Имаме 32 секунди интро... Защо пък да не опитаме един съвместен опит за летене... да увеличим звука – ама не повече от възможното, да затворим очи, да включим възприятията на демараж с ключ в текста и да освободим всички сетива, но да затегнем колана на емоциите, тъй като предстои заедно да се отправим към друга вселена. Вселена - дума от женски род, а дамската природа е безспорно по-емоционална. Казваме обаче: интелект, един, родът е мъжки - задължително. С този нежен сблъсък от влюбени атоми наум в тъмното за прожектор получаваме 20 милиона комети. Небесни магистрали. По пътя към Големия взрив.
Атоми... както винаги, от друга вселена, щом стане въпрос за Блуба Лу. Деветото творение в дискографията на Блуба Лу е готово. Всеки албум на този проект е събитие. Не само музикално, но и идейно-естетическо. 2024-а започва повече от обещаващо за същинските меломани и отбелязва 22 години откакто Димитър Паскалев и Константин Кацарски се наредиха сред архитектите на т.н. наречена модерна българска музика. Само че музиката на артистичния тандем нито е българска, нито е модерна. Спокойно, не подскачайте, преди да ви кажа, че тяхната музика е по-модeрна, а фактът, че е композирана от наша електронно-чил-аут-ембиънт-лаундж формация изобщо не й слага клеймото мейд ин БеГе. Тяхната писта е някъде доста по на Запад от българо-сръбската граница. Дуото не е характерна българска група и по друг показател – Константин Кацарски и Димитър Паскалев никога не се се страхували да се развиват, да се изправят челно с новото и неизпробваното. Повече им прилягат определения като космополитни, авангардни и експериментални. Въпреки че – от друга страна, Косьо и Митко са едни от малцината българи, наистина издавани на Запад, но това е друга история. Двамата продължават да пишат историята на по-съвременна България като музика, етика и естетика. Щях да туря и прилагателното "европейска", но за тандема то е клише още от миналото хилядолетие.
Да съществуваш в маргиналните пространства е способност, в която Блуба Лу са се усъвършенствали. Както и да възпитават как Азът да потъва в сърдечен разговор със себе си. Не става дума за това, че все още ги наричат с изпразнения от съдържание термин "ъндърграунд". Не. Двамата без усилие балансират между светлината и тъмнината, черното и бялото, тишината и звука. Това продължават да правят и в пиесите, включени в новия им албум "Гравитация", девети в тяхната дискография. Премиерата му пред публика предстои този четвъртък, 18 януари. Гравитацията под формата на инструментални композиции, носещи имената на архитекти-модернисти от началото на 20-ти век. Блуба Лу представят нов прочит на модерността чрез богати, многопластови текстури от перкусии, китара, пиано и симфоничен оркестър - изложба от минималистични звукови картини, в които могат да бъдат открити елементи на съспенс, мистика и романтика. Размишление за абстрактната, чиста и тайнствена форма на красивото. Нотни есета без слова, които показват колко прелестна и всепоглъщаща може да е тъгата. Премерена авангардност, умело боравене със звука и съвсем осезаемо усещане за вечност.
Съвсем не на последно място, Митко е архитект по професия, с дългогодишен опит в областта на архитектурното проектиране и градско планиране, с проекти в България, Швейцария, Катар, Южна Корея. Има изявена гражданска и професионална позиция относно устойчивото и модерно развитие на София. Управител "Архитектоника Студио". На концерта-промоция Блуба Лу ще представят музика, създадена в колаборация с Любо Цанев - композитор, пианист, съавтор, концептуалист и техен приятел. Появата му в проекта не е случайна, а неговият богат музикален речник се вписва с лекота в музика на дуото и я пренася в друго измерение. Той добре разбира естетиката на Блуба Лу и споделя въодушевлението си от студийната им лаборатория. Завършил е класическа композиция в Бостънската консерватория и живее 12 години в САЩ. Завръщайки се в България, участва в множество джаз проекти, но на сцената с Блуба Лу ще го чуем в напълно нова светлина и звук.
Тандемът е автор са на саундтрака към документалната поредица на БНТ за репресираните по време на социализма "Отворени досиета". Кацарски и Паскалев създадоха над сто композиции като бекграунд музика към обществени пространства. Все със своя саунд, основан на космически звуци, режещи китарни акорди и дълбоки синт бийтове. "Някои групи се появяват от нищото. Блуба Лу идват от България, което може да бъде следващото добро нещо, ако търсите чувствителен трип-хоп и джазовофилмови оркестрации", писа "Таймс" за българските артисти по повод техния диск "Световна меланхолия", правейки паралели с Пинк Флойд, Алън Парсънс, Лори Андерсън и Брайън Ино. "Усещане за друг свят. Те ви връщат към времето, когато да слушаш Портисхед беше удоволствие...", заключиха колегите от Острова.
Голям взрив от тъжни ноти, който обаче слага усмивка и на лицето, и на сърцето. Музика, след която тишината е точно толкова необходима, колкото банка кръв в интензивното. Блуба Лу, както казах, по-модерни от модерното. С много блус от 21-и век. Само че той е от друг стил. И друга вселена. Със сигурност – по-изящно мрачната. Преодолявайки гравитацията, очакваме да станем свидетели с око и ухо как точно се съгражда тази авангардна и времеустойчива конструкция от бъдещето.
Нека бъде музика нова. Супернова. И тя да е на Блуба Лу.
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от една обикновена случка той прави нестандартна история." В тях диша големият град, често заплашителен и груб. Там сякаш няма място за чувства и нежност, но писателят успява да ни срещне и с такива..
Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов прочете откъси. В сборника се срещаме със "забележителна галерия от теми и автори, сред които св. Тома от Аквино, папа Григорий Велики, св. Бонавентура и др". Преводачи са Евгения Панчева, Ирена..
"Започнах да правя тези фотографии в личното време на града – в затишието. Преди Коледните празници, веднага след Нова година, до началото на летния сезон. Последните няколко портрета направих в меката есен, когато всички си отдъхнахме от горещото лято на 2024 година. Изложбата става сега през ноември. Тя е предназначена за очите и сърцата на хората,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да се поставят по европейските сцени и не след дълго и на различни континенти. Постановката на Катя Петрова "Някой ще дойде" в Народния театър "Иван Вазов" е първи прочит на пиесата у нас и първа..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава слушателтие на "Нашият ден" с акцентите в програмата , която предстои да бъде обявена в завършен вид съвсем скоро. Една от звездите на международната литературна сцена, която ще гостува в България..
Плевенският театър "Иван Радоев" гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Есенна соната" от Ингмар Бергман. Постановката по..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg