Доц. д-р Георги Рачев е популярен и лесно разпознаваем, тъй като често „гостува” със своите синоптични прогнози в домовете ни и на работните места чрез радиото или телевизионния ефир. Затова и на улицата се случва спонтанно да го спират съвсем непознати хора: „Какво ще е времето след две седмици? А през другия месец? Защо ме боли главата, нещо с налягането ли не е наред?”
Всъщност, oсвен тази масова разпознаваемост, за него се знае твърде малко и то – предимно суха статистика. Той преподава в СУ „Св. Климент Охридски”, Катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географски факултет. Освен това е специалист по възобновяеми енергийни източници и експерт в областта на туризма. Има редица статии в научни сборници, например „Климатичната революция като предпоставка за нисковъглеродна икономика”. (Год. на СУ „Св. Кл. Охридски”, Геолого-географски факултет, Том 103, кн.2 – География, Рачев, 2010). И още доста такива публикации, но няма да ви занимавам сега с тях.
На кого от предците в семейството носи името Георги? Откъде тръгват и преминават през времето пътеките на неговата родова памет? Как обича да празнува именния си ден? Кой приготвя трапезата? И къде са го отвеждали пътешествията? Защото доц. Рачев носи духа на истински приключенец и е сладкодумен разказвач. Предлагам да се уверите лично в рубриката „Срещи по пътя” на предаването „А сега накъде?”. Този път специален гост е географът, климатологът и човекът Георги Рачев. За какво мечтае? Когато му задават въпроси за времето, той на свой ред да пита: „А ти, приятелю, какво време носиш в себе си – слънчево или дъждовно за околните?”... Сега доц. Рачев има тази възможност, а ние – шанса да чуем един различен разговор с него.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg