Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред тях: менингит, морбили, лаймска болест, "летни диагнози" – салмонела, хепатит, чревни разстройства. Въпросите, останали без отговор преди два месеца, бяха много. Доц. Атанас Мангъров започна с най-важният акцент – симптомите на появилия се летен вариант на коронавирус, който няма нищо общо с "Ковид 19", а се причислява към т.нар. летни грипове.
"Нарича се "Нимбус" и протича като грипоподобно заболяване. Това, което е най-характерно, е силната болка в гърлото, която се описва като "рязане на гърлото с бръснач", поясни опитният инфекционист. Не бива да се бърка като подвид на познатия "Ковид 19", той просто е вариант на множеството коронавируси. Заразно заболяване, предава се по въздушно-капков и контактно-битов път. Повлиява се от познатите ни ваксини, но е най-добре да се стои вкъщи, да се пият много течности и да не бързаме веднага да свалим температурата. Така организмът ще даде по-бърз имунен отговор на вируса" – подчерта доц. Мангъров.
В поредния брой "За здравето" говорихме за лайшманиозата и Ку-треската, за гастроентерити и ентероколити, за хеморагичната треска и терската денга... Все опасни заболявания, причинени от ухапвания от насекоми или пренасяни от тях.
Разбира се, нашата дискусия не постави тревожността на първо място, а подчерта превенцията и бързата реакция като добро решение за избягване на тези усложнения. Но, ако все пак ни сполети, доц. Мангъров препоръча бързата намеса на лекар-специалист, който да направи точната диагноза и да назначи лечение. "Така постъпват интелигентните хора", пошегува се нашият гост. Но това е самата истина, нашият съвет към всички, независимо от възрастта и предпочитанията им за лятото. Защото подобни опасности "дебнат" и на море, и на планина, и на полето, и у нас, и в чужбина.
"Хубаво, слънчево и безопасно лято, скъпи слушатели и приятели!" С това послание завърши нашата предпоследна среща "на живо" в ефир, преди да започне поредицата "За здравето" – избрано от програма "Христо Ботев".
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
