Маските са признак на социална интелигентност. В живота ние непрекъснато ги сменяме според обстановката и персонажите, които срещаме. Случва се и да поискаме да свалим някоя отесняла с друга, но околните не ни позволяват. Вкарваме хората в някакви модели и за удобство им слагаме етикет. И когато нямаме обща работа и цел, просто се разминаваме с едно „здрасти“ и продължаваме да бъдем все толкова непознати и едноизмерни. Това най-накратко е идеята, от която се ражда моделът на един млад хърватски доктор по социология – Иван Хроматко – за използване на театъра като лаборатория за изследване и преодоляване на стигмата. Разработката му прераства в международен проект, финансиран по програмата „Еразъм +“ на ЕС – „Образователният театър – място за интеграция и доказване на работния потенциал на хора с увреждания“ и осъществяван от организации в 7 държави – Белгия, България, Гърция, Италия, Латвия, Турция и Хърватска. През юни тази година екипите се срещнаха в София, където домакини им бяха актьорите от Театър „Цвете“. В продължение на 4 дни групите от професионални актьори, режисьори, психолози и любители – с и без увреждания – участваха в творческа работилница, вдъхновени от темата „Живот с маски“. Импровизираните мини представления се превърнаха в спектакъл, представен пред публика в Националния военноисторически музей. Идеята за театъра като изключителна възможност за общуване без бариери в реалност, различна от всекидневието, и за опитване на нови роли и „маски“, постепенно увеличава привържениците си. Изкуството и общата работа не само внасят светлина в живота на уязвимите групи хора, те им позволяват да използват потенциала си и да добият самочувствие, отговарящо на личните им качества, а не на етикета, с който са белязани. Съчетаването на театралното изкуство и психо-социални техники е изключително ефикасно изобщо за работа в образованието, здравеопазването, социалната сфера.
Ентусиастите от Театър „Цвете“ и други подобни формации, а и „заинтересованите“ граждани очакваме държавните институции да свалят маската на незаинтересоваността и да подкрепят нещо смислено и с доказана полза.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...