Когато се оплакваме, че днешните поколения не четат книги, дали сме наясно, че любовта към четенето системно и методично се убива в самото училище. Чрез безумния начин, по който се „преподава“ литература, чрез списъците със задължителни автори и произведения, чрез учебните програми по литература, които не са нищо друго, освен пак списъци със задължителни автори и произведения, толкова обемисти, че през тях се „минава“ бегом, чрез порочната система на изпитите, частните уроци, „темите“, наукообразните литературни анализи, които децата често наизустяват, защото са много далеч от техните възможности… Възмутителното е, че това се знае, че е така от десетилетия и че нищо съществено не се променя. Просто се „премества“ един автор или се „изважда“ някое произведение, колкото да се разбуни обществеността, загрижена за патриотичното възпитание, с което училищната литература се свързва най-вече. И така прекрасните четива на нашите и световните класици не само че остават непрочетени, но и са отхвърлени от травмираното съзнание на младите. Що се отнася до съвременната литература… тя почти отсъства от програмата, не остава време. А литература продължава да се пише, качествена литература, близка до съвременното дете. Ако има щастието да расте в семейство, в което се чете, то с радост „поглъща“ незадължителните книжки. Ако ли не – се присъединява към онези полуграмотни нечетящи млади, за които толкова се тревожим. Дали това може да се промени – с голяма вероятност, ако системата допусне, че целта на обучението по литература е да се подготвят читатели, а не да се предадат точно определен пакет знания. Ако децата бъдат научени как да четат и разбират едно произведение, те ще могат да разберат и да разсъждават и върху всяко друго. Начини за това са измислени отдавна, а и нашите учители са достатъчно изобретателни. Просто трябва да им се даде свободата да го направят. За това разговаряме в рубриката „Всичко за образованието“ с Ангел Игов – писател, преводач и баща, един от участниците в организирана неотдавна от Националния център за книгата – НДК дискусия за задължителната литература в училище.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..