За мястото: През 1898 година П. П. Карапетров пише в „Сбирка от статии“, че черквата „Св. мъченица Неделя“, наречена Огнена, е пета по ред черква, която е строена все със същото име и все на същото място, като първата е построена през 4 век. През 1853 година е направена една от по-раншните трансформации, когато жителите на София решили, че старата черква „Св. Неделя“ не била в добро състояние и в 1856 година започнали да строят нова. През този промеждутък от 3 години са събрани суми на стойност над 220000 гроша, вписани най-подробно в кондиките, като пожертвуванията са продължавали и след 1856 година, когато в касата са постъпили над 40000 гроша. Разполагайки с такава значителна сума, черковното настоятелство е имало възможност да построи една от най-големите черкви в София.
След очертаване на основите софиянци обаче се разколебали при мисълта за бъдещия вид на черквата и размерите намалили. Все пак построената черква е имала внушителен вид. Тя се е налагала над всички постройки в града и се е виждала от далече. Била е 3-корабна черква с две камбанарии на двата западни ъгли, заобиколена с колонада със 17 малки полусферични куполи, в коята явно личи влиянието на мохамеданската архитектура. Градежът на черквата в горната част, включваща покрива, куполите и камбанариите не е бил особено солиден. Ето защо през 1898 г. настоятелството решава да я преобрази. Съборени са двете камбанарии и двата купола и вместо тях на западната стена издигат нова камбанария, а на покрива оставят един купол. Почвата около черквата е била изкуствено натрупвана и станало нужда да се копаят дълбоки основи на новата камбанария, за да се стигне здрава почва. На дълбочина 11 метра са открити основите на друга черква, вероятно на онази, най-старата, за която Карапетров твърди, че била от IV в. Височината на околната пръст е свалена с около два метра и черквата остава на тераса, по която се качва с каменни стъпала. Всичко това е струвало 136,000 златни лева. Така черквата просъществува до 1925 година.
За времето: Атентатът е извършен на 16 април 1925 година, Велики четвъртък, от група крайнолеви дейци на Българската комунистическа партия. През втората половина на януари 1925 те влизат в контакт с клисаря Петър Задгорски. и с негова помощ внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив, монтиран в пакет над една от колоните на основния купол. Експлозивът трябва да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 m, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат. Между взривното устройство и кубето на храма е поставена бутилка със сярна киселина, която да усили поразяващия ефект от взрива чрез отделяне на отровни газове. На 16 април 1925г. от 15.00 в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април пред църквата „Свети Седмочисленици“, където отива за вечерната служба заедно с внучката си, с цел да бъде събран целия военен, обществен и политически елит на страната на неговото опело в „Света Неделя“ и ефектът на атeнтата да бъде гарантиран. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която е трябвало да бъде взривена, но след това е преместен по-напред. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива. Около 15.20, след като службата е започнала, Петър Задгорски дава знак да бъде взривен експлозива и двамата атентатори напускат сградата. Експлозията събаря главния купол на църквата и затрупва множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.
Загиват над 200, а ранените са над 500. Загиват повече български генерали и офицери, отколкото във всички войни в новата ни история. Голяма част от жертвите са ветерани, кавалери на ордена „За храброст“, герои от Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни.Загиват много военноинвалиди, жени и деца, ученици и студенти.
На Гергьовден нека почетем дългия списък жертви на атентата със силно въздействащото документално аудио на Влади Киров и Станимир Трифонов.
Ревността може да се предава и по факс. Да влиза в него както хартията, да излиза от там и да разяжда сърцето, душата, главата. Поне в пиесата на Естер Вилар. Авторката е родена през 1935 година в Буенос Айрес, Аржентина. Завършва медицина и работи като лекарка, но след време изцяло се посвещава на писателската си дейност. Автор е на много книги, които се..
Животът се състои от прости неща – малко пари, едно куче, боб за обяд, чаша вино, няколко кокошки, къщата на село. През 1997 година Огнян Логофетов отива в село Осиково, Смолянска област. Там в мир живеят християни и мюсюлмани. Заедно вдигат сватби, заедно се раждат и заедно си отиват от света. Заедно гледат и пчели. Трябва да си много внимателен с..
Радиотеатърът с удоволствие ви представя премиерата на „Звезда без име“ от Михаил Себастиан. Всички участници в радиопроекта работиха с истинска творческа радост и вдъхновение. Представям ви екипа: Превод: Огнян Стамболиев. Адаптация: Яна Добрева. Участват артистите: Силвия Лулчева, Веселин Ранков, Валентин Ганев, Пламен Пеев,..
Пиесата на Георги Василски „Три бири – Ново време“ е тъжна сатира за нещата и събитията, които връхлетяха България през годините на прехода. Връхлетяха, но не уплашиха – компанията, която авторът събира, коментира ставащото с насмешка, понякога с напразни надежди, друг път с ентусиазирани пророчества. Както може да се очаква, от копнежите и бляновете на..
В седмицата ( 17 - 21 декември ), в която най-силно очакваме коледните празници, започва и тази серия на рубриката „Запазена марка“, която ще звучи всяка делнична нощ от 2 часа през нощта . Общото в петте подбрани произведения този път ще са вярата и надмогването. Но не църковната вяра, дори и не и религиозната вяра в нейния каноничен облик, а вярата,..
На 16 декември 2018 г. от 16 часа предстои да чуете премиерата на радиопиесата „Кредитът“ от каталонския драматург Жорди Галсеран. Галсеран е най-поставяният чужд автор в българските театри през последните няколко години, а предстоящата радиопиеса е първият път, в който негово произведение ще звучи в ефира у нас. Интересът към този автор далеч не е..
През декември отново ще можете да проследите нощната театрална програма на БНР - всеки делничен ден, 30 минути след полунощ, включваща преимуществено класически произведения и, по класически начин, неостаряващи постановки. В понеделник (3 декември) , от 0.30 часа , е „Дамата с кученцето“, една прекрасна и много стара постановка с актьорските гласове..