Учителското съсловие застарява, търсят се млади учители, след няколко години училищата ще останат без кадри… Покрай тревогите с подмладяването на учителските кадри по-възрастните учители някак си остават на заден план. Или сме склонни да се доверим безрезервно на десетилетията опит, макар и в съвсем различни условия, или ги „отписваме“ като непригодни към съвременните изисквания и днешните деца. Нито едното, нито другото обаче е полезно за училището и най-вече за децата ни. Според Инга Павула, директорка на „Център по методология“ в сектор „Образование“ на община Вентспилс, Латвия:
Възрастните учители също имат нужда от подкрепа така, както и младите. Но това не се смята за естествено, защото мислим, че опитният учител знае всичко, длъжен е да знае всичко. Под този натиск учителите се затварят в себе си, не са готови да признаят, че не знаят нещо, че имат проблеми. Ние по принцип ги губим. На практика те се нуждаят от възможност да споделят, че изпитват затруднения, че се нуждаят от обучение, че също се нуждаят от консултанти, които да ги подкрепят. Нека не казваме, че тези хора ще излязат в пенсия и ситуацията ще се реши от само себе си, а да им помогнем да останат в училище, да бъдат доволни от работата си и да намерят своята нова роля. Нека не обособяваме две групи учители – стари и млади, а да работим заедно, което е възможно, ако имаме обща цел. В момента се преосмисля самото значение на думата „учител“ и на учителската професия. Учителят вече не е този, който преподава знания по предмета, а този, който помага на другите да израстват и да намират своя път. Опитните учители имат нужда от умения за сътрудничество с колегите си в различни групи – за супервизия, за общо планиране, за наблюдение на уроци. За опитните учители е важно да разберат, че опитът им ще влезе в употреба, но той трябва да се преосмисли. И то може да се получи, когато за това се говори и разсъждава и се изпитва в работата.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..