За него тази дума е достатъчна. Тя означава сбъдната мечта, себедоказване, призвание, отговорност и любов. Мечтата се ражда в училището в Койнаре, Плевенско, където учителите запалват у него силното желание да стане като тях. Семейството му го подкрепя. Във Великотърновския и Софийския университет, където завършва педагогика на обучението по история и география и образователен мениджмънт, също попада на вдъхновяващи преподаватели. Доказването пред себе си и другите и преодоляването на недоверието започва след това, когато идва в София и започва да кандидатства за учителско място. Това е период на изпитания, за които е благодарен, защото получава доказателство за волята и способностите си и за силата на призванието. Днес преподава история и цивилизация, география и икономика в 106 ОУ „Григорий Цамблак” в софийския квартал „В. Левски”, класен ръководител е на седмокласници. Осъзнава какво е за тях, когато започват да го чакат сутрин пред вратата на училището, за да го прегърнат. Те не са от „лесните” деца, повечето са от ромски семейства, като самия него, някои са отпаднали от училище и тази година отново са върнати в класните стаи. Изпитва огромна отговорност към тях да не се откажат отново, но усилието е възнаградено и те наваксват изгубеното. Любовта, загрижеността, личният пример на учителя е това, от което се нуждаят децата, подложени на несъобразените с възрастта и възможностите им изисквания на учебната програма. Учителят е човекът, който има силата и отговорността да избере и поднесе на учениците си това, което смята за необходимо, убеден е Росен. Особено се гордее, че родител от общността се е запалил от идеята и вече следва педагогика. Дали и някое от „неговите деца” ще пожелае да стане като своя учител… вярвам в това. Успех, учителю, и на добър път на порасналите ти седмокласници!
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..