"Анна и планината" - семейна сага за прехода и дали щеше да е същата, ако Невена Митрополитска не беше заминала за Канада

Това е една книга, писана в Монреал, където (вече 13 години) живее Невена Митрополитска със своето семейство. Книга, която се чете на един дъх. "Анна и планината" е роман за прехода, за това как събитията след 1989-а променят живота на едно българско семейство. Разказана е през погледа на двете дъщери, но преобладава безкомпромисно борбената Анна, по-голямата от двете. Образите са ярки, многопластови, запомнящи се - бащата, известен режисьор, човек на крайностите, благодарение на когото Анна е толкова силна, но и толкова уязвима; майката, която потъва в "мъглата" на новата реалност; животът, който поставя своите нови правила и изисквания, двете сестри - Анна и деликатната Лора. Действието се развива в София, като за кратко се пренася в Монреал и поради факта, че Невена Митрополитска познава "и двата свята" градовете оживяват с реалистични и увлекателно вплетени детайли.
"Анна и планината" е за тези, които "не са избягали", за тези, които са се върнали, но и за тези, които са избрали да останат "там".
С Невена Митрополитска разговаряме именно за това - за събитията, които са фон за драмите, загубите и победите на героите, събития, които за по-младите поколения ще бъдат един нов начин да "сглобят картината на миналото", за тези, които са ги преживяли - едно припомняне за годините, които промениха света ни, такъв какъвто го познавахме.

Присъствието на Невена Митрополитска в студиото някак елегантно, фино, ненатрапчиво, изборът на думите е точен и красив. Разказва за дългия период на проучване, за десетките интервюта, които е направила, за да се подготви и за възможността да види нещата от дистанцията  - не само на времето, но и на пространството. "Ако не бяхме заминали за Канада, нямаше да мога да напиша тази книга" - казва тя. А започва да пише книгата малко след раждането на сина си, който сега е на 6 (иначе Невена има 4 деца). Разказва за двете филологии, които е завършила в София (английска и руска), за книгите, които е превела, за това, което е учила в Канада и как днес "работата ми е само сред книги". И за представянето на "Анна и планината" в София, което вече мина с голям успех и за срещата с читателите в Пловдив днес. А Пловдив е специален град за Невена Митрополитска - ето как го вижда тя днес -  "игра на дама̀, светещи динени фенери, казани с вряща лютеница в градината зад блока, пеещи фонтани и лутащи се помежду им лебеди, баби, клюкарстващи по пейките и техните лудеещи внучета - мигове от едно щастливо пловдивско детство". Определено знае как да си служи с думите, нали?!