Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Гроздоберът в Старосел – среща на традициите и даровете на природата

БНР Новини
Фолклорна програма от откриването на гроздобера в Старосел
Снимка: Петра Талева

В община Хисар, под южните склонове на Средна гора се намира Старосел. Селището става световноизвестно с откриването на античните тракийски гробници и храмове. Важна особеност на климата е ранната и топла пролет; меката зима, поради  нахлуващите от юг въздушни маси; лято – с високи температури през юли и август, ниска влажност, слаби ветрове и слънчева есен.
Танц, част от празничната програма в Старосел за началото на гроздобера. Снимка: Петра ТалеваДревните траки са направили отличен избор като място на обитаване, отглеждане на грозде и правене на пивко вино. Има много легенди за гроздето и виното. Според една от тях, тракийският цар Резус и богът Дионис се влюбили в една и съща красавица. Мъжката ревност и силната страст довели до гибелта на девойката, която се превърнала в лозница. След време лозата дала плод с неповторимо грозде, от което направили пивко вино. В легендата се вплели поезията и вълшебната музика на Орфей, комуто възложили да увековечи красивата тракийка и голямата любов на силните мъже. Орфей първо опитал да присади лозовата пръчка върху кост от врабче. Виното добило лекота на птица. После увил лозата около кост на лъв, така виното се сдобило със сила. Накрая Орфей използвал кост от магаре. Ако човек прекали с глътките, току-виж започнал да се държи като магаре. Така виното се сдобило и с мъдрост. Затова в Старосел казват, че гроздето и виното са музика, изкуство, любов, страст, мъдрост и традиции. Районът е богат на история, минерални води и много обекти на културното наследство.
Неспирен е потокът от любознателни български и чуждестранни туристи да посетят прочутата Тракийска гробница, Слънчевата врата „Момини Камъне“, археологическите разкопки в Кози грамади.  
Наблизо са град Хисаря с Археологическия музей, римските терми и колонада, Късно-римската семейна гробница, Източната и Западната порта, местността Кръста край града, Църквата „Свети Пантелеймон“, Светилището на връх „Гарванов камък“, хижа Фенера на 10-ина км от Хисаря. На броени километри от Старосел е Старо Железаре, наричано село на изкуството, заради колоритно изписаните зидове. Интерес представляват Етнографският музей „Дом на традициите“ и Кромлехът в Чолакова могила.
Тракийска гробница, известна като „Жаба могила“, има и в Стрелча, там може да се иде и до Калето, до водопада Канарата. За почитателите на планината подходяща идея е изкачването на връх Богдан. После гостите спокойно може да поплуват в минералните басейни в някое от курортните селища, да се насладят на спа-процедурите, на вкусната кухня.
По традиция Царицата на гроздето и виното, Бояна Ацева, трябва изпълни „ритуала мачкане на гроздето“. Снимка: Петра ТалеваОтглеждането на грозде и направата на вино са сред основните видове поминък в Старосел още от древността. Затова началото на гроздобера винаги е изпълнено с емоции, музика, песни, танци, пресъздаване на древните легенди. Облечени в народна носия, дефилират кандидатките за титлата „Царица на гроздето и виното“. Победителка за 2018 г. е 19-годишната Боряна Ацева. Обичаят повелява тържествено да бъде посрещнато гроздето от новата реколта, а Царицата на гроздето и виното да направи ритуалното мачкане в каменно корито, за да потече и първият гроздов сок, който ще се превърне в уханно, пивко вино. Празникът е истински апотеоз на плодородието. Преминава с песни, танци и много настроение. За гостите има още био-базар, алея на занаятите, конкурс за най-добра обредна питка, представяне на традиционни народни носии от Добруджа, Шопския край, Родопите, Пирин, Тракия…
И самият ритуал. Снимка: Петра Талева
Как паметта на традициите, културно-историческото наследство и даровете на природата, гроздето, виното, билките и минералната вода, изграждат уникалния образ на Старосел, като част от туристическата визия на страната?





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05