И това символизира многоликата красавица роза. Пристигнала от приказната Персия, тя превзема сърцата, ритуалите и бита на древните гърци. Те я свързват с божественото, с Афродита и Дионис, възпяват я в стихове. Римляните възприемат с готовност техните обичаи, а когато към Империята започват да се стичат богатства от новоприсъединените земи, розата става задължителна част и израз на изтънчения разкош, в който заживява градската аристокрация. Розата е навсякъде – с нея обкичват героите, украсяват залите и трапезите, ароматизират ваните и постелите си. Това увлечение кара морализаторите от епохата да укоряват съвременниците си, че вместо жито отглеждат рози и се радват на излишен лукс. Не е чудно, че ранното християнство отхвърля култа към розата като израз на разгулния и разточителен живот. През Средновековието обаче тя разцъфтява в градините на европейците, отглеждана заради красотата и приписваните ѝ лечебни свойства. Навлиза в религиозния култ и светската литература.
В най-известното и типично средновековно произведение от 13-и век „Роман за розата” тя символизира Дамата – нежната и невинна девица, свежа розова пъпка, към която се стреми влюбеният, или разцъфтялата жена, обладана от напористия ухажор. Красивата, но и безмълвна жена-роза продължава да населява европейските литературни произведения и няколко века след това. Името на розата, макар и споменато само в заглавието и в едно изречение в края на известния роман на Умберто Еко, присъства със своя мистериозен чар и дотолкова интригува читателите и зрителите на едноименния филм, че авторът написва специално обяснение за него. Ще го чуете в края на предаването, което осъществихме с безценното участие на проф. Виолета Герджикова, доц. Александър Николов, проф. Стоян Атанасов и спомена, запазен в един стих от Хораций.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..