Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

2 февруари – Световен ден на влажните зони

БНР Новини
Атанасовското езеро, Бургас
Снимка: БГНЕС

Защо Световният ден на влажните зони се чества всяка година на 2 февруари? На тази дата през 1971 година в иранския град Рамсар е подписана Международната конвенция за влажните зони, известна като „Рамсарската конвенция“. Една от целите за широкото обществено отбелязване на годишнината от подписването на конвенцията е да се обърне по-голямо внимание на хората по света, да се напомни за тези удивителни места. Те имат важна роля като водоизточник, място за риболов, събиране на билки, дърводобив и други видове поминък. Влажните зони са безценен ресурс и в областта на еко-туризма: като орнитоложки маршрути, създаване на допълнителни възможности за здравословен живот, спорт и отдих. Всяка година за празника се избира определена тема. Тя поставя акцент върху конкретен проблем. През 2018 г. на фокус са „Влажните зони и устойчивото градско бъдеще“.
Има изкуствено създадени влажни зони, но естествените са сред най-ценните природни богатства на Планетата, тъй като представляват едни от най-продуктивните места. Обитавани са от редки животински и растителни видове. Играят изключително важна роля в кръговрата на водата, възстановяват водните запаси, подхранват и пречистват подпочвените води.
За съжаление, влажните зони са подложени на непрекъснат агресивен натиск от дейността на хората: пресушаване, бетониране, застрояване, замърсяване, промени във водните течения и други. Проблемът е от световно значение. Например, през последните 150 години са били унищожени близо 80% от естествените влажните зони в Дунавско-Карпатския регион, обхващащ голяма част от Централна и Източна Европа. У нас най-сериозно са пострадали блатата и мочурите около река Дунав, Тракия и Софийското поле. Нарушено е и естественото течение на всички наши големи реки.
В България опазените екосистеми заемат едва 0,1% от територията на страната, затова се нуждаят от постоянно внимание и закрила.
Сред оцелелите зони, в Бургаска област има няколко природни съкровищници, като местността „Пода“, комплекс Ропотамо, Атанасовското езеро и  Поморийското, езерото Вая. Как да се променят към по-добро знанията на хората и техните нагласи да пазят за поколенията съхранените безценни места?
Повече за празника и за неговите най-интересни измерения разказва Радостина Ценова от Българската фондация „Биоразнообразие“.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05