Двата противоположни въпроса имат еднакъв отговор с единствената разлика, че това, което липсва напълно, не достига или е в излишък в системата на средното ни образование, е същото, което би привлякло и задържало млади и качествени преподаватели в професията.
(Не)значимите постижения на учениците и (не)желанието им да се усъвършенстват и да следват положителни модели.
(Липса на) автономия на училищата и свобода на планирането според равнището и необходимостта на конкретните ученици.
(Не)достойно заплащане за качествена работа.
(Не винаги) налична подкрепяща среда в училище – от ръководството на училището, наставник и колеги.
(Недостатъчно) гъвкав достъп до учителска правоспособност от успели в своята област и силно мотивирани да работят с деца специалисти и завършващи студенти.
(Недостатъчно) ясни перспективи за професионално израстване и усъвършенстване.
(Недостатъчно) полезни и отговарящи на потребностите на учителя допълнителни обучения и специализации.
(Прекалено много и не)рационално водена документация.
(Не)достатъчно високи критерии и стриктен подбор на мотивирани и подготвени хора за учителска работа.
(Не)достатъчно признание на значимостта и ценността на учителската професия…
Това са основните изводи от анализа на опита на фондация „Заедно в час“ и учителите, включени в програмата ѝ от 2011 до 2017 г. в близо 100 училища на територията на 10 области в България, както и на анкета сред повече от 400 учители от цялата страна. Те са обобщени в „Бяла книга“ с добри практики за привличане, подбор, обучение и задържане на качествени и мотивирани преподаватели в средното училище. Книгата беше представена на кръгла маса, организирана от „Заедно в час“ и Синдиката на българските учители и с участието на министъра на образованието и науката. Автентично, свободно и емоционално беше участието на млади учители с техния опит и препоръки, което внесе в срещата така необходимия оптимизъм за бъдещето на учителската професия.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..