“В 48-ото Народно събрание депутатите свършиха това, което и хората си казват в такава ситуация – “много искахме, но нямахме желание“, с това мога да обобщя вчерашните декларации“.
Това каза в интервю за БНР политологът Георги Киряков.
“Всички декларираха на парламентарно и на медийно ниво, че са готови на нужните компромиси, за да се състави някакво стабилно редовно управление, но в момента, в който се появяваше такава възможност, не направиха необходимото, за да се стигне наистина до тази ситуация“, казва още Киряков и допълва:
“Всеки търсеше вината в другия и го обвиняваше за тази невъзможност, като оправдаваше собствените си действия с това, че служебно правителство не трябва да има и всъщност се дава мандат на президента Радев, без това да е вярно, защото парламентът е институцията, която трябва да даде мандата през гласуване в пленарна зала на едно редовно правителство. Парламентът не дава мандат на служебното правителство, той се дава от конституционната уредба“.
Украйна…
“Украйна е основният външнополитически фактор, който повлия на взимането на решения в българската политика, но очевидно хартиената бюлетина стана вътрешнополитическият фактор, който успя да обедини част от партиите до степен да се заговори за възможността за съставянето на коалиция. От страх повечето от тези партии, които застанаха зад хартиената бюлетина, не посмяха да продължат с още една крачка напред към формирането на редовно правителство“, казва още той и посочва:
“Има два възможни сценария след 2-ри април – единият е партиите да признаят пред себе си и пред обществото, че нямам как повече да продължава ситуация, в която да управлява служебно правителство, което така или иначе има краткосрочни и определени цели, примерно да произведе честни избори.
Другият е - да се правят пак такива тънки политически сметки, че ако направят някаква коалиция с прекалено много компромиси, това може да ги провали на местните избори през есента на тази година“.
“Говорим за партиите, които имат идеята, че трябва да направят някаква коалиция. Това важи и за възможна коалиция ГЕРБ-ДПС-БСП, ако БСП има добър резултат. И за възможна коалиция ДБ и ПП във формат, който зависи от преговорите в момента – обща парламентарна. Или пък, ако ГЕРБ има 121 народни представители, което е напълно възможно“, смята политологът.
Според него “ако се стигне до възможности за коалиции, трябва да се види какви ще са условията и от двете страни“:
“Дали ще продължава да се иска главата на Иван Гешев срещу съставяне на такова правителство от страна на ДБ и ПП, дали ГЕРБ ще са склонни да се произведе някаква сериозна реформа в съдебната власт, дали някои от фигурите на ГЕРБ ще бъдат жертвани, за да се реши проблемът с корупцията, или самият Борисов ще даде крачка назад и ще каже, че е по-добре да има правителство, отколкото той да е основната фигура в тези процеси“.
Сериозни ли са предложенията за референдуми?
“При “Възраждане“ границата винаги е размита. От една страна, те винаги оправдават всяко свое действие с демократичността на системата, от друга, винаги се вижда, че зад всяко тяхно действие има сериозен популизъм“, казва той и подчертава:
“Според мен сред елита на партията са наясно, че много трудно може да се произведе такъв референдум, защото това е залегнало в договорите на България с ЕС. Това означава, че сега те трябва да произведат референдум за излизане на България от ЕС, за да завършат напълно този цикъл от популистки предложения. Те са го правили на ниво реторика, че искат референдум за излизане от НАТО и ЕС, до момента обаче се ползват само от най-популярната тема – въвеждането на еврото“.
За референдума, който предлага ИТН, Киряков казва:
“Не виждам възможност да се възроди доверието в партия, която в много кратък период успя да подмами и излъже хората, които възлагаха някакви надежди на този проект“.
Предстоящите избори…
“Всички прогнози сочат, че избирателната активност няма да бъде по-висока, даже твърдят, че ще бъде по-ниска от последния вот през октомври. Има някаква надежда, ако партиите успеят да представят по-интересни неща, което е малко вероятно. Твърди се също, че хартиената бюлетина ще повиши активността“, казва още Киряков в ефира на “Нашият ден“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
На малък кръстопът в близост до гр. Харманли, или иначе казано – в сърцето на Сакар, където вината са меки, ароматни и с вкус на плодове, има малка винарска изба, първата в харманлийско, а сега част от по-голямо начинание. Избата е създадена през 2005 г. и има собствени лозови масиви, сред които тези с мерло са доста по-стари от самата нея...
На 28 февруари светът отбелязва Световния ден на редките болести – ден, посветен на повишаването на осведомеността за заболявания, които засягат малка част от населението, но имат сериозно отражение върху живота на пациентите. Едно от тези заболявания е нарколепсията – тежко неврологично разстройство, което драстично нарушава ритъма сън-будност...
На седмата официална церемония "Дарител на година" Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отличи спомоществователите, партньорските институции и организации, допринесли през 2024 година за работата и мисията на НБКМ. Програма "Христо Ботев" на Българското национално радио получи наградата в категория "Медийно партньорство". Наталия..
Проф. д-р Диана Попова , началник на Националния референтен център по аудиология и заболявания на слуха към клиниката по УНГ болести в УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ", е гост в Lege Artis. Една част от заболявания, свързани с увреден слух, започват още при раждането. Прави се неонатален слухов скриниг в родилния дом или по-късно от ушни..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от терапевтични възможности. Гръдният хирург д-р Анатоли Семков от Клиниката по гръдна хирургия в университетската многопрофилна болница за активно лечение "Св. Иван Рилски" споделя важни аспекти от..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от..
"Магията на Изтока" е изложбата живопис на Силвана Пападами, която вече може да бъде разгледана в галерия "Еритаж". Темата ѝ е свързана с мистиката на..
Нова научнопопулярна книга открива поразителни прилики между имперския Рим и индустриалния Запад. "Защо се разпадат империите" от Питър Хедър и Джон Рапли..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg