг.

В такава ситуация, в която се оказахме, просто трябва да помислим, как да подобрим икономическите и търговските връзки. Много компании залагат на диверсификацията. Но това не бива да се бърка с „разкачването“ от Китай, за което настояват Съединените щати.

Но в контекста на сложните отношения, които имаме с Китай, включително и политически, мисля, че трябва да водим дискусия за това, искаме ли да зависим толкова много от държава, която не споделя нашите ценности.

Между Китай, Европа и Америка се образува сложен триъгълник. Белият дом настоява, Европа да се „разкачи“, както казахте, от Китай. Как се отразява търговската война между Пекин и Вашингтон на Европа?

Мисля, че всички вече разбраха, че победител в тази война няма. В началото изглеждаше, че Европа може да е третият, който се смее, когато двама се карат. Но вече знаем, че това не е така, макар в началото Китай да прие някои условия на ЕС. Тогава идеята на Пекин беше да привлече Европа на своя страна в спора със Съединените щати. Но Китай се отказа от тази стратегия и в момента всички са губещи.

А чисто политически всички сме изправени пред предизвикателството да запазим световния търговски ред. Той стъпва на определени ценности, които нашият най-голям търговски партньор, Съединените щати, като че ли вече не споделят.

Политически проблем е и отношението на континентален Китай към Хонконг заради подготвения закон за националната сигурност. Ще се превърне ли този въпрос във вододел за отношенията на ЕС с Пекин?

Надявам се, но не съм оптимист. Много зависи от това, какъв сигнал ще изпрати Германия, след като поеме европредседателството. В почти всички документи Хонконг присъства, но не съм сигурна, че това е достатъчно. Не виждам ЕС да дава ясен сигнал, че Китай преминава червени линии, и че ЕС е готов на някакви конкретни стъпки.

От всичко това бизнесът разбира, че ЕС очевидно проявява търпение към Китай. Защото освен отделни политически изявления няма никакви конкретни решения. Но политиците не трябва да подценяват острата критика на гражданското общество.

* Планираната, но отложена среща на върха между Китай и ЕС вероятно все пак ще се състои - след президентските избори в Съединените щати през ноември. Под каква форма, зависи от пандемията Covid-19.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.